Владимир Малинов: Американската EXIM Bank е готова да осигури $8 млрд. за АЕЦ "Козлодуй"

-В Европа се вижда ясен курс за преразглеждане на целите на Зелената сделка, което несъмнено ще има отражение и в България. Какви са вашите наблюдения за тези процеси?

Министър Малинов: Аз бих започнал с това, че винаги е въпрос на баланс. Процесът по позеленяването на икономиките не трябва да бъде спиран. Какъв трябва да бъде точният тайминг за реализацията обаче е част не само от политическото, но и от икономическото решение.

Само няколко години назад, когато цените на електрическата енергия бяха изключително високи, се създаде едно съмнение и възможност за преосмисляне на целите. И сега предстои може би една частична, не е пълна промяна.

Според мен крайната цел за постигане на водородно-неутрална икономика към 2050 г. трябва да остане. Но как ще стигнем до нея и какъв е пътят, който трябва да бъде извървян - това трябва да бъде взето като решение не само в Брюксел, при формирането на новата Европейска комисия и започването на работата на новия европейски парламент, но и в столиците на държавите членки.

И България също би трябвало да играе ключова роля при тази трансформация на енергийния сектор, която не само не трябва да бъде възприемана като налагана, а трябва да бъде възприемана като необходима. Без да влизам в политическата тематика на темата, но това, което се вижда на общо европейско ниво, е, че парламентарното представителство на прозелените партии в Европейския парламент значително намалява. Надявам се това да не е заради увеличаване на национализма и радикализма, а по-скоро в посока за постигане на един по-прагматичен подход, който да бъде икономически обоснован, защото това е ключово за Европа - да запази конкурентоспособността на икономиката.

-Това е в основата на целия дебат как постигаме зелена икономика и растеж едновременно, защото някои хора твърдят, че едното спира другото, когато залагаш прекалено на екологични политики, не можеш да се развиваш.

Министър Малинов: Според мен не спира, но има отражение и още повече ако няма в световен мащаб общо споразумение за зелената сделка с големите азиатски икономики, това води до отпадане на ключовата роля на Европа в развитието на целия икономически процес.

-В момента нямаме действаща енергийна стратегия. Старата изтече през 2020 г. и въпреки опитите да се направи нова, такава все още не е одобрена. Има ли обаче смисъл да работим върху някаква стратегия, да гледаме напред, след като технологиите, а и политиките се променят толкова бързо?

Министър Малинов: Работата на парче винаги е грешен подход. Енергийната система като цяло е микс от различни видове енергии и затова според мен е огромна нуждата от енергийна стратегия на държавата.

Трябва да има мнозинство в парламента, което да потвърди такава стратегия. И затова смятам, че един от приоритетите на 50-ото Народно събрание и на следващия редовен кабинет трябва да е именно разработване, одобрение и започване на имплементиране на тази нова енергийна стратегия. А когато говорим за стратегии, поне в енергетиката нищо не се случва в краткосрочен план. Моето лично експертно мнение би било, че тази енергийна стратегия трябва да е вързана и с цялостната енергийна стратегия на Европейския съюз и не да правим енергийна стратегия следващите 5-10 години, наистина с конкретни мерки в период от 5 до 10 години, но с хоризонт 2050-а.

-Да, защото това, което правим сега се отразява на това, което ще направим след 10 години. Един от големите проекти, които тръгваме в момента да реализираме е свързан с новите мощности в АЕЦ "Козлодуй", които ще работят след 15 години в най-добрия случай.

Министър Малинов: Именно поради тази причина трябва това да бъде заложено в енергийна стратегия, защото устойчивостта би дала предвидимост и сигурност на което и да е политическо ръководство и ръководство на съответните дружества.

Имаше много решения на парламента, като започнем още от 47-мия, които са взети в различните сектори на енергетиката, природен газ, ядрена енергетика, трансформация на производствените мощности на електрическа енергия. Дори да облечем тези решения в един стратегически документ, това би било правилно решение.

Ако върнем дори малко времето назад, трябва да си отговорим на въпроса как без действаща енергийна стратегия се подготвя план за възстановяване и устойчивост, териториалните планове. Всичките тези инструменти трябваше да стъпят на базата на една енергийна стратегия.

-Затова виждаме, че не се случва синергия между тях и проектите не вървят...

Министър Малинов: Да, и аз държа да отбележа, че тук водеща роля трябва да има Министерството на енергетиката. Разбира се, съвместно и с Министерството на околната среда и водите. Най-вероятно и социалната политика. Тя е неразривна част, когато говорим за преход. Енергийната стратегия трябва да отразява и да направи целеполагането как ще се развива енергетиката. Но отчитайки всички мерки, които трябват да бъдат предприети в сферата на околната среда, развитието на икономиката на държавата, тъй като енергетиката е основният гръбнак за развитието на една икономика, и не на последно място социалния ефект по отношение квалификация, преквалификация, осигуряване на необходимата работна ръка, даване на устойчивост.

