Зам.-министър Николов: Днес е последният шанс енергетиката да започне да се преструктурира и да върви в правилната посока

Водещ: Мнозина мислят за енергетиката като за черна дупка, където са потънали милиарди, като за корупционна мина, направила мнозина много богати. Служебният министър твърди, че секторът е на загуба. Предишната власт, че е на печалба. Защо се получава това разминаване? В студиото вече е заместник-енергийният министър Александър Николов. Здравейте. Кажете откъде се получава това разминаване?

Александър Николов: Ами от това, че едни данни могат да бъдат интерпретирани по много удобен начин. Когато се каже през тази година секторът е на печалба, аз имам предвид, че са изтеглени извънредни дивиденти и всъщност задлъжнялостта на сектора се разширява доста сериозно, и е ясно каква е истината. Плюс това само преди седмица, мисля, излязоха официалните отчети на всички дружества, които са публични. Всеки човек може да види каква е ситуацията в дружествата.

Водещ: И каква е?

Александър Николов: Тежка. Финансовата ситуация е тежка, структурните проблеми въобще не са решавани, отлагани са. Поради това, че са отлагани, са се превърнали от решими проблеми в казус, който буквално изправя системата на ръба. Изостанали сме изключително много по плановете на Европа също, тъй като, докато другите държави са подготвили преходите си много плавно и внимателно с дългосрочна визия, ние сме чакали не знам какво.

Водещ: Какво сме чакали и какво значи на ръба и как ще се отрази това, аз да попитам основно за битовите потребители, за цените на енергийните ресурси, за тока, за топлото, това ще има ли отражение върху нас, гражданите, които сме ползватели ?

Александър Николов: Когато в рамките на изключително кратък период се случват проекти като АЕЦ "Белене"…

Водещ:  Ама те случили ли са се?

Александър Николов:… до етапа, до който са се случили, тоест етапът е изразходването на един огромен финансов ресурс без ефективна възвращаемост, без ясна визия какво ще се случи занапред, но парите са изхарчени. Към това се добавят съществуващи проекти, които не са особено рентабилни и финансово ефективни, като "Южен…“, "Турски…“ или както беше наречен там "… поток“. Към това се добавят проблеми като Столична община с "Топлофикация София“ и с липсата на визия за реструктуриране, натрупан дълг от милиард. Към това се добавя и липсата на визия за управление на ТЕЦ-2 и проблемът с цените на въглеродни емисии, отново натрупан дълг от милиард. Това кумулативно в много кратък период води в рамките на няколко години до натрупан ефект от над 10 милиарда, които, ако са изразходвани по адекватен начин, водят до възвращаемост от минимум 700 милиона лева на година. Данни за подобни инициативи има навсякъде около нас, почти на всички държави в Европейския съюз водещите им енергийни дружества са изключително печеливши и се представят доста добре. А ние сме на загуба, тази загуба и задлъжнялостта се увеличават и в момента сме наистина с последен шанс това нещо да започне да се преструктурира, да върви в правилна посока.

Водещ: Чакайте сега, аз все пак зададох конкретен въпрос. Добре, 10 милиарда, казвате, кумулативно сме на загуба с тези проекти. Отишли са тези пари.

Александър Николов: Тези пари ги няма, но те не са натрупани като загуба. Всеки адекватен човек може да сметне какво се случва от тези четири неща, които са основните.

Водещ: Аз ще Ви попитам за всяко едно от тях, само че ми кажете как ще се отрази на гражданите в цената на тока и на парното?

Александър Николов: Комисията за енергийно и водно регулиране излезе сега с последния доклад за отчетния период. Това, което правим в краткосрочен план, е да се опитаме да направим най-разумното решение, така че да има най-омекотен ефект -  първо за системата, второ - за бизнеса и потребителите. Естествено, че се мисли за социалния фактор, за заетите в сектора. Ако се каже, че на фона на това, че активите не са преструктурирани, не е инвестирано в тях по адекватен начин, че цената на тока и на електроенергията и на топлоенергията ще намалява, това би било лъжа. Това е невъзможно.

Водещ: Просто ще се увеличава.

Александър Николов: Ще се увеличава, да, дългосрочно говорим. Първо, защото има външни фактори, които са незаобиколими, изцяло пазарни фактори - цени на горива и петролни продукти и така нататък, цените на емисиите са изключително важни в момента също, тъй като голяма част от енергийния микс в България зависи от въглищните централи. Тоест това са чисто пазарните фактори, но факторите, които са в системата, липсата на адекватно управление на активите дългосрочно, липсата на стратегическа визия за преструктуриране на икономиката към по-зелена енергия, което е директива много дългосрочна от Европейски съюз и където вече се намират повечето страни членки, тук ние сме много назад. Това също ще доведе до негативни ефекти дългосрочно.

Водещ: Негативният ефект означава увеличаване на цената на тока и на парното. Това ли е негативният ефект?

