Водещ: Може ли след като загуби парите по Плана за възстановяване и устойчивост, страната ни да не получи и други европейски средства? Тези, които са предвидени по Социалния фонд за климата за борба с енергийната бедност. За тази опасност вчера алармираха 12 граждански организации. Фондът предвижда България да получи близо 2,5 милиарда евро за период от 2026 до 2032 година. Средствата, ако бъдат получени, трябва да бъдат насочени към най-уязвимите групи домакинства и микропредприятия, а именно състояние на енергийна или транспортна бедност. За това и разговора ни с енергийния министр Жечо Станков започва от предстоящата либерализация на тока за бита и как ще бъдат защитени хората. Разговора ще водим заедно с колегата Юлиана Корнажева, която е в студиото. Министр Станков е на телефона. Здравейте!
Министър: Здравейте!
Водещ: Здравейте, министър Станков! Нека да започнем с това. 1 юли е съвсем близо. Тогава вече трябва да започне преходния период към либерализацията на тока за бита. Същинската либерализация е от 1 януари следващата година. Това към сегашен момент. Работим с тази хипотеза, независимо от няколкото предложения за отлагане на излизането на свободния пазар на битовите потребители. Готова ли е страната ни?
Монистър: Благодаря. Изключително актуален въпрос за всички български граждани. Знаете, че Министерството на енергетиката изпълнява законите на страната. Именно в Закона за енергетика е описан целият път, който трябва да изминем за пълната либерализация, както на едро, така и на дребно. По-пряко касае либерализацията на дребно българските жители. В тази връзка искам във вашия ефир да кажа, че хората трябва да бъдат спокойни от гледна точка на предпазния механизъм или компенсационния механизъм, който сме предвидили. Не само през първите 6 месеца на либерализацията и впоследствие при необходимост този механизъм да продължи да функционира, така че доматинствата по никакъв начин да не изпитат флуктуации на цените на тока на свободните пазари.
Водещ: Вашият предшественик, служебният министър Владимир Малинов, каза, че в бюджета за тази година са заложени над 400 милиона лева за подготовка на този преход към либерализация. Но това беше в един предишен бюджет. Какво е заложено в сегашния му вариант?
Министър: Ами, да ви кажа, аз винаги съм бил любител и по времето, откакто бе създаден Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, разбирайте по време на второто правителство на премиера Борисов, Фондът никога не е разчитал на средства от държавния бюджет и така е най-правилно. В тази връзка, средствата, които постъпват във Фонда са по няколко линии - на първо място приходите на производителите на електрическа енергия, квотите, които получаваме като безплатни такива на територията на страната, задължение към обществото, което към момента е 0% и не влияе на сметките за електроенергия и не на последно място, така да се каже, лимитите, над които дружествата внасят пари в Фонда. Разбирайте, примерно за ядрената енергия над 150 лева, приходът, който реализира ядрената ни централа в Козлодуй, тя го внася във Фонда. Към момента сме приели тези лимити за тримесечие, предвид факта и действащия бюджет. Аз съм на мнение, че ще намерим баланса, в който по никакъв начин да не продължим да взимаме средства от държавния бюджет, а чрез нормалните приходи, балансираните разходи във Фонда, да можем да покрием необходимите средства за компенсация. Още повече, че в началото и на следваща година вторият дългосрочен договор с Американската централа АЕС също изтича, което ще доведе до спестяване на още немалко средства във фонда, които могат да бъдат насочени към енергийно бедни.
Водещ: Господин министър, правилно ли разбирам, че вече в бюджета няма заложени средства за компенсация на битовите потребители, а ще се разчита на Фонда за сигурност на електроенергийната система?
Министър: Точно така. На Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Него го заварихме на дефицит още във първия си работен ден. Трябваше с госпожа Петкова, за което й благодаря, максимално бързо да подсигурим средства за компенсация на небитовите потребители. Естествено, при необходимост винаги бюджетът може да подпомогне този процес. За съжаление, назад в годините натрупаният излишък в рамките на близо милиард лева бе издет от фонда. Той в момента е изключително нужен, ако беше наличен. Но, пак казвам, аз съм на мнение, че чрез една балансирана политика с тези приходи, които в момента сме заложили, ще успеем да управляваме процеса така, че по никакъв начин либерализацията да не повлияе на сметките на домакинствата.
Водещ: Сега, сам казвате, че Фондът е на дефицит. От този фонд също така бяха давани пари за компенсация на бизнеса заради високите цени на тока. Тези компенсации, според предварителната заявка, трябва да приключат сега на 30 март, нали така?
Министър: Точно така.
Водещ: Какво правим от 1 април с компенсациите за бизнеса?
Министър: До 31 март сме подсигурили достатъчно средства за бизнеса. В момента с нарочена заповед от моя страна съм създал работна група, в която участват колеги от Министерството на енергетиката и представители на бизнес-организациите. Още на първата среща им заявих, че целта е да разработим механизъм на автоматизация, а не на всеки 3, 6 или 12 месеца да сядаме и да се връщаме на масата, да търсим вариант за компенсация на бизнеса. И тук може би искам да се обърна към вашите слушатели идеята на тези компенсации, които насочваме към небитовите потребители, защото те не са само към бизнеса, те са към общините, те са към неправителствени организации, е да намалим ефекта и да дръпнем ръчната спирачка на инфлацията, за да може високите цени на електроенергията по никакъв начин да не стигат до трапезата на българските граждани. Имайте предвид, че високата цена на електроенергията нормално е всеки небитов потребител или бизнеса да я вкара в крайната стока и услуга. Именно поради тази причина сме разработали този механизъм, за да се компенсират небитовите потребители. Имайте предвид, че на първите разговори аз казах моето желание не само Фондът да предоставя средства на бизнеса, а когато цената падне под определен нива, бизнесът да внася средства във Фонда, за да може да има балансирана политика. Виждате, вече имаме почти на моменти нулеви цени, заради голямото количество енергия от възобновяемите източници в системата, така че това беше възприето на първо отчетене от колегите от бизнеса и съм сигурен, че ще направим един механизъм, който в дългосочен план ще бъде удобен за двете страни.
Водещ: Тоест не очаквате на 1 април те да бъдат под прозорците и в кабинета ви с искане за поредните компенсации?
Министър: В никакъв случай. Винаги съм бил диалогичен човек, проактивен. Точно в тази връзка, още в първите си дни като министър, поканих и бизнес-организациите и синдикатите във връзка с това да изчистим какви са най-важните и належащи неща, които могат да бъдат свършени. Аз първо искам да изразя и благодарността си към тях за конструктивния диалог. На второ място, виждайки прогнозите за цените на енергията за следващото три месечие, не се очаква те да надвишават сегашните прагове, така че не се очаква дори да има някакви сътресения. Ние дотогава със сигурност ще сме намерили правилния подход и механизъм за компенсации.
Водещ: Намирате ли правилния подход при изготвянето на новата или поправките в наредбата за топоснабдяване? И дали няма да се окаже, че вместо да изпишем вежди, сме изболи очи в момента, в който ние трябва да направим изравнителните сметки за парно. Това е най-критичният момент от целия процес на топоснабдяване - изравнителната сметка. И докога ще трябва да бъдат изготвени тези изравнителни сметки и определени едни правила, които, освен да скарат съседите, нищо друго не правят?
Министър: Може би тук е важно да започнем малко по-отдалеч. Енергията, която влиза от топлофикациите в една сграда, първо се разделя за енергия за топла вода и енергия за отопление. А енергията за отопление се разделя на три други пера. Разбирайте енергията, която ползваме на радиаторите си вкъщи, тази, която е за сградната инсталация. И не на последно място, ако в общите помещения на сградата също има радиатори - и енергия за отопление на общите помещения. Това, което отпадна като текстове след решението на ВАС, бяха именно формулата за определяне какъв процент трябва да бъде енергията за сградната инсталация като част от общата енергия. Този текст, който отпадна, не е отпаднал заради проблем със самия текст, а заради административното провеждане на самите процедури. Тук също е важно да споменем, че този текст касае пряко единствено и само етажните собствености, които не са се събрали и не са взели решение какъв процент да бъде сградната инсталация. Наредбата дава възможност между 20% и 40% от общата енергия за отопление. За тези, които не са взели решение, функционира тази формула. Всички еднофамилни сгради или тези, които са взели решение, или тези, които имат модерни инсталации с хоризонтални щрангове - тях абсолютно този текст не ги касае.
Водещ: Т.е. това е за по-малката част по-скоро като при изключенията, защото наистина повечето етажни съобствености са решили колко да им бъде процента сградна инсталация.
Министър: Нашата задача беше в максимално кратки срокове, след като ВАС излезе със своето решение, да попълним тази празнина. В момента сме стартирали обществено обсъждане на наредбата. Очакваме всички заинтересовани страни да напишат своите коментари. Тук понеже в началото казах, че аз съм проактивен човек, ще искам още тази седмица да се видя както с Асоциацията на топлофикациите, така и с дружествата за дялово разпределение, за да чуя тяхното мнение на база на анализа, който е извършен от ресорната дирекция в министерството. Ние в момента сме предложили този процент да бъде 30, който е средата между 20 и 40%. Встъпваме на основание средния процент в част от сградите, които са без решение на етажната собственост. Там процентът обикновено варира между 28 и 32%. Естествено, искаме да чуем и заинтересованите страни, за да видим дали процента, който сме избрали, е най-правилен. Или връщането към формулата е нещо, което пък ще даде още по-голяма точност на измерванията.
Водещ: Тоест не го изключвате, да. Не го изключвате като вариант. Господин Станков, всичко това в хипотезата, че имаме парно, защото това, което се случва, е едни огромни задължения на Топлофикация София към Булгаргаз и Българския енергиен холдинг и едни непрестанни аварии. Аз, ако се опитам да сметна тази зима колко дни бях без парно, те ще бъдат горе-долу по-малко от половината.
Министър: Ами, да ви кажа, много рядко си позволявам да коментирам работа на колеги, но вие сте права.
Водещ: Позволете си го в случая, защото опираме до всички потребители. А пък, знаете, че ако няма парно, натоварваме енергийната система. Тоест, ще започнем да имаме проблеми и с тока.
Министър: Точно така. Тук за вашите слушатели просто искам да изразя моето претеснение, че всеки момент, в който изключи по-голяма част мрежата на Топлофикация, както беше и преди няколко седмици, когато от Министерството на енергетиката веднага изпратихме екип на място, за да сме сигурни, че колегите от Топлофикация ще се справят в кратки срокове. Имах претеснението, че беше изключително студена част на месеца и веднага, когато хората нямат топлоподаване, минават на електрическа енергия. Това чисто физически мрежата трудно би издържала, ако цяла София, примерно, 400 000 абоната на Топлофикация от днес за утре минат на електричество.
Водещ: И какво правим? Какви са задълженията и кой ги покрива?
Министър: От страна на Българския енергиен холдинг в лицето на Булгаргаз, ние сме отговорни и предоставяме количествата природен газ на Топлофикация, която се менажира от кмета и от Общинския съвет на Столична община. И съответно очакваме от тях коректни плащания. Те не винаги се случват по начина, който ние желаем. Налагало се е в годините назад да правим цесии и прехвърляния на тези задължения към Българския енергиен холдинг, различни видове разсрочвания, които не винаги също се изпълняват от колегите, но пак казвам, ние сме ангажирани. За нас на първо място е гарантиране на топлоснабдяването на българските домакинства, а как общината и държавата ще се разплатят - с това не мисля, че трябва да занимаваме, вашите слушатели.
Водещ: Това обаче, с което ще ви занимаят народните представители и вас, вие започнахте едно изслушване в парламента за Контур Глобал. Какво ще се прави с нея? Тази централа, държавата ще изкупи ли част от дълга на тази американска ТЕЦ? Изобщо, какви са стъпките, които предстоят и също така - продажбата на реакторите от АЕЦ Белене на Украйна. Едно по едно обаче, нека да тръгнем с Контур Глобал.