-Например, какво правим с комплекса "Марица-изток"? Това е много болезнен и политически зареден въпрос, който не намира решение нито в териториалните планове за преход, нито в пътната карта за декарбонизация, нито политически.

Министър Малинов: Знаете ли какъв е най-големият проблем? Според мен, тъй като имах възможност да се видя и със синдикалните организации, и с хората в региона, най-големият проблем там е загубата на доверие. Те не вярват на никой. И второ, че никой не им е казал истината, не им е начертал пътя.

И тук отново пак се връщам на това работата на парче - дайте да спасим положението за тази година. Това не е устойчиво.

В рамките на следващите две седмици ще направя още едно посещение в Германия, където искам да се поучим от опита, тъй като немската икономика е най-голямата, която в производството на електроенергия е била зависима от въглища.

Има няколко инструмента, в които да бъде дадено сигурност. Едното е законодателство. Но за съжаление, ако не е скрепено с конкретни мерки, права, задължения и съответно санкционен режим за изпълнението на тези задължения, не може да бъде устойчиво.

Другото е да имаш конкретния, така наречения обществен договор. Или договорът на държавата с всичките тези оператори, или пряко засегнати. Това биха били синдикати, ръководството на операторите на тези мощности, самото производство на лигнитни въглища. Държавата трябва да поеме съответно социалните си, икономически и енергийни ангажименти, с ясна посока в краткосрочен и средносрочен план, какво ще се случи в преходния период на трансформация. И от другата страна, да има ангажиментите от насрещната страна. Мисля, че това е един подход.

-Рискът е в един момент хората да останат без работа и без алтернатива.

Министър Малинов: Да, и сигналите, които се дават отново, са погрешни. През 2022 г. въглищата работеха максимално, тъй като цените бяха високи. И тогава се създаде настроение, че така ще бъде занапред. Но още през 2023 пазарът се обърна и пак чуваме призиви: дайте да видим сега държавата как да ни подпомогне.

Но не трябва те да чакат държавата да подпомага, докато дойде следващия такъв ценови пик. Напротив, трансформацията в региона трябва да продължи. Един от немските принципи, който е приложен, например е пет години преди навършването на възрастта за ранно пенсиониране по преценка на работодателя заетите в сектора да могат да бъдат освободени, като им бъде осигурен някакъв финансов ресурс, който да им даде възможност да продължат напред.

-Има ли хоризонт за такова решение? Или по-скоро при политическата нестабилност може би няма да е скоро.

Министър Малинов: Трябва да спрем да ръководим действията си от страха на хората и от страха на политиците. Всяко едно "да" или "не" е по-добре, отколкото "ще видим", "ще отложим", "дайте да помислим". Поради тази причина трябва да има стабилно правителство с хоризонт.

-Един друг проект, който задвижихте, е този за вертикалния газов коридор. Как върви неговото развитие в момента?

Министър Малинов: Както казах, това са решения, които се вземат сега, но имат своето отражение в средносрочен и дългосрочен план.

В интерес на истината вертикалния газов коридор е инициатива, която бяхме подели от много години. Но нямаше този интензитет и нямаше тази необходимост на пазара. Именно за това и в предишното ми качество като директор на "Булгартрансгаз", анализирайки развитието на пазарите и на потоците на природния газ, геостратегическото разположение на ресурса, откъде би могъл да дойде в тази нова среда и отчитайки политическите решения на ниво ЕС към 2027 г. Европа да бъде независима от руския природен газ, съживихме тази инициатива. И срещнахме подкрепата на всяко едно ниво, на всичките държави по веригата - от Гърция през България и Румъния към съответно Унгария, Словакия и към Молдова и Украйна. Срещнахме и политическата подкрепа в тези държави. И не на последно място срещнахме политическата подкрепа от страна на ЕС и на американски партньори.

-Голяма част от доставката се очаква да е именно на американски втечени газ.

Министър Малинов: Диверсификацията е възможност да си избереш. А за да можеш да си избереш, трябва да може всяка една стока да достигне до крайните клиенти. Което при втечнения газ е възможно.

По този транспортен коридор биха могли да бъдат заменени руските доставки за Централна Европа. От 1 януари 2025 14 милиарда куб. метра руски газ през Украйна ще спрат да преминават. Така че, запазвайки нашето геостратегическо положение, ние трябва да се развиваме, за да можем да осигурим региона.

-А ще сме готови ли навреме?

Министър Малинов: Аз съм убеден, че ще бъдем готови. Основните договори за планиране, проектиране, доставка и строителство бяха сключени.

Предстои да приключи последната обществена поръчка - за реверсирането на компресорна станция Кардам. Поставил съм си като цел 1 януари 2026 да бъдат въведени в експлоатация.

Организацията е създадена. Доволен съм и от структурата на изпълнителите, които ще реализират тези проекти. За първи път имаме пряко участие на американска компания CRC Evans, която е световният лидер при автоматичното заваряване, което означава, че това ще доведе и до съкращаване на срока за реализация на проекта.

-Тук нещата изглеждат оптимистично, но другия голям проект, който е на старта, за новите мощности на АЕЦ "Козлодуй", като че ли е в по-оплетена ситуацията и с екологичните разрешителни, и със строителните...

Министър Малинов: По-сложен е. По-времеемък е. Но не е оплетена ситуацията. Категоричен съм, че екологичната оценка за 7-ми блок не е изтекла. Аз оглавявам работната група за проекта за 7-ми и 8-ми блок на АЕЦ "Козлодуй", в която участва и министърът на околната среда. Проведохме първото се заседание в рамките на следващите две седмици, ще проведем и второто, за да може да допълнително дадем сигурност и ускорения по реализацията.

Така че за 7-ми блок имаме действаща екологична оценка, която ще ни позволи да продължим напред. Проектната компания е обявила и процедура за избор на консултант, с който, надявам се, в рамките на следващия месец, месец и половина да бъде сключен договорът, за да може да започнат работата по ОВОС-а за 8-ми блок.

Но има няколко основни потока, в които трябва да се работи в този проект. На първо място, това е проектната готовност - т.нар. предварителен проект. И тук е много важно сътрудничеството между двата ключови партньора - Westinghouse, като носител на ядрената технология и доставчик на ядрения остров, както и строителната компания Hyundai Engineering and Construction. Това, което ние се опитваме, аз и във Вашингтон имах две срещи с Westinghouse.

Другият въпрос е свързан с финансирането. И аз бях изключително щастлив от срещата ми в Вашингтон с председателя на съвета на директорите и изпълнителния директор едновременно на Eximbank, от която получихме писмо за намерение, че са готови да финансират над 8 млрд. долара за реализацията на проекта. Не само да финансират американското оборудване, което ще бъде вложено в проекта и цялата технология, до 40% от така наречената локализация. Участието на български и физически и юридически лица в реализацията на проекта. Което е ключово.

-Трябва обаче да се търсят и други механизми за покриване на целият размер на това финансиране.

Министър Малинов: За това смятам, че ключова е следващата една година. Проектирането, структурирането на финансирането и бизнес модела, за да може в рамките на четвърто тримесечие на 2025 г. да се вземе окончателно инвестиционно решение и да бъде издадено разрешението за строеж.

Паралелно е важно да се работи и по довеждащата инфраструктура, която да подсигури този етап. Обсъждахме възможност за създаване на нова жп линия например.

В пика на работата по проекта се очаква да има около 10 хиляди души на място, а средната заетост ще бъде 6-7 хиляди души, при това в период от поне 5-7 години. На тези хора, техните семейства и деца, трябва да осигурим възможност за медицинско обслужване, за образование, за социален живот, но преди това и за настаняване

-Предизвикателствата са сериозни, но да ви питам за друг ключов проект, който стои нерешен - ремонтът на ПАВЕЦ "Чаира". Видяхме, че няма кандидати, които да го ремонтират. Така ли ще си остане, неработещ?

Министър Малинов: Аз наистина се радвам, че повдигате този въпрос. Тъй като в последните няколко месеца той беше може би леко неглижиран.

От аварията в "Чаира" минаха вече няколко години и нищо конкретно не е предприето. Докато анализираме, енергийната среда се променя. Съхранението на енергия и балансирането на електроенергийния пазар чрез тези съоръжения е ключово за взимането на стратегическите решения за трансформацията на електроенергийния микс.

Не трябва да губим ключовото си значение в региона. В Албания започват голям такъв проект за ПАВЕЦ, който е възможно да балансира Западните Балкани. Поради тази причина подписахме споразумение с Европейската инвестиционна банка и Националната електрическа компания за предпроектно проучване на възможността за нови помпено-акумулаторни станции в Родопите. В рамките на 9 месеца те могат да направят икономическата рентабилност и техническата възможност за реализация на проекта, което да даде възможност дори за пряко финансиране на един такъв проект, за да може държавата да се възползва.

Но конкретно за "Чаира" ще настоявам да бъде обявена нова обществена поръчка. Защото моя личен анализ показва, че старата обществена поръчка, която беше само за подмяна на единия от четирите агрегата, няма как да привлече големи световни компании и производители. Нужно е нещо по-мащабно и цялостно.