Александър Николов:  Много накратко казано, да. Но добрата новина е, че в крайна сметка България може да има своето движение в правилна посока, това се опитваме в момента да направим с Плана за възстановяване и устойчивост. Мисля, че ще поемем в правилна посока, мисля, че има възможност и достатъчно инструменти от Европейския съюз системата да бъде подпомогната. В плана ще присъстват доста инициативи, така или иначе планът е достатъчно широк, но средствата, които влязат от Европейския съюз, следва да се разходват много разумно, тъй като това е единственият начин дългосрочно да има стабилизация за сектора. Под стабилизация имам предвид дълговете да спрат да се трупат, а за това ще са необходими общи усилия не само по начина за разходване на средствата от вицепремиера Пеканов текущо, това ще включва текущо и мениджмънта на дружествата, които са управлявани, това ще включва и мениджмънта текущо и Българския енергиен холдинг, който трябва да изготви и да съблюдава програма за оптимизиране на разходите.

Водещ: И това може ли да се случи за тези двайсетина-тридесет  дена, които ви остават да кажем до финала на служебното правителство?

Александър Николов:  Изцяло не, естествено, тъй като проблемите са трупани с години, да не кажа десетки години, но това, което може да се направи, е да подготвим ясна визия за посока.

Водещ: А подготвихте ли, този план не трябваше ли вече да е внесен?

Александър Николов: Планът за възстановяване и устойчивост в частта си за енергетика търпеше промени, внесени са необходимите промени от наша страна. Да, имаме, естествено, референция от Европейската комисия и мисля, че всичко върви в правилна посока. Относно дружествата също имаме първоначалните индикации, които са необходими относно стабилизиране на разходната част в самите предприятия.

Водещ: Там, където сменихте шефовете ли?

Александър Николов: Ами, доколкото знам, за смяна на шефове не знам към какво реферирате, но всички дружества сме питали, към всички дружества сме се обърнали официално и сме изискали програми за оптимизация.

Водещ: И сте я получили?

Александър Николов: Да, сега на някои места не са удовлетворителни, но други изглеждат относително разумно, със сигурност ще продължим в тази посока и със сигурност ще бъдат доста по-амбициозни.

Водещ: И сега конкретно с най-кратките отговори на няколко конкретни въпроса. Какво се случва с интерконектора с Гърция? Това нещо трябваше отдавна да е готово. Сега разбирам, че има и сигнали за някакви нарушения, още повече ли ще се забави? Какво се случва там?

Александър Николов: Там има избран подизпълнител. Доколкото ние бяхме на проверка, работата вървеше доста експедитивно, изглежда с достатъчно добро качество. Изпратили сме ясната визия на нашето министерство относно това, че допълнителни забавяния няма да бъдат толерирани и ще бъдат използвани всички инструменти за компенсиране на България, включително при необходимост събиране на съответните компенсация от подизпълнителя. Очакваме в средата на 2022 година интерконекторът да работи активно.

Водещ: Какво се случва с "Белене“? Този паметник на десетилетието, на столетието. Работите ли нещо там? Имаше конкурси или истории, купихме си реактори. Щяхме да местим единия, кажете какво е състоянието на "Белене“ в момента?

Александър Николов: Процедурата по "Белене“ поради това, че липсва Народно събрание и по последното решение тя е замразена. Ние в момента нямаме инструмент, с който да влияем върху това нещо. Какво ще се случва занапред, зависи от редовно правителство, най-просто казано. Според мен най-подходящото нещо, което може да се мисли средносрочно към дългосрочно, е как загубата да бъде минимизирана, като при някаква възможност поне част от активите да бъдат използвани. Имам предвид реактора, каквото е възможно.

Водещ: Реакторът е в "Козлодуй“, така ли?

Александър Николов:  Потенциално, за да се случи това нещо, предполагам, че трябва да има доста изследвания, доста проучване дали това е възможно, комуникация с потенциални изпълнители и така нататък, но пътеката е доста дълга за подобна реализация.

Водещ: Ще има ли "Белене“ според вас някога?

Александър Николов: Не мога да се ангажирам аз лично с отговор, но това, което виждаме в световен мащаб, е, че ядрена енергетика без съдействие и гаранции от страна на държава няма.

Водещ: А нашето Народно събрание е гласувало да няма такава гаранция.

Александър Николов: Значи, отговорът е, ако няма.

Водещ: Сега знаем, че откакто дойде Вашият кабинет, служебният кабинет, търсите някаква пътна карта за "Балкански поток“, "Турски поток“ или както там му е правилно името. Кажете намерихте ли тази пътна карта и дали е пък толкова важно да я намерите, защото се превърна в голям проблем?

Александър Николов: Съответната пътна карта, която никой от нас не знае как изглежда, я няма или поне това се твърди във всички дружества, към които сме задали съответното официално питане. Ясно е по документите, които сме получили, кога е разписана тази пътна карта.

