Водеща: С първият разговор днес, министърът на енергетиката г-жа Теменужка Петкова ще се опитаме да се върнем в нормалността. Доколкото родната енергетиката може да се сметне за такъв терен. Всеки случай въпросите как ще се греем през тази зима, ще ни бъде ли по-лесно и по-евтино с либерализацията на енергийния пазар през януари, звучат доста по-миролюбиво от баталните събития, които ни засипват тези дни. Здравейте, министър Петкова. Благодаря ви, че приехте поканата на "Полиграф" в това напрегнато за всички ни, предполагам и за вас, и за вашето ведомство време. Впрочем, рефлектират ли по някакъв вид изборната суматоха при вас или енергетиката е абсолютно недосегаема в нейната си суматоха и в специфичните си проблеми?
Теменужка Петкова: Аз благодаря, на първо място, за поканата. Енергийният сектор е…така суматохата в него е достатъчно голяма, така че да може суматохата по отношение на изборите да му влияе пряко. Но аз смятам, че с действия, който ние предприемаме в енергийния сектор, правителството, българският парламент. Смятам, че суматохата става контролируема.
Водеща: Поне вие се опитвате последователно да си вършите работата както трябва. Тъй като вече по народния календар сме в зимата. Нали, в Димитров ден започва зимата, каква е готовността на нашата енергийна система за зимния период. Помним снежното бедствие миналата година, прекъснатите електропроводи. Какви поуки си взехте от тогава в министерството?
Теменужка Петкова: Да, всички помним март 2015 г. Тогава, когато много обилни снегове станаха причина голяма част от българските граждани в 1179 населени места, над 271 хил. абонати останаха без електрическо захранване за дълъг период от време. Причината за тогавашното бедствие, на практика бяха на първо място метеорологичните условия, много обилен снеговалеж…
Водеща: Да, то това си беше наистина едно бедствие..
Теменужка Петкова: Да, хората, които живеят по тези места в Родопите, където бяха и най-сериозните поражения казват, че последните 30 г. не са падали такива снегове. Това разбира се не може да бъде причина за това ние да се оправдаваме с природата. Затова ние извлякохме и своите поуки. По повод това, което се случи през март 2015 г. министерство на енергетиката още в края на месец септември, инициира проверка в трите електроразпределителни предприятия и електроенергийният системен оператор, като целта на тази проверка беше да се провери каква е готовността на системата за предстоящия есенно-зимен сезон. Това, което мога да кажа е,че в настоящият момент, до края на месец октомври ЕРП-тата и електроенергийният системен оператор трябва да приключат своята подготовка за зимата. Това, което мога да отбележа със задоволство е, че подготовката а трите електроразпределителните предприятия и на електроразпределителния системен оператор тази година е значително по-добра. Има, разбира се и определени пропуски, определени препоръки, които нашите експерти направиха и до 30 октомври е даден срок те да бъдат изпълнени.
Водеща: Но миналата зима, аз го казах миналата година, преди малко сгреших. Точно така, миналата зима си спомняме, че се заговори за това, че електропреносната мрежа в определени участъци е много остаряла, не се поддържа добре. Има ли някакви данни за това, какво е предприето през лятото? Дали има подменена, модернизирана, укрепена мрежа?
Теменужка Петкова: Както вече споменах, най-сериозните поражения бяха в Родопите. Това е територия, в която оперира електроразпределителното предприятие на EVN. Така, със задоволство при проверките, които направихме установихме, че на територията на EVN в Родопите – там, където бяха най-сериозните проблеми, 30 км от електропроводите, които бяха въздушни, вече са под земята. Това е една много добра мярка и много сериозна крачка, тъй като на практика минимизира риска от следващи обилни снеговалежи, възможността дърветата на практика да паднат и да скъсат тези електропроводи.
Водеща: Независят от снега вече кабелите!
Теменужка Петкова: Точно така! Което е наистина една много добра мярка Инвестицията, която се направи от ЕVN, по отношение на тези действия, е някъде близо 5 млн. лв. Предприети са и други мерки, във връзка с това да бъдат анализирани определени критични сектори. Направен е и анализ, по отношение на реакцията на екипите, които трябва да обслужват тези райони, като примерно едно време около 60 минути, до което екипите трябва да стигнат до определените критични зони и да реагират.
