Теменужка Петкова: Според БАН след 2030 г. ще има дефицит на енергия в България и региона

Водещ: При инвестиционен разход 10,5 млрд. евро, съотношение 70 на сто привлечен към 30 на сто привлечен капитал, лихва максимум 4,5% проектът АЕЦ "Белене" е жизнеспособен. Това сочи част от доклада на БАН. Той беше представен от директора на икономически изследвания на БАН и ръководител на екипа за този доклад – проф. Александър Тасев. Проф. Тасев все пак подчерта, че пазарният иск няма как да бъде отчетен точно и той винаги съществува, но в 2/3 от вариантите на БАН се показва, че има смисъл да се строи ядрена централа и проектът ще е финансово обоснован. Добро утро на Теменужка Петкова – министър на енергетиката. Добре дошла.

Теменужка Петкова: Добро утро. Благодаря.

Водещ: Първо на кратко да уточним. Защо толкова се забави този доклад? очаквахте го още преди две седмици или три.

Теменужка Петкова: Според мен най-важното е какво пише в доклада и какви са анализите и резултатите от него, но БЕХ и БАН имат сключен договор в началото на 2017-та год. – на 30.01. беше подписан този договор. Този договор е много по-мащабен като предмет на договора и той реално трябва да приключи до 31.03.2018-та год. Но имайки предвид важността на темата, свързана с рационалното използване на оборудването за АЕЦ "Белене", необходимостта това по възможно най-бързият начин ние да търсим вариант за това как това оборудване ще се оползотвори – това наложи да изтеглим част от дейностите и да направим възможно така, че този доклад, свързан с проекта АЕЦ "Белене", с оборудването за АЕЦ "Белене", да бъде готов, така, доста преди крайният срок за приключване на договора между БЕХ и БАН свързан със сектор "енергетика", в частност електроенергетика и разбира се свързан с основните акценти в разработваната енергийна стратегия на България – до 2030-та, с хоризонт до 2050-та.

Водещ: Постижими ли са тези параметри, които поставят – разходът да бъде не повече от 10,5 млрд. лв., 70% кредит, 30% национален или собствен ресурс, по някакъв начин и лихва максимум 4,5% върху средствата, които ще бъдат привлечени като кредитиране.

Теменужка Петкова: Аз смятам, че от доклада на БАН стават ясни няколко основни неща. Първото и много важно условие, за да вървим към реализация на такъв проект или да се мисли в тази посока е отговорът на един много важен въпрос и той е – има ли необходимост от нова мощност както в България, така и в региона. Отговорът, който БАН, в своя доклад дава, е че след 2030-та год. ще има такъв дефицит на мощности и в България и в региона, като този дефицит БАН определя на около 2000 мегавата. Това беше първият и много важен въпрос, на който ние търсехме…

Водещ: А колко мегавата ще бъде АЕЦ "Белене" ако се…

Теменужка Петкова: 2000. Така че това беше първият и много важен отговор, който ние очаквахме. Вторият и много важен отговор беше БАН, на базата на анализите, които направи, да даде отговор на въпроса на етапа, на който се намира този проект, с вече вложени 3 млрд. лв. в проекта АЕЦ "Белене" през годините, с платено в края на миналата година и налично вече оборудване на площадката на АЕЦ "Белене" – има ли случаи, има ли варианти, в който този проект би бил жизнеспособен. Отговорът, който БАН даде е, че да – съществуват такива варианти. Червената линия, която БАН постави е свързана с тези параметри, които вие преди малко посочихте.

Водещ: Така, тази червена линия допустима ли е?

Теменужка Петкова: Тази червена линия е постижима. Това разбира се е въпрос на преговори, въпрос на конкретни разговори с инвеститори потенциални. Така че това са параметри, които според мен са напълно постижими.

Водещ: Тоест тези параметри могат да бъдат постигнати, но колко по-добри от тези са възможни според вас?

Теменужка Петкова: Ами всичко това може да бъде предмет на, така, една много сериозна дискусия, много сериозен анализ, едни много сериозни преговори с потенциалните инвеститори, които биха проявили интерес към този проект.

Водещ: Сега, в този капитал какво би могло да бъде държавното участие?...

Теменужка Петкова: Държавата може да…

Водещ: …Защото БАН казват в доклада, че е хубаво да има държавно участие, а не държавни гаранции. Това би било по-добрият вариант за постигане на по-ниска лихва, защото всъщност въпросът е след това как ще се изплащат тези пари и колко ще струва изплащането им.

Теменужка Петкова: Разбира се навсякъде, където участва държавата чрез своите търговски дружества, се има предвид в конкретния случай, това дава на проекта съвсем друг облик и дава възможност за постигане на едни много по-добри финансови параметри при осигуряване на финансирането на такива мащабни проекти. Държавата няма да участва с инвестирането на допълнителен ресурс в този проект. Ние притежаваме най-ценното за проекта – ние притежаваме площадката, притежаваме необходимите лицензи, свързани с нея, притежаваме нотификация за проекта – такава нотификация е извършена в края на 2007-ма год. притежаваме и оборудването за проекта АЕЦ "Белене". Така че българската държава или чрез своите търговски дружества – БЕХ, НЕК или каквото се реши като, в крайна сметка като решение – дали ще има отделна проектна компания и да се участва с апорт на тези активи, които ние вече притежаваме и за които до този момент сме платили 3 млрд. лв. – парите на българските данъкоплатци.