Министър: Относно Контур Глобал проведох няколко срещи с мениджмънта на компанията. Знаете, че в дружеството, чрез Национална електрическа компания, държавата претежава 27%. Тук е важно да споменем, че съм изпратил писмо към колегите, искайки от тях до края на този месец да намерят вариант, в който да не бъдат освобождавани хората, които в момента работят там.Те са около 150 човека, като част от тях са буквално така преотдадени под наем от страна на колегите на ТЕЦ Марица-Изток 2. Това са служители на държавната ТЕЦ, които са отишли да подпомагат в процеса по работа на блок 3 и 4. Информацията, която ми бе подадена от мажоритарните собственници на компанията, е, че първи и втори блок се нуждаят от ремонт на всеки един от тях, поне в рамките на 15 милиона евро за всеки, докато трети и четвърти са в готовност за работа, те подпомагаха и доставката на електроенергия по време на зимния сезон в енергийната система. За мен е изключително важно да запазим тези мощности, не само заради това, че те са включени в ПМС 181 като критична инфраструктура, изключително важна за гарантиране сигурността на системата, но тази централа е и централа, която осигурява работа на над 6400...
Водещ: Така де, ама онова заявено намерение на вашия предшественик, държавата да изкупува дялове, виждате ли го като възможно, като реално и дали трябва да бъде правено?
Министър: Към момента аз съм оптимист и изпращайки писмо към мениджмънта да бъдат проактивни и да търсят, понеже се оказа, че самото предприятие не иска да запази собственността върху блоковете, поради причината, че стартира процедура по зелен бонд и няма как да продължи да притежава ТЕЦ. По-лесно би било да оперира, но не и да притежава такава централа. Помолил съм ги да бъдат проактивни и да изпратят писма към всички възможни оператори в Европа, които биха били заинтересовани да придобият и да оперират тази централа. Като съм им дал срок до края на месеца да бъда информиран докъде е стигнал процесът по придобигването, Естествено, при интерес на такава компания, какъвто доколкото разбирам неформално от мениджмънта вече има, да могат да бъдат на първо място спасени работните места на хората. Ще се съгласите с мен, че една централа с хора във всички случаи струва повече, отколкото централа без хора. Но дори да има забавене, съм ангажирал финансов ресурс на Националната електрическа компания, с който да запазим достатъчен брой хора вътре, за да поддържаме системите на ТЕЦ-а живи. Но аз съм оптимист, че няма да стигаме до този краен вариант.
Водещ: Така, но никакъв друг вариант държавата да изкупува дялове. Това разбрах аз.
Министър: Не мисля, че към момента това е наложително необходимо и възможно.
Водещ: Така, вече Зеленски подписа за разрешението за покупката на нашите реактори от АЕЦ Белене. Ние обаче докъде сме в този процес? Беше удължен срока? Той като че ли, ако не е изтекъл, вече изтича този месец, ние трябва също категорично да кажем, ще използваме ли парогенераторите от АЕЦ Белене или ще продаваме цялото оборудване на Украйна или какво изобщо ще правим. И това цялото нещо трябваше да мина през парламента след ваш анализ и евентуално доклад.
Министър: Точно така. Знаете, че още през 2023 година, ако не се лъжа в средата, Народното събрание даде мандат на министъра на енергетиката да стартира процедура за продажба до определена цена, на която да стартира с преговорите с украинската страна за продажба на оборудването. Към момента вървят техническите и правните преговори между двете страни - Националната енергетическа компания и украинската страна. В момента, в който всичко е изчистено, с нарочен мой доклад, ще бъдат внесени решенията в Народно събрание и там ще получим финално зелена светлина как да процедираме.
Водещ: Ама кога това? Поне ясно ли е дали ни трябват тези парогенератори или не? Които всъщност, заради които се отлага цялото нещо?
Министър: Това е комуникация, която върви между АЕЦ Козлодуй и НЕК. Да ви кажа честно, понеже е твърде техническа темата, очаквам просто тяхното да или не накрая. Дали действително са нужни или не. По-скоро в неформални разговори с изпълнителния директор на АЕЦ Козлодуй, разбирам, че не би било директно възможно експлоатацията именно на тези парогенератори там. Но пак казвам, оставил съм и НЕК и колегите от АЕЦ Козлодуй да извършат своите технически анализи и да ме запознаят с тях, за да знам чисто политически в каква посока да вървим.