Водеща: Т.е. вече има изработени стандарти…
Теменужка Петкова: Има изработен алгоритъм на действие, има изработена матрица на риска – нещо, което на мен лично и колегите от Министерство на енергетиката ни впечатли. Това ми дава надежда, че сме си извлекли всички ние поуките от миналата зима, поуките от зимата на 2015 г. и тази зима, да се надяваме, че ще бъде по-спокойна.
Водеща: Дано бъде по-лека и по-мека тази зима! А ще има ли редовно подаване на газ за топлофикациите? Изобщо, готови ли сме за геополитическите изненади от познатия вид от предишни години?
Теменужка Петкова: Ние отчитаме този много сериозен фактор, свързан с обезпечаването на българската икономика, българските граждани с достатъчни количества природен газ. Знаете, че една от основните наши задачи е свързана с нагнетяването на газ в подземното газово хранилище в Чирен. Това е много важна част от нашата подготовка за зимния сезон. Към настоящият момент, към днешна дата количеството на природен газ в подземното газово хранилище е 445 млн. куб.м газ. До 1 ноември – тогава, когато приключва периодът за нагнетяване, това количество ще бъде 460 млн. куб. м газ.
Водеща: Това за колко би стигнало, в случай на някаква кризисна ситуация?
Теменужка Петкова: Това е количество, което е достатъчно да осигури подаването на газ в цялата страна, за малко повече от 3 месеца. Това е в случай, че няма абсолютно никакви доставки. Но се надявам, че няма да се стигне до тези критични ситуации, тъй като към настоящия момент имаме едни взаимоотношения с нашите партньори от "Газпром", доставките са регулярни. На този етап нямаме причина да се притесняваме от тази гледна точка. Но независимо от това, ние сме предприели всички необходими мерки, така че нашата газопреносна система и хранилището в чирен да бъдат запасени с необходимите количества газ.
Водеща: като заговорихме за газ, няколко изречения за това как върви изграждането на тези исторически интерконектори със съседните нам държави – Румъния, Гърция, Турция, Сърбия.
Теменужка Петкова: Изграждането на интерконектора със съседните наши страни е изключително важен процес, който е свързан с енергийната сигурност на страната и не само на страната- енергийната сигурност на целия регион на Централна и Югоизточна Европа. Това да изградим междусистемна свързаност между България и съседните на нас страни е основен приоритет. Наш приоритет и основно сме концентрирали своето внимание в изграждането на интерконектора Гърция – България….
Водеща: Макар че се чуха противоречиви сведения за това, защо се бави изграждането. Според вицепремиера Томислав Дончев в момента се правят опити да се увеличи капацитета на този газопровод, за да могат по-големи количества да минават през него.
Теменужка Петкова: Към настоящият момент имаше едно закъснение, свързано с взимането на окончателно инвестиционно решение, по отношение на изграждането на този проект, което закъснение беше продиктувано от това, че в съседна Гърция имаше определена политическа нестабилност. Но сега с новото гръцко правителство, аз вече имах възможност да се срещна с моя колега министър Скурлетис. Преди две седмици бях в Атина. Проведохме разговор, който беше насочен именно в тази посока, всяка една от страните да изложи своята позиция, по отношение на изграждането на този интерконектор, както и да определим срока, в който трябва да бъде подписано окончателното инвестиционно решение, което е първата и основна крачка към стартирането на този проект.
Водеща: А какъв е този срок?
Теменужка Петкова: Срокът за окончателното инвестиционно решение? Ами срокът, който ние си поставихме е средата на месец ноември.
Водеща: Средата на ноември – т.е. съвсем скоро?
Теменужка Петкова: Да! Ние работим много активно. Вървят преговори между двамата акционери в нашето съвместно акционерно дружество – това е БЕХ, от една страна и акционерно дружество "Посейдон" от гръцка страна. Смятам, че преговорите са много напреднали и се надявам, че в сроковете, които сме определили, наистина ще бъде факт окончателното решение.
Водеща: А след като се подпише инвестиционното решение, което доколкото разбирам, е в доста готов вид, до колко време ще бъде построена връзката?
Теменужка Петкова: С подписването на окончателното инвестиционно решение, на практика ще се даде възможност за реализиране на пътната карта, която ние сме разписали, по отношение на реализацията на този проект. Тази пътна карта стана факт още в началото на нашия мандат. Ние, всъщност започнахме с този документ, който да ни даде стъпките, които трябва да бъдат предприети за по-бързата реализация на този проект. Много се надявам някъде в края на 2018 г., ако всичко върви така, както е предвидено, този интерконектор да бъде факт.