Водещ: Тоест в случая държавата няма да извади допълнителни пари за своето участие?

Теменужка Петкова: Не. Няма вариант в доклада на БАН, който да разглежда необходимостта и възможността за предоставяне на допълнителен ресурс от държавата.

Водещ: Каква е цената на, средната цена на мегават час в момента - колко евро?

Теменужка Петкова: Ами някъде около, борсата, разбира се, това е най-така сериозния индикатор за цената на електрическата енергия, знаем, че това е механизмът, който определя по най-обективен начин цената на електрическата енергия и цената на всеки един продукт – това е пазарът, търсенето и предлагането – приблизително, може би около 40 евро е цената на мегават, цената на електрическата енергия в момента.

Водещ: При тази, при 40 евро на мегават каква ще бъде възвращаемостта? Какво казват специалистите?

Теменужка Петкова: Ами БАН е разработила различни сценарии, с различни прогнози, свързани с цената на електрическата енергия, но както и проф. Тасев отбеляза вчера на пресконференцията – това са едни прогнози, които никой не би могъл да прогнозира с някаква висока степен на сигурност и на вероятност.

Водещ: И каква цена, каква цена би осигурила необходимата възвращаемост?

Теменужка Петкова: Аналогията, която прави БАН е с един проект в Унгария – проектът "Пакш - 2", в който, който проект е нотифициран от ЕК, одобрен, и той е с реални параметри. Цената, при която този проект, който е аналогичен на нашия проект за АЕЦ "Белене" дава възможност за неговата възвращаемост е може би малко над 60 евро.

Водещ: Малко над 60 евро. А тази цена, според вас постижима ли е при положение, че сега е 40?

Теменужка Петкова: Ами всичко е въпрос на това какво ще, как ще диктува пазара. Какво ще каже пазара, какво ще бъде търсенето, какво ще бъде предлагането.

Водещ: Тоест рискът до колкото разбирам в момента е само по отношение на това каква ще бъде цената на електроенергията, когато евентуално…

Теменужка Петкова: Ами БАН посочва и пазарния риск като основен елемент. Риск, който няма как да бъде минимизиран максимално – той съществува и поради тази причина БАН препоръчва да се търси инвеститор, с който съответно държавата да сподели този риск. Така че ако се тръгне към реализация на проекта, ако се върви в тази посока, то това трябва да бъде и една от основните теми, в които трябва да се обедини дискусията и темата, която до голяма степен според мен ще реши това ще се реализира ли този проект, при какви условия. Ако не се реализира – съответно трябва да направим анализи и преглед на рисковете, които биха настъпили ако този проект не се реализира. Но забележете какъв извод прави БАН в своя доклад. това, което БАН казва е, че най-лошия сценарий и най негативното развитие на този въпрос е ако нищо не се прави по това оборудване и по тази площадка, с която ние разполагаме. Това би било тотална загуба, защото както вече споменах – до този момент са инвестирани над 3 млрд. лв. Така че ако ние не правим нищо, това означава, че всичко това, което до този момент е вложено като ресурс би трябвало да бъде отразено в загуба.

Водещ: Това означава ли, че вашето предложение към парламента ще бъде проектът от спрян да се рестартира?

Теменужка Петкова: Нашето предложение към парламента ще бъде БАН да представи своя доклад, своя анализ. Той да бъде обсъден в рамките на българския парламент, в рамките на съответните комисии – енергийна комисия, икономическа комисия, правна комисия, така че да можем да чуем всички мнения. Разбира се и хората – браншът, експертите в тази област, също тяхното мнение ще бъде изключително важно. Аз и друг път съм споменавала, ще си позволя и сега, така пред тази голяма аудитория на БНТ, да заявя, че такива решения трябва да се взимат единствено и само с консенсус. Това са решения, които касаят България, които касаят поколения напред. Такива решения трябва да бъдат взети с пълен консенсус.

Водещ: Да де, но вашето предложение какво ще бъде? Да се рестартира ли проекта? То, че ще се вземе с консенсус, ще се вземе. Въпросът е обаче какво се предлага?

Теменужка Петкова: За да стигнем до такова предложение трябва да сме чули мнението на всяка една от страните. Трябва да сме чули всички аргументи за и против. Аз смятам, че така трябва да се води дискусията, когато става въпрос за такива големи проекти, такива национални проекти, които са от изключителна важност и за енергийния сектор и за икономиката на страната.

Водещ: В парламента целия доклад ли ще бъде внесен или пак така резюме, защото до колкото разбираме една част от доклада е засекретена?

Теменужка Петкова: Не, докладът не е засекретен. От договора между БЕХ и БАН има клауза за конфиденциалност, както във всеки един…

Водещ: Да де, конфиденциален.

Теменужка Петкова: …Както във всеки един такъв договор с подобни параметри. Но пред българския парламент, мисля че няма никаква пречка да бъде предоставен пълният вариант и той съответно да бъде обсъден.

Водещ: Да се видят, да разполагат депутатите с пълната информация.

Теменужка Петкова: Да, БАН, екипът, който работи по този доклад, само да отбележа, че това са 7 института на БАН, експерти от 7 института са взели участие в разработването на този доклад, така изразиха готовност и пред българския парламент и пред съответните, така, браншови организации, да запознаят, да ги запознаят с техния анализ, съответно да могат да обосноват тезите, които са изложени в този доклад.

Водещ: Сега, разполагаме с два реактора…

Теменужка Петкова: Така е, