Министър Христов: Всичкият газ, който служебното правителство осигури, е в пъти по-евтин от договорените от предходния кабинет шест танкера

Водещ: Росен Христов, министър на енергетиката, здравейте. Сега Европа към този момент изглежда, че не може да намери единно решение на въпроса да има ли таван на цената на енергийните източници. Едни искат таван на цените за газа на едро, другите само за втечнения газ, трети предлагат съвместни покупки, да се пести потреблението - каква е българската позиция и какъв е българският интерес?

Росен Христов: Българската позиция е, ако има таван на газа, това да е за целия газ, който се търгува. Като нашата логика е, че частично налагане на тавани на различни сектори от пазара не би било ефективно и допълнително би изкривило пазара. По принцип нашата позиция е, че всяка намеса на пазара трябва да е много добре анализирана както за краткосрочни ефекти така и за дългосрочни, така че ние сме изискали да ни покажат логиката зад тавана на газа и очакваме от Европейската комисия да ни даде пълна информация, за да може да оформим нашето крайно становище.

Водещ: Да, защото съществуват мнения на различни експерти, които казват, че ако се сложи таван на газа, това би довело до увеличаване на търсенето и съответно - по спиралата да се тръгне, други питат а това ще спре ли инфлацията, ще помогне ли на бита и индустрията?

Росен Христов: Комплексът от мерки, които се обсъждат, са насочени към снижаване на цената на газа, която за момента е висока неоснователно. Тоест количества газ има, икономиката функционира, дори има свиване на потреблението, така че не би трябвало да има такива високи и скачащи цени на газа. И, както виждате, ако следите борсите, дори самите разговори за предприемането на мерки, вече водят до някакъв ефект на снижаване на цените на газа. Тоест за последните седмици забелязвам едно трайно падане на така наречената TTF  борса, тоест самият факт, че комисията обсъжда такива мерки и цената пада, показва, че пазарът де факто е изкуствено, така се каже, надут.

Водещ: Ще продължи ли намаляването на цената на горивата?

Росен Христов: Искрено се надявам, че това ще продължи. Естествено, че не може да се очаква да се върнем на нива отпреди кризата, но според мен едни допълнителния около 20 -25% снижение са реалистични.

Водещ: А докога ще продължи тази отстъпка от 25 стотинки на литър гориво?

Росен Христов: Това е заложено в бюджета. Там колегите от икономиката и от финансите повече могат да коментират, но, доколкото знам, все още има средства, така че за момента мярката продължава.

Водещ: Към момента без някакъв ясен срок докога. Това казвате?

Росен Христов: Да.

Водещ: Добре, да поговорим за цената на тока, електроенергията, тъй като това е друга тема, която изключително много вълнува. Сега прогнози в Европа се правят непрекъснато за лоша, за тежка зима. Това, обаче, няма ли да подмине България, тези лоши прогнози, нали сме производител на ток, нали АЕЦ "Козлодуй" е на печалба от милиарди лева?

Росен Христов: Ние сме производители на ток. Не само производители, но и износители. И винаги сме били. Въпросът е, че нашият пазар е свързан с европейския, тоест няма как в Европа цената да е висока, а в България да е ниска, тъй като всички биха продавали там, където цената е висока. Това, което ние правим, естествено, са компенсаторни мерки, насочени към българските потребители. Както знаете, крайните битови потребители са на така наречения регулиран пазар, където цената е фиксирана, за индустриалните потребители в момента вървят компенсации, които ние в момента ревизираме и готвим проектозакон, който допълнително да ги оптимизира.

Водещ: Само че тези компенсации за всички ли ще бъдат -  и за тези, които са пострадали, и за тези, които не са? На калпак?

Росен Христов: Изискването на Европейската комисия е, ако има компенсации за индустриалните потребители, те да са за всички, в противен случай се получава държавна помощ, ако избирателно селектираме една или друга компания по какъвто и да било признак. Това, което ние в момента разработваме като проектозакон, е да вкараме в сила и регламента, който беше приет на Европейската комисия за намаляване на потреблението в пиковите часове, стимулиране на инвестиции във възобновяеми източници за собствено потребление и енергоефективност, така че мерките, които ние предлагаме за компенсация са диверсифициране на база на това колко компаниите постигат тези цели.

Водещ: Бизнесът говореше и за дългосрочни договори, ще се реализира ли искането им?

Росен Христов: Моето желание е да има дългосрочни договори, за момента регулацията не го позволява, но това, което министерството, докато съм аз ръководител, ще направи, е да предложим схема, по която такива дългосрочни договори да има.

Водещ: А какво ще кажете за битовите потребители? Говори се за тази двойната тарифа, обаче някакви детайли или конкретика можем ли да влезем, защото като че ли има нещо неясно?
Росен Христов: За момента правим изчисленията и симулациите, твърдо ще предложим да има двойна тарифа, като тук логиката е да обезпечим достъпно електричество до всички конвенционални потребители. Двойната тарифа ще бъде за консуматори, които консумират свръх нормата, тоест това са големи имоти, които имат сауни и басейни отопляеми, на електричество, много битови абонати включват системи за копаене на биткойни …

Водещ: Те ще плащат по-висока цена от сегашната ли?

Росен Христов: Значи ще има един праг, по който всички плащат така или иначе субсидирана цена, но с този праг консумацията вече ще бъде по друга тарифа.

Водещ:  А какъв е този праг?

Росен Христов: В момента го изчисляваме на база на данни, които получаваме от всички възможни източници, така че да употребим колко е едно нормално потребление на едно домакинство.

Водещ: Колко е, говореше се за 250 киловатчаса? Това ли е?

Росен Христов: За момента не мога да потвърдя цифрите, защото получаваме различни данни, които анализираме. Може би до края на седмицата ще бъдем готови с точния отговор, като идеята е, като определим консумацията, да сложим някакъв резерв от 20 - 30% отгоре, така че да сме абсолютно сигурни, че всички потребители при нормална консумация, получават електричество на субсидирана цена.

Водещ: И кой ще плаща по-евтино, защото сега казахте кой ще плаща по-скъпо?

Росен Христов: Всички плащат до определена консумация по тази евтината тарифа. Тези, които консумират свръхпотреблението, ще бъдат вече над този праг от 250 - 300 или колкото киловатчаса го определим. Консумация свръх това, ще бъде плащана по друга тарифа, което е и нормалното.

Водещ: Сега, експерти обаче вече коментират, че няма тази мярка да помогне на енергийно бедните хора. Може би трябва да тръгнем оттук. Знаете ли колко са тези хора, едни казват, че няма дефиниция за енергийно бедни, други казват не, има, но тя просто не се спазва. Каква е истината?
Росен Христов: Истината е, че няма дефиниция за енергийно бедни, която да се използва в България. Тоест какво означава енергийно бедни?

Водещ: Може би вие трябва да отговорите на този въпрос.

Росен Христов: Една дефиниция - това са хора, които нямат достъп до енергия. Тоест, тук не говорим дали могат да си я платят или не, те просто нямат достъп до такава енергия.

Водещ: Аз чета анализи, според които една трета от българите били такива.

Росен Христов: Ами България няма много домакинства и индустрии без достъп до електроенергия. Нали има такива, които са без достъп до парно, до газ, но електроенергията в България е обезпечена навсякъде. Така че, ако гледаме енергийно бедни от гледна точка на това дали имат достъп до електроенергия и въобще енергия, такива в България са малко. Ако вече обсъждаме варианта дали може човек да си позволи и в какъв обем, това вече е друго, това вече е социален фактор.

Водещ: Когато предлагахте тези тарифи, това не го ли вземахте предвид?

Росен Христов: В България няма хора, които са без електричество.

Водещ: Не, но в България има хора, които изнемогват и едва си плащат битовите сметки.

Росен Христов: Точно така.

Водещ: Думата е за тях.

Росен Христов:  Точно така. И затова ние искаме да осигурим електричество на достъпна цена за всички тези хора. Тези, които потребяват свръхколичества, естествено, няма нужда да ги субсидираме. Така че, държавата разполага с определени средства, които трябва да разпределим по максимално прозрачен и ефективен начин.

Водещ: Да и понеже казвате, че готвите законодателни промени, ви питам това ще бъде ли част от тези промени, които вие предлагате?

Росен Христов:  Осигуряването на електричество на регулирания пазар за всички потребители няма да се промени, тоест нормалният потребител няма да усети ефекта от двойната тарифа, защото той никога няма да достигне прага, над който започва да плаща по-висока цена.

Водещ: Синдикатите искат отмяна  на либерализацията на цените за битовите потребители. Казват, че това ще унищожи българския потребител. Прави ли са, ще ги чуете ли?

Росен Христов: Де факто няма либерализация на българските потребители, докато има елемент на регулиран пазар, тоест докато ние осигуряваме субсидирането на енергия на всички потребители, това не е либерализиран пазар.

Водещ: Да, обаче, ние видяхме какво става сега, когато се либерализира пазара с бизнеса. Видяхме какво стана с цените на тока за бизнеса. Това нещо стои и пред битовите потребители като голям въпрос. Затова и синдикатите отсега алармират и предупреждават.

Росен Христов: Ние затова и не предлагаме либерализация на пазара, тоест както виждате ние говорим за регулиран пазар, което само по себе си изключва либерализиран пазар. Така че, това, което ние предлагаме над пределно потребление е за абонатите, които са очевидно с възможности да заплащат тока по пазарни цени или близки до пазарните цени. Но това няма да засегне конвенционалния потребител, той си остава на регулиран пазар и това е нашето предложение.

Водещ: Когато седнахте в министерското  кресло, казахте, че сте заварили хаос в енергетиката. Как сега оставяте сектора?

Росен Христов: Доста по-подреден може да се каже, със структурирани процедури.

Водещ: Как го подредихте?

Росен Христов: Вкарахме системи за контрол, някъде имаше и кадрови промени.

Водещ: Какви системи за контрол?

Росен Христов:  Системи, които обезпечават прозрачно работене на дружествата, тоест те в голяма степен функционираха, просто не бяха прилагани. Например, Булгаргаз никога преди нас не е правил открити търгове за доставка на газ, тоест открити процедури, конкурентни. Такова нещо никога не е правено, ние започнахме да ги правим буквално след нашето встъпване и резултатите, както виждате, са налице.

Водещ: Само, че вие сте един от служебните министри, които Продължаваме промяната - предишните управляващи – остро критикуват още от самото начало. Дори Асен Василев, бившият вицепремиер, ви посочи като министърът, цитирам "с меко казано странно поведение". Притеснявате ли се от проверки сега при началото на парламента?

Росен Христов: Не, напротив, дори приветствам проверки и така с голямо нетърпение очаквам и парламентарния контрол, където очаквам да ми разяснят какво означава странно поведение. Странно поведение е да се сключват сделки без преговори. Ние правим точно обратното, така че ако това за някоя партия е странно поведение, то може би трябва да си преосмислят концепцията.

Водещ: Ние сме чували техните аргументи, като се започне от отказа за тези шест танкера, които те казват, че се били договорили, а пък вие ги отказвате, после казахте, че руският газ е неизбежен, после писахте писма до Москва за руския газ, после казахте, че имало всъщност и други опции. Може би това също визират.

Росен Христов: Ами, аз стоя зад абсолютно всички тези решения, многократно съм обяснявал танкерите не сме ги отказали ние, те не осигуриха слотове, тоест те осигуриха газ, без да има къде да се разтовари. Ние все пак успяхме в спешен порядък да осигурим един слот. Между другото, тези танкери са най-скъпият газ, който е купуван, заедно с другите танкери, които са договорени. Всичко друго, което ние сме поръчвали, е в пъти по-евтино. Тоест, отстъпката от "Шиниър", която ние сега получаваме, въз основа на търговете, е около два пъти по-голяма от тази, която имаха те в офертата, която договориха директно.

Водещ: Значи не е вярно това, което те казаха за цената на газа, която те са договорили, втечненият газ, така ли? Не е вярно, че е евтин, че е нисък, че е по-нисък от руския газ?

Росен Христов: Че е по-нисък от руския газ със сигурност не е вярно, руският газ е много по-евтин. Цената, която те договориха е борсова цена. Ние в момента купуваме със значителни отстъпки от борсовата цена.

Водещ: А какво стана с писмото и с отговора? Получихте ли някакъв отговор от Газпром?

Росен Христов: Не, не получаваме отговор.

Водещ: Тоест те са още в таймаут за размисъл? Ние си поставихме някакви искания и условия, какви бяха точно те?

Росен Христов: Точно така. Те бяха за разсрочване на срока, по който може да получим оставащия газ, условията на плащане и цената ако може да бъде намалена допълнително.

Водещ: Защо смятате, че Газпром би продавал евтин газ на държава, на която сам е спрял кранчето, при това обявена от Русия за държава- неприятел?

Росен Христов: Вижте, както казах от самото начало, за да има конкурентни процедури, за да има и конкурентни цени, ние преговаряме с абсолютно всички, без значение дали е лесно или трудно. Газпром е един от трудните партньори по много причини, но ние все пак продължаваме преговорите с тях. Самият факт, че има някаква възможност да се договорим с Газпром…

Водещ:  Има ли наистина такава възможност?  Те  не ви отговарят. Нали казахте, че имало решение всъщност политическо да не се разговаря с България по този въпрос? Така вие казахте.

Росен Христов: Да, аз го казах и го каза също и цялата Европейска комисия. Но фактът, че преговаряме и има някаква теоретична възможност това да се случи, кара другите доставчици да предлагат по-конкурентни условия. Това е принципът на конкуренцията и на преговорите.

Водещ: Добре, като говорим за конкуренция, за това, че вие сте подредили къщичката си както - нека така да се изразя - може ли да кажете, че всъщност да, има някаква диверсификация вече или че това е само началото?

Росен Христов: Това е само началото, вече има диверсификация, тоест ние в момента получаваме азербайджански газ, получаваме тръбен газ от няколко доставчици от Гърция, получаваме и втечнен газ от различни доставчици. Допълнителното развитие на инфраструктурата с допълнителните терминали, които се очаква да тръгнат 2024 година в Александруполис, ще ни даде допълнително възможност да преговаряме с доставчици на втечнен газ и да го разтоварваме на собствения си терминал. Това с терминалите е едно от ограниченията, които в момента ни пречи да ползваме по-големи количества втечнен газ. Водим преговори с Турция, тоест допълнително трябва да се търсят колкото се може повече доставчици и чак тогава може да се каже, че сме постигнали диверсификация.

Водещ: И на финала на разговора нека да завършим така. Има ли риск да не бъдат осигурени нужните количества за България за зимата?

Росен Христов: За момента няма такъв риск. За октомври дори имаме излишни количества поради свитото потребление на българската икономика. Така че не се очертава недостиг, както казах борбата е за цената.

Водещ: Благодаря ви за този разговор.

"Още от деня", БНТ, 18 октомври 2022 г.