Водеща: А стои ли правителството зад идеята, лансираната от премиера Борисов идея, за изграждането на газов хъб на територията на България. Има ли някакво развитие тази идея? Какво е необходимо, за да се доближи тя до материализацията си в крайна сметка, защото тя би била в полза за България?
Теменужка Петкова: Правителството стои много бързо зад тази идея. Нещо повече! Ние сме лансирали, презентирали тази наша идея пред нашите партньори от ЕК. Водим диалог и с тях, по отношение на възможностите за реализация на един такъв проект. Нашата концепция предвижда изграждането на този газоразпределителен център на територията на България да бъде осъществена, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Водеща: А откъде ще идва газът до тази гара-разпределителна за него?
Теменужка Петкова: На първо място да кажем основното предимство на България - изграждането на такъв газоразпределителен център е свързан с нашето стратегическо, географско положение. България е естественият път, през който могат да преминават потоците природен газ, както от изток, така и от юг. Така че това е едно от нашите основни предимства. Друго наше предимство – това е нашата много добре развита газопреносна инфраструктура. България разполага с близо 2000 км. газопреносна инфраструктура, която е изключително добре развита, много добре поддържана. България разполага и с 80% от компресорните станции в региона – нещо, което е голямо предимство за нас. Но това е съвсем логичен въпрос този въпрос, който вие поставихте, свързан с източниците на природен газ. Ние разглеждаме възможността за източници на доставка на природен газ по следния начин. На първо място ние разчитаме изключително много на междусистемната свързаност. Това е в основата на нашата концепция.
Водеща: Така ще станем по-осезаема част от енергийната европейска система и сигурност, както казахте преди малко.
Теменужка Петкова: Точно така! Това е гаранция за енергийната ни сигурност и това е един от възможните ни източници за доставка на природен газ, именно чрез интерконектора Гърция-България. Тогава ние ще можем да доставяме природен газ от друг източник и той ще бъде от Азербейджан. Това е едната възможност. Другата е свързана с местният добив. Местен добив, на който ние изключително много разчитаме! Знаете, че сега успешно приключи процедурата за проучване в дълбоко Черно море, по отношение на блок Силистар. Там една от най-големите компании в бранша – Shell спечели процедурата. Съвсем скоро предстои да сключим договор с тях, така че да започне процесът по проучване в дълбоко Черно море. В началото на 2016 г. следва да бъдат факт и първите сондажи в блок "Хан Аспарух". Разчитаме изключително и на местен добив, който нашите съседи от Румъния вече успешно експлоатират доста дълго време. Разчитаме, разбира се и на опцията за доставка на природен газ от Русия. Така че налице са няколко източника на природен газ. А ние смятаме, че са налице всички предпоставки тази концепция да бъде реализирана.
Водеща: А къде евентуално би се намирал този хъб? Край Варна ли, както се заговори в началото?
Теменужка Петкова: Да! На практика това ще бъде точката. Входната точка ще бъде на Варна, но на практика на цялата територия на България ще бъде един газоразпределителен център.
Водеща: За да затворим този кръг от разговора, всъщност какво още е необходимо и от кога зависи то да се направи, за да стане този хъб реален проект? Да се очертаят контурите!
Теменужка Петкова: На първо място е необходимо този проект да е съгласуван с нашите европейски партньори, от гледна точна на това налице ли са противоречия с европейското законодателство и по-точно с третия либерализационен пакет по концепцията, която ние сме разработили. Очакваме от нашите европейски партньори, както оценка на нашето техническо предложение, така и оценка по отношение на европейското законодателство. След това е необходимо да се разработят отделно проекти…
Водеща: Но всичко това им е предоставено, като документация.
