Министър Петкова: Южният газов коридор ще засили енергийната сигурност на ЕС
Наскоро имахте среща с министъра на външните работи на Азербайджан Елмар Мамадяров, по време на която се проведе много ползотворна дискусия за сътрудничеството между Азербайджан и България в областта на енергетиката. Как бихте определили значението на тези разговори?
Министър Петкова: Срещата с Министър Мамадяров беше много ползотворна и обсъдихме редица аспекти от нашето двустранно сътрудничество. Сред основните теми бе тази за доставките на азербайджански природен газ за България и развитието на ключови за региона и ЕС газови проекти, като Южния газов коридор, IGB, и регионалния газов хъб "Балкан". Срещата предхождаше провеждането на изключително успешното V-то заседание на Българо-азербайджанската междуправителствена комисия за икономическо сътрудничество в периода 6-7 ноември 2018г. в София. Бих желала да подчертая, че Азербайджан e стратегически партньор за нас, с който желаем да развиваме дългосрочно сътрудничество. В исторически план нашите два народа винаги са имали традиционни приятелски отношения. Политическите отношения между двете страни са на ниво стратегическо партньорство и смятаме, че е дошло времето те да прераснат в ползотворно икономическо партньорство. В областта на енергетиката имаме установено отлично партньорство, по-конкретно свързано с доставките на азербайджански природен газ за Българя и региона на Югоизточна Европа. За нас е изключително важно осигуряването на доставките на контрактувания 1 млрд. куб м./год. азербайджански природен газ за България от втората фаза на газовото находище Шах Дениз. Стратегическото енергийно партньорство между двете страни включва доставката на азербайджански природен газ за България от Южния газов коридор, бъдещи съвместни доставки на азербайджански природен газ през територията на България до други страни от региона, чрез интерконектора Гърция-България, съществуващата газопреносна система на "Булгартрансгаз" ЕАД и чрез проекта за регионален газов хъб "Балкан". Очакваме Азербайджан да бъде един от ключовите доставчици на природен газ за газоразпределителния център "Балкан". Друга възможност, по която работим съвместно, за интензифициране на сътрудничеството е инвестирането на SOCAR в газоразпределителния сектор у нас.
Бих желала отново да подчертая, че България винаги е подкрепяла развитието на Южния газов коридор, тъй като е неразделна част от него, чрез проекта за интерконектор Гърция – България. В тази връзка българското Министерство на енергетиката, предостави институционална си подкрепата за кандидатстване на SOCAR за безвъзмездно финансиране по Механизма за свързване на Европа на ЕС за изпълнението на конкретни дейности по газопровода TANAP, с което българската страна реално подкрепя реализацията на Южния газов коридор.
Проектът за "Интерконектор Гърция - България" се развива с пълни обороти, включително с тръжните процедури. Каква е ролята на този проект за превръщането на България в енергиен център?
Министър Петкова: Интерконекторът IGB е ключов проект за България и държавите от региона. Изграждането на междусистемната газова връзка Гърция – България има за цел да осигури диверсификация не само на маршрутите, но и на източниците на природен газ за България и региона. Като част от развитието на Южния газов коридор, чрез IGB България и съседните ѝ страни ще имат достъп до алтернативни доставки от Каспийския регион, както и от съществуващи или бъдещи терминали за втечнен газ. Проектът осигурява инфраструктура за пренос на природен газ от Южния газов коридор и обезпечава сигурността на доставките за България и в региона на ЮИЕ. Той е определен от ЕК като "Проект от общ интерес" и е включен в списъка с приоритетни проекти на Инициативата за междусистемна свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC).
Реализирането на проекта е стратегически важно и поради множеството възможности за връзка с други големи енергийни проекти. Проектът създава възможности за свързаност и е в синергия и с други бъдещи проекти в региона, като LNG терминала при Александруполис в Северна Гърция и проекта на газопровод EastMed, който ще осигури газови доставки от Източното Средиземноморие - от офшорните газови находищата на Израел и Кипър, а в бъдеще и от Египет. IGB е от стратегическо значение за реализацията на Вертикалния газов коридор, подкрепян от ЕК, който свързва мрежите на България, Гърция, Румъния и Унгария. Проектът сериозно ще допринесе за развитието на концепцията на българската страна за реализация на ключовия регионален газов хъб "Балкан". Реализирането на газовия хъб създава възможности и за пренос на азербайджански природен газ през газопровода Гърция – България, газотранспортната система на "Булгартрансгаз" ЕАД, новата инфраструктурата на газовия хъб и останалите мeждусистемни връзки – в направление към Румъния, Сърбия и Македония и съответно към техните съседни страни.
За да осигурим доставки за хъба от различни източници, България ще участва чрез "Булгартрансгаз" като акционер в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Решението за това бе взето в края на миналата година. Така ще можем да си осигурим доставки и от по-далечни дестинации, включително и САЩ.
Проектната компания ICGB в момента активно работи за приключване на тръжните процедури за доставката на тръбите, за строителството на IGB и за избор на инженер-консултант. Очакваме тези дейности да приключат успешно през месец май тази годината. Планираме строителството на IGB да започне непосредствено след това и да приключи през 2020г. в синергия с пуска на газопровода TAP, с цел осигуряване от 2020г. на контрактувания 1 млрд. куб м. /год. по дългосрочния договор с Консорциума Шах Дениз. Изцяло е решен въпросът със структурата и източниците на финансиране на проекта.
Искам да споделя, че на 21.12.2018 г. ICGB подписа договор с Управляващия орган на от Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 39 млн. евро. по проекта за изграждане на "междусистемната газова връзка Гърция – България.
