Министър Петкова: Южният газов коридор е от ключово значение за енергийните доставки в Европа

1. 1. Как виждате перспективите за енергийно сътрудничество между Азербайджан и България?

България и Азербайджан имат традиционно добри, приятелски взаимоотношения и се радвам, че в енергийната област те се развиват отлично. Двете страни са естествен мост между Каспийско и Черно море, а с това – и естествен път за доставка на природен газ от каспийския регион за Югоизточна и Централна Европа. Азербайджан е основен двигател за реализацията на проекта за Южен газов коридор, който има ключово значение за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ не само за нашата страна, а и за Европа. Както знаете имаме сключен договор за доставка на 1 млрд. куб. м. природен газ от находището Шах Дениз 2. При неотдавнашното посещение на премиера Бойко Борисов и водена от него правителствена делегация в Баку бе заявен интерес от страна на държавната нефтена компания СОКАР да участва в битовата газификация в България. Знаете и за подписания меморандум за разбирателство между "Булгартрансгаз" ЕАД и СОКАР, чиято основна цел е да бъдат проучени възможностите за допълнителни маршрути за доставка на природен газ, както и за транзит през България за други пазари от Югоизточна Европа. Всичко това са примери за трайния интерес, който двете държави имат към задълбочаване на традиционно добрите си взаимоотношения в енергийната област. Уверена съм, че това взаимноизгодно сътрудничество ще продължи и резултатът от него ще е диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ.

1. 2. В момента, съвместно със своите чуждестранни партньори, Азербайджан изгражда Южния газов коридор. Какво е значението на този проект за Европа и в частност – за България?

Проектът за Южния газов коридор е ключов за енергийните доставки в Европа. Възползвам се от случая да благодаря на нашите партньори от Азербайджан за активната работа по реализацията на този проект, който ще съдейства за изпълнение на един от основните ни приоритети – диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Чрез изграждането на Южния газов коридор, чиито основен двигател е Азербайджан, европейските потребители ще могат да получават газ от каспийския регион, източното Средиземноморие, а и от по-далечни дестинации чрез терминали за втечнен природен газ. Неразделна част от проекта за Южен газов коридор са интерконекторите на нашата страна със съседните Гърция и Турция, по чиято реализация работим активно. За изграждането на газовата връзка с Гърция в момента сме в етап на избор на инженер-консултант и на доставчик на тръбите. Планираме към средата на годината да започнем реалното строителство.

До края на годината предстои да бъде завършен газопроводът ТАНАП, който свързва Азербайджан с Грузия, Турция и Гърция. През юли тази година ще завършим и разширението на газопровода с Турция, който ще даде възможност за пренос на допълнителни количества газ по транзитния газопровод на българо-турска граница. На следващ етап, с изграждането и на други връзки, тези трасета ще бъдат разнообразени.

1. 3. България ще получава газ от Азербайджан чрез интерконектора Гърция-България. На каква фаза е развитието на този проект?

Междусистемната газова връзка с Гърция е един от ключовите проекти, който ще съдейства за диверсификация на енергийните доставки в Европа. След като проектът бе забавян години наред, в рамките на предходния ни управленски мандат подписахме окончателно инвестиционно решение, с което направихме реализацията на проекта необратима. Работим активно за изграждането на интерконектора, чрез който ще имаме достъп до нови източници на природен газ. Както вече стана ясно, в момента тече процедура за избор на инженер-консултант и на доставчик на тръбите. Предстои старт на обществената поръчка за избор на изпълнител на строителните дейности, така че реалното изграждане да стартира около средата на тази година. Плановете ни са връзката да бъде въведена в експлоатация през 2020 година.

1. 4. Моля, припомнете стойността на финансовия ресурс за проекта IGB?

Общите инвестиционни разходи по проекта са на стойност 240 млн. евро. Проектът има одобрено безвъзмездно финансиране по линия на Европейската енергийна програма за възстановяване в размер на 45 млн. евро. В момента е в ход процедура, свързана с възможността за одобрение от страна на Европейската комисия за на прехвърляне на 39 млн. евро от проекта за българо-сръбската връзка към IGB. Тези средства са по линия на оперативната програма "Иновации и конкурентоспособност". Очакваме проектът да получи финансиране и от гръцките структурни фондове в размер на около 12 млн. евро.

Бих искала да подчертая също, че вече няколко години подред за проекта е потвърдена държавна гаранция от бюджета на Република България в размер на 110 млн. евро, което е недвусмислен знак за значението, което българското правителство отдава на неговата реализация. Тази гаранция дава възможност проектната компания да води разговори за кредитиране при по-благоприятни условия от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие.

1. 5. Българската компания "Булгаргаз" има дългосрочен 25-годишен договор с азербайджанската държавна нефтена компания СОКАР за доставка на 1 млрд. куб. м. годишно от находището Шах Дениз 2. Заинтересована ли е България от увеличаване на това количество?

Българската страна, в лицето на "Булгаргаз" има сключен договор с държавната компания СОКАР за доставка на 1 млрд. куб. м. годишно от втората фаза на газовото находище Шах Дениз. Тези обеми представляват около 25%-30% от потреблението на природен газ у нас, което очакваме към 2020 г.

България има интерес за възможни допълнителни доставки на природен газ от Азербайджан при развитие на новите азербайджански газови находища в Каспийско море и при договаряне на конкурентни цени. Също така бих искала да подчертая, че ние имаме готовност да осигурим транзита на азербайджански газ за региона на Югоизточна и Централна Европа, използвайки добре развитата българската газопреносна инфраструктура и реализиращия се проект на регионален газов хъб "Балкан". В този смисъл считам, че има още много възможности за устойчиво енергийно сътрудничество между България и Азербайджан.

1. 6. Как оценявате перспективите за навлизане на СОКАР на българския енергиен пазар? А участието му в проекта за Чирен?

Възможността държавната компания СОКАР да инвестира в битовото газоснабдяване в България бе една от темите на разговор при неотдавнашното посещение на премиера Борисов и водената от него правителствена делегация в Баку. Както знаем СОКАР има осъществен подобен проект в Грузия и навлизането на българския пазар на битово газоснабдяване би било от полза за потребителите - задълбочаването на конкуренцията намалява цените и подобрява качеството.  Една от възможностите е азерският газ да бъде включван в енергийните помощи като алтернатива на ваучерите за отопление. Предстои тази перспектива да се анализира в детайли, за да се изяснят точните параметри.

Що се отнася до газовото хранилище в Чирен – перспективите за сътрудничество в рамките на проекта за неговото разширение са регламентирани в подписания през миналата година меморандум между двете газови компании – "Булгартрансгаз" и СОКАР. Евентуалното участие на СОКАР в проекта би била още една възможност за страната ни за задълбочаване сътрудничеството с Азербайджан.