Теменужка Петкова: Да! Ние сме разработили такава концепция и сме я предоставили. Необходимо е, разбира се да се изгради допълнителна инфраструктура. Необходимо е да бъде изграден нов газопровод, който ще бъде газопровод от Варна до Оряхово. Необходимо е да бъде модернизирана и рехабилитирана нашата национална и транзитна газопреносна мрежа. Ето защо ние много упорито работим в тази посока да подготвяме добри проекти, с които да кандидатстваме пред ЕК, съответно за да получим гарант за финансиране на тези проекти. За радост, към настоящият момент ""Булгартрансгаз"" участва много успешно в тези конкурси. Получихме няколко гранда от страна на ЕК, по механизма за свързаност на Европа. Такъв един гранд е грандът, който е свързан с предпроектното проучване на интерконектора Турция-България. Там получихме 190 хил. евро за предпроектното проучване и в момента върви обществена поръчка за избор на изпълнител на този проект. Получихме потенциален гранд и за 3D сеизмиката на подземното газово хранилище в Чирен, което е част от процеса по модернизация и разширение на подземното газово хранилище в Чирен. Така че работим активно и се надявам…
Водеща: Така че, ако има някакви оптимистични новини от вашия сектор, те са тъкмо там. В същото време, обаче сме свидетели от известно време на активността на работодателските организации, които са взели буквално на абордаж т. нар. американски централи и във връзка с това, с високата цена на тока, който се купува от тях, те представиха една своя платформа за реформи в енергетиката. Тази платформа включваше и одържавяване и последваща приватизация на тези централи, и въвеждане на пазарен таван на цените, на които се изкупува и електроенергията от тях. Както и така доста революционни идеи за фалит на НЕК и за закриване на БЕХ, който е на практика шапката на енергийните дружества. Кои от тези идеи, имаше разбира се и други неща, кои от тези идеи вие приемате, смятате, че са добри за стабилизирането на сектора и кое според вас е неизпълнимо?
Теменужка Петкова: Ами, по отношение на нашия диалог с работодателските организации, мога да кажа, че ние с колегите от индустрията имаме доста добър диалог. Той е откровен. Ние в много откровен дух споделяме какви са проблемите в енергетиката. Те от своя страна казват какви са техните виждания, по отношение на това как биха могли да се разрешат тези проблеми. С една част от техните идеи ние сме съгласни и ги споделяме. Това са идеите, свързани с либерализация на електроенергийния пазар, с необходимостта от това да се помисли как да бъде определена категорията граждани, които са енергийно бедни. Тук трябва да се намесят и колегите от Министерството на труда и социалната политика. Това са все теми, около които сме се обединили и сме абсолютно съгласни с тяхната концепция. Нещо повече, ние в момента реализираме тази концепция. Има идеи, които обаче ние не можем да приемем з алогични и нормални. Едно от тези предложения са свързани с възможността за фалит на НЕК, фалит на БЕХ. Това са мерки, които звучат много революционно, но в същото време водят до много сериозни рискове. Не бива да забравяме, че когато се говори за енергетика, трябва на първо място да знаем това, че тази тема е свързана, на първо място и с националната сигурност на страната. Трябва да бъдем изключително внимателни, когато правим подобни предложения или подобни идеи се опитват да бъдат лансирани в общественото пространство. НЕК, двете американски централи, ТЕЦ 2, Мини "Марица-изток", АЕЦ "Козлодуй" – това са все обекти – ""Булгартрансгаз"", "Булгаргаз", които са част от националната сигурност на страната. Така че режимът, който важи за тях, е специален – той не може да се разсъждава така, по принцип на тази тема. Трябва да бъдат анализирани всички положителни страни, всички отрицателни. Да бъдат оценени рискове. Пристъпването към една такава крачка, крие много сериозни рискове, които правителството на този етап и по принцип не възприема.
Водеща: А какво е момента състоянието, финансовото на НЕК? Тези дни, г-н Иван Иванов, председателят на енергийния регулатор беше казал, че чакат доклада? Най-вероятно вече го е получил този доклад, за нейните приходи и разходи през септември, за да се реши, ще има ли намаление на цената на тока, поне за бизнесът, от 01.11. Предполагам, че са ви известни данните за НЕК?
Теменужка Петкова: Към настоящият момент НЕК… просто много скоро беше взето последното решение на КЕВР, от 01.08. Няма как това ценово решение да даде резултатите, които всички очакваме толкова бързо. Но това, което със сигурност мога да кажа е, че що се отнася до цената на електрическата енергия, то КЕВР е независим орган и тя взима решенията за това, каква ще бъде цената на електрическата енергия. Това, което всички чухме от председателят на КЕВР, г-н Иван Иванов е, че от 01.11. е налице възможност за намаляване цената за бизнеса, която цена, "задължения към обществото"…
Водеща: Ама той точно това намаление го обвързва с финансовото състояние на НЕК, или поне с баланса и там, финансовият, през септември?