Водещ:  Тя е разписана и не може да бъде открита, това ли е?

Александър Николов: Да, и това е доста интересно, дори се знае кога и от кого е разписана. Защо го няма този документ, при положение че е стратегически? Има нещо прекалено сензитивно в този документ ли, изчезва ли случайно? Нямам идея, но е факт, че официално отговорите на всички дружества под шапката на Министерството на енергетиката са, че подобен документ няма при тях и на всички становището е, че съответният документ е разписан от госпожа Теменужка Петкова и "Газпром“.

Водещ:  Няма ли го в кабинета й?

Александър Николов: Няма го.

Водещ:  А защо е важно да знаем за това? Предполагаме, че я намерите тази пътна карта, какво ще научите от нея?

Александър Николов: Аз лично за себе си няма какво да науча повече от това, което виждам от финансовата част в дружествата, които са замесени по стратегията за разширяване на инфраструктурата в България - газопреносна, търговията с газ и така нататък. А там финансовите данни са достатъчно ясни, може би обосновката в този документ е нещо, което вероятно изглежда достатъчно неприятно за публиката, не знам, и може би поради това документът го няма или просто поради небрежност е загубен някъде. Но който и да е от сценариите, не изглежда нормално такъв документ да не съществува.

Водещ: Мнозина казват, че това е много стратегическа инвестиция и затова сме я построили, затова сме дали около 3 милиарда, за да го има този поток, а според други обаче ние сме на загуба, защото газ към България няма. Кажете сега Вие, като сте в този кабинет, какво разбирате - на загуба ли сме, или сме на печалба от строителството на "Балкански поток“?

Александър Николов: Проектът сам по себе си като стратегическа визия е правилен. Изпълнението, ангажиментите и финансовият резултат са съвсем друга тема.

Водещ: Каква е тази тема?

Александър Николов: Че не е достатъчно ефективен, да се изразя много меко. Тоест че не е ясно кога и как въпросната инвестиция ще се изплати.

Водещ: Няма ли го това калкулирано в някакъв договор?

Александър Николов: Има го калкулирано и резултатите, които се натрупват към момента, не потвърждават първоначално комуникирането за изплащане в рамките на 11 години. Всъщност изплащането ще е значително по-дълго поради това, че консумацията на газ в Европа ще се промени драстично. Особено след 2030 година изплащането на съответната инвестиция ще бъде изключително затруднено. Ефективността на изпълнението и ефективността на разходите мисля, че не е въобще трудно да се оценят като неефективни.

Водещ: Защо кажете? Аз нямам тази компетентност, Вие я имате? Кое е неефективното?

Александър Николов:  Три милиарда за разширение на газопреносната мрежа от 474 км, които вероятно ще се изплатят след оптимистичен сценарий 20 години минимум, при положение че общата газопреносна мрежа в България е 4 пъти над въпросните 474 км. Второ, преди започване на проекта въпросното дружество, което го изпълнява, от нетни вземания от пренос на газ остава с изключително тежка задлъжнялост, а изпълнението на проекта е в полза на продавачите и ползвателите на газа.

Водещ: Кои са продавачите и кои ползвателите?

Александър Николов:  Ясно е откъде идва газът по въпросния проект. Ползвателите са всички връзки, които са изградени, и България.

Водещ: Ето това искам да разбера. Кой ползва газа по тази тръба, който върви по тази тръба, за нас остава ли нещо и къде отива?

Александър Николов: Остава, естествено, остава, но това не променя факта, че изпълнението на проекта можеше да е значително по-ефективно. Дори с разполагаемите вземания към конкретния период, когато стартира проектът, е можело да се стартира само изпълнение от страна на България без натрупване на дълг, без отписване на вземания с мостово финансиране и така нататък.

Водещ: Казвате, можело е по-евтино?

Александър Николов: Да, много по-ефективно, да, има пропуснати ползи по проекта, пропуснати вземания, отказ от вземания и така нататък. Тоест със сигурност, ако това е трябва да го направи частен инвеститор или компания с нормално управление, не би взела подобно решение.

Водещ: И финален въпрос. Кои са строителите на тази тръба?

Александър Николов: Строителите бяха публикувани официално, имаше въпрос не помня от кого, но не мога да цитирам имена конкретно.

Водещ: Добре, кажете французи, италианци, какви?

Александър Николов:  Ами на изток от България, не на запад.

Водещ: И кои са те?

Александър Николов:  Ами не мога да цитирам наистина, по памет не мога да цитирам.

Водещ: Не компании, от кои страни са?

Александър Николов: От Беларус и Русия, доколкото беше изкарана подобна информация като крайни изпълнители на проекта, доколкото помня. Но това мога да Ви го представя като допълнителна информация по-нататък.

Водещ: Ще очаквам, благодаря за този разговор.

Бтв, "Лице в лице“, 21.06.2021