На какъв етап е реализирането на проекта за разширяване на подземното газохранилище "Чирен" в страната? Дали България все още се интересува от участието на SOCAR?
Министър Петкова: Разширението на капацитета на подземното газово хранилище в Чирен е важно за енергийната сигурност на страната ни и е в синергия с проекта за регионален газов хъб "Балкан". В момента се провеждат технически проучвания, преди да започне същинското разширение на капацитета за съхранение на ПГХ Чирен с нови сондажи и изграждане на наземната инфраструктура. Предвижда се капацитетът му да достигне до 1 млрд. куб.м., а капацитетът на дневен добив до 10 млн. куб.м. Участието на SOCAR, която има изключителен опит и експертиза в тези дейности, в бъдещите търгове по разширението на ПГХ Чирен може само да бъде приветствано от българската страна.
България следи внимателно прогнозите за потребление на регионалния и европейския газов пазар, както и участва в развитието на важни газови проекти. Повече от 30 години страната ни е газопреносният център в региона на ЮИЕ, като смята да запази и разшири тази своя позиция на основен транзитьор на природен газ в региона, чрез реализацията на нови интерконектори с Гърция, Сърбия и Турция, инфраструктурата на регионалния газов хъб "Балкан", включително и чрез разширението на капацитета на ПГХ Чирен.
Как оценявате възможността SOCAR да инвестира в доставките на газ за домакинствата в България? Как може България да се възползва от това? Готови ли сте да водите разговори по този въпрос?
Министър Петкова: Както знаете интересът за участие на Азербайджан в газификацията на българските градове бе заявен по време на среща в Баку между премиера Бойко Борисов и президента на Азербайджан Илхам Алиев през януари 2018 г. Азербайджанската държавна нефтена компания е инвестирала успешно в този сектор в Грузия и ние ще се радваме да може да приложи опита си и в България.
През изминалата 2018 г. проведохме ползотворни дискусии и разговори с представители на SOCAR за възможностите да участват в развитието на газификацията у нас. По-конкретно става въпрос за инвестиции на азербайджанската държавна нефтена компания в газоразпределението и основно в битовата газификация, която има огромен потенциал за развитие в България.
В момента SOCAR прочува газоразпределителния сектор у нас. В тази връзка, в края на миналата година, SOCAR обяви процедура за изготвяне на предпроектно проучване за възможностите за инвестиции в сектора на газоразпределението в България. При положителни резултатите от предпроектно проучване, през втората половина на тази година очакваме SOCAR да започне първите инвестиции в газоразпределението в България.
Азербайджан и България са сключили споразумение за доставка на 1 млрд. куб.м. газ. Как оценявате възможността за увеличаване на обема в бъдеще?
Министър Петкова: Държавната газова компания "Булгаргаз" ЕАД има сключен договор за доставка на 1 млрд. куб.м./год. с Консорциума Шах Дениз от втората фаза на азербайджанско газовото находище. На практика след 2020г. азербайджанският природен газ от Шах Дениз 2 ще задоволява около 25%-30% от потреблението на природен газ в България, което е сериозен дял и ще повиши значително енергийната ни сигурност и ще насърчи конкуренцията на българския газов пазар.
В бъдеще, при наличие в Азербайджан на допълнителни обеми природен газ на конкуренти цени, българската страна би имала интерес от доставката на допълнителни обеми азербайджански природен газ. Също така страните ни биха могли да осъществяват съвместни газови доставки за държавите от региона на Югоизточна Европа, използвайки добре развитата българска газопреносна мрежа и инфраструктурата на бъдещия регионален газов хъб "Балкан".
Отчитайки значителния капацитет на българската газопреносна система, многогодишния опит на страната ни като основен тратнзитьор на природен газ в региона и стратегическото географско положение, България съвместно с Европейската комисия разработи проект за регионален газов хъб "Балкан", който би имал изключително важно значение за страните от Югоизточна Европа. Предпроектното проучване, съфинансирано от ЕК, показа че този проект е изключително важен и икономически изгоден за България, региона на ЮИЕ, ЕС и страните-доставчици. Отчитайки положителните резултати от предпроектното проучване, очакваме Азербайджан да бъде един от доставчиците на природен газ за регионалния газов хъб "Балкан". Концепцията за газов хъб се състои образно казано от две части – изграждане на инфраструктура и функционираща газова борса. В тази връзка "Булгартрансгаз" регистрира в началото на годината дъщерно дружество "Газов хъб Балкан" ЕАД. Компанията ще оперира платформи за търговия за нуждите на пазарите на природен газ в рамките на газов хъб "Балкан". В синергия с физическата инфраструктура на газоразпределителния център ще се осигурят необходимите предпоставки за изграждане на първия ликвиден физически и търговски газов хъб в региона на Югоизточна Европа, базиран в България. Предвидили сме в бъдеще възможност до 49% от акциите на "Газов хъб Балкан" ЕАД да се предоставят на други физически и юридически лица като оператори на газопреносни и газоразпределителни мрежи, лицензирани оператори на газови борси и оператори на търговски платформи, организации на работодателите, консуматори на природен газ, компании, осъществяващи добив и/или търговия с газ и др. Това би допринесло за реализация на концепцията за газоразпределителен център "Балкан" и за увеличаване ликвидността на пазара на природен газ в България и региона на Югоизточна Европа.
Вярвам, че реализацията на тези ключови газови проекти ще увеличи още повече капацитета и възможностите на българската газопреносна система, като по този начин те ще допринесат България да запази и разшири позицията на газовата карта на Европа. Съответно нашето стратегическо енергийно партньорство и съвместните ни проекти ще превърнат Азербайджан в един от основните и надеждни доставчици на природен газ, не само за региона на ЮИЕ, но и в ЕС.