Теменужка Петкова:…тази цена "задължения към обществото" може да бъде намалена с малко повече от 1 лв., което намаление е продиктувано преди всичко от намалението на цената на природният газ. От началото на годината до сега, цената на газа падна с 31%. Но НЕК не можем да чакаме някакво много съществена промяна в нейното финансово състояние за това, защото въпреки новото ценово решение на КЕВР, НЕК продължава да изкупува електрическата енергия на по-високи цени и да я продава на по-ниски. Проблемът с НЕК, дефицитът в НЕК ще бъде решен тогава, когато тази система бъде поставена в пазарни условия, т.е. тогава, когато е налице пълна либерализация на електроенергийният пазар.
Водеща: Смятате ли, че е реалистично това предложение на работодателите, да се сложи някакъв пазарен таван на цените, по които сега се изкупува електроенергията от американските централи? Това е един от компонентите, които правят цената на изкупуване по-висока, от колкото цената на продажбата. И очаквате ли, и вие, както твърдят някои медии, че като цяло правителството очаква, позитивно заключение на ЕК за жалбата на енергийният регулатор от миналата година, че тези дългосрочни договори с американските централи са вид неправомерна държавна помощ, и трябва там да се преформатират самите договори, самите контракти?
Теменужка Петкова: Първо, по отношение на цената на електрическата енергия, която е съгласно договорите с двете американски централи, можем да кажем следното. Това е цена, която е определена в рамките на договореностите между двете страни и тази цена няма как да бъде лимитирана от КЕВР, или от който и да е било друг орган. Както знаете, ние през…
Водеща: Казва доста волунтаристично изглежда това предложение?
Теменужка Петкова: Да. ние през пролетта успяхме след малко повече от 3 мес. преговори с нашите партньори от двете американски централи, да договорим намаление на цената за разполагаемост. Това намаление ще влезе в сила, когато НЕК изплати своите просрочени задължения…
Водеща: Да, но от днес, извинявайте, че ви прекъсвам, от днес е новината, че никоя банка не иска да гарантира този заем, който НЕК трябва да изтегли от 650 млн., за да се плати неизплатеният ток на електрическите централи, главно заради финансовият колапс на НЕК. Така, че как ще го решите този проблем, за сега не се очаква да влезе в сила скоро това споразумение?
Теменужка Петкова: Банките наистина са поставили условие да има държавна гаранция…
Водеща: Да има държавна гаранция са поискали, точно така.
Теменужка Петкова: …нещо, което ние в документацията на обявената процедура, БЕХ ясно беше посочил, че такава държавна гаранция не е предвидена. Но това са условия, които банките са поставили. От тук нататък, правилата на БЕХ по отношение на избор на кредитна институция, предвиждат опции и възможност, за пристъпване на преговори на пряко договаряне с всяка една от тези банки. Така, че предстои развитие и в тази посока, да се надяваме, че…
Водеща: Но е изключено да се даде държавна гаранция за тегленето на един такъв заем?
Теменужка Петкова: Ами към настоящият момент от разговорите, които съм водила с министър Горанов, такова решение на този етап е невъзможно.
Водеща: И последни два въпроса. Единият е свързан с новината, която миналата седмица беше тиражирана през нашите медии, но ние отдавна знаем за едно такова намерение на Турция. Да бъде изградена тяхната трета ядрена електроцентрала на 10 км. от българо-турската граница. Каква е позицията на българското правителство, ще реагираме ли по някакъв начин? Тогава нашите медии бяха тиражирали тази новина от интервю на вашия колега – турският енергиен министър пред тяхната медия.
Теменужка Петкова: Ами това е една идея, която се лансира в общественото пространство още от 2011г. Това, което е важно и трябва да се знае е, че тази централа, идеята и, е да отстои на практика на 11 км. от границата на България с Турция. Това е някъде около р. Резово, в този район. Всички знаем, че това е един изключително важен за нас район, който е свързан с туризма, с екологията. Ако има такъв проект, ние официална информация до този момент не сме получили от нашите турски съседи…
Водеща: Ами /…/ гласеше, че е взето такова решение. От кого е взето, дали от турското правителство или от някаква тяхна институция, не беше специално споменато, но твърдение на турският министър на енергетиката.
