Министър Трайчо Трайков представи българските приоритети за енергийна сигурност на Делфийския икономически форум
Министърът на енергетиката Трайчо Трайков и заместник-министър Теодора Георгиева участваха в Делфийския икономически форум 2026 в Гърция. Министър Трайков се включи в панела „Инженеринг на инфраструктурата на енергийната сигурност“, посветен на ключовите предизвикателства пред енергийните системи на фона на засилената геополитическа динамика и нуждата от устойчиви решения.
Пред делегатите - водещи международни фигури от политиката, бизнеса и експертната общност - енергийният министър представи българската инициатива, подкрепена от Румъния, Гърция, Украйна и Молдова, за изпращане на общо писмо до Европейската комисия за необходимостта от стратегическа подкрепа за развитието на Вертикалния газов коридор. В него се подчертава същественото значение на проекта за дългосрочната енергийна сигурност на Европа, като осигурява диверсифицирани, надеждни и конкурентни маршрути за доставка на природен газ, включително втечнен газ от глобални доставчици с призив за подкрепа за изграждането на Вертикалния газов коридор за облекчаване на регулаторните режими по проекта.
„Вертикалният газов коридор е инфраструктура с европейско значение. Той ще позволи реална диверсификация на доставките и интеграция на втечнен природен газ (LNG) в енергийните системи на Югоизточна и Централна Европа. Затова предлагаме Европейската комисия да обмисли инструменти за инфраструктурна подкрепа и облекчаване на регулаторните режими за реализирането му“, посочи министър Трайков.
От зависимост от една тръба към регионална свързаност
Министърът припомни, че само преди 15 години България разчиташе на един доставчик и една входна точка, което поставяше страната в неблагоприятна позиция при договаряне на цените в сравнение с държави с повече източници. В отговор на това страната започна целенасочено изграждането на междусистемни връзки със съседни държави като част от стратегията за диверсификация.
„Днес имаме достъп до Южния газов коридор чрез интерконектора с Гърция, а разширеният капацитет при Сидирокастро позволява и допълнителни доставки на втечнен природен газ от терминалите в Източното Средиземноморие“, подчерта Трайков. По думите му договорените количества осигуряват устойчива цена, която не се влияе рязко от пазарни пикове и геополитически събития. Паралелно България обсъжда и възможности за търговски договори за доставка на втечнен природен газ.
Вертикалният коридор - гръбнак на новите доставки
Вертикалния газов коридор се утвърждава като проект от стратегическо значение за дългосрочната енергийна сигурност на Европа. Инфраструктурата, по изграждането на която България първа започна реални действия и вече отчита сериозен напредък, ще позволи транспортиране на по-големи количества втечнен природен газ на север. Освен че ще засили свързаността и гъвкавостта на енергийната инфраструктура в региона, ще подобри условията за договаряне на по-конкурентни цени благодарение на по-големите обеми. „В този процес се обсъждат и по-благоприятни транзитни тарифи с Европейската комисия и регулаторите от региона, които да повишат икономическата ефективност на маршрута“, обясни министърът на енергетиката на България.
Развитието на коридора има ключова роля и в контекста на ускореното преустановяване на доставките от Русия и усилията на Европейския съюз за диверсификация, заложени в рамката REPowerEU. Съществен елемент от проекта е разширяването на газопреносната инфраструктура по трасето Рупча-Ветрино, което ще увеличи капацитета до 5-10 млрд. куб. м годишно. Това ще позволи пълноценно използване на Трансбалканския газопровод в реверсивен режим и ще осигури допълнителен преносен капацитет за държавите, разчитащи на алтернативни маршрути в периоди на кризи и повишено търсене.
България като фактор за регионалната енергийна стабилност
„България е важен енергиен партньор за сигурността на енергийната система в региона както по отношение на газа, така и в електроенергетиката“, подчерта министър Трайков.
В електроенергийния сектор залагаме на изграждането на капацитети за съхранение. От една страна са проектите за нови помпено-акумулиращи мощности, а от друга - батерийните системи, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост с общ капацитет около 10 000 MWh. „Целта ни е да постигнем балансиране на електроенергийната система както по отношение на цените, така и на честотната стабилност“, обясни той
Министърът акцентира и върху ролята на България на пазара на горива, като отбеляза, че страната произвежда повече от нуждите на вътрешния пазар, което допълнително укрепва ролята ѝ като фактор за стабилност в региона.