Теменужка Петкова: Официална информация в Министерство на енергетиката не е постъпвала по този въпрос, но ако има подобни виждания за развитие на този проект, той безспорно трябва да отговаря на всички нормативно определени изисквания, свързани с екологията, с опазване на околната среда, с човешкото здраве. Така, че ние сме…
Водеща: Но ние не сме в позицията да кажем: "Не, няма да се строи в такава близост до нашата страна и такава ядрена мощност?"
Теменужка Петкова: Ние безспорно ще изразим нашата позиция, в никакъв случай няма да оставим нещата така. Ако такъв един проект би застрашил нашата сигурност и екологията, безспорно, ние ще изразим нашата позиция.
Водеща: И да завършим с това, с което в известен смисъл започнахме. Ще ни бъде ли наистина по-лесно и по-евтино, да си осигуряваме електричество, ток за вкъщи, след като се либерализира енергийният пазар през януари? И предвиждате ли нещо, наближава вече, още само два месеца остават, до тръгването на енергийната борса. Предвиждате ли нещо, някаква специална, разяснителна кампания, изобщо какво е полезно за хората да знаят?
Теменужка Петкова: Да, либерализацията, пълната либерализация на енергийният пазар, ще бъде една качествено нова ситуация за всички участници в този процес, както за производителите на електрическата енергия, така и и за доставчиците, за битовите потребители, за индустрията. Това ще бъде една изцяло нова концепция и нова ситуация, в която всички ние ще бъдем поставени. Това, което трябва да знаят българските граждани, на първо място е свързано с това, че те ще имат възможност да избират, те ще имат възможност да избират доставчика на електрическа енергия, ще имат свободата да избират. Изключително важно събитие, което ще се случи…
Водеща: А ние между кого и кого ще избираме всъщност? Между атомната електроцентрала ли или някой ТЕЦ, който произвежда електричество?
Теменужка Петкова: Ние няма да можем като битови потребители да си купим електрическа енергия от АЕЦ "Козлодуй", това трябва да бъде ясно…
Водеща: Трябва да минем през някакви посредници.
Теменужка Петкова: Точно така. Ще има доставчици на електрическа енергия, те пък ще имат ангажимента да се конкурират помежду си, така че да предложат най-добри цени, най-добри условия на потребителите.
Водеща: Но те са важни и посредничите в тази верига, те кои ще са, ЕРП-та?
Теменужка Петкова: Да и самите ЕРП-та ще имат такава възможност, ще има и други доставчици на електрическа енергия. Това, което е много важно да се знае, че цената на електрическа енергия при пълната либерализация на електроенергийният пазар няма да се определя от КЕВР. Тя ще се определя единствено и само от пазара, пазарът, който е най-обективния критерий…
Водеща: И, както мнозина експерти казват, възможно е не да се намали, а обратно, да се повиши, тъй като досега изкуствено е била задържана, така че хората може би трябва да се готвят и за някаква не съвсем приятна изненада, поне до като се балансира този пазар.
Теменужка Петкова: Ами вижте, едва ли има някой, който би могъл да прогнозира, каква ще бъде цената на електрическата енергия след либерализацията. Но това, което показва практиката, международната практика, практиката в съседна Румъния, която е най-близко като модел до нас, показва че в началото след въвеждането на пълната либерализация на електроенергийният пазар, е било налице увеличение, леко увеличение на цената на електрическата енергия. Последствие цената е спаднала на нива под тези, които са били преди либерализацията.
Водеща: Нормално е, ако има истинска пазарна конкуренция, е нормално.
Теменужка Петкова: Точно така. Така, че да се надяваме, че либерализацията ще бъде, този процес ще приключи успешно. Само по отношение на това, какво предстои като разяснение, по отношение на тази кампания. Трябва да кажа, че във втората половина на месец ноември, Министерство на енергетиката, БЕХ, съответно Българската независима електроенергийна борса, ще започнат разяснителна кампания в страната. Така, че българските граждани да могат да получат необходимата базова информация свързана с този процес.
Водеща: Благодаря ви, това е добра новина. И да завършим разговора, министър Теменужка Петкова с актуална информация от сектор енергетика, за зрителите на "Полиграф".
30 ноември 2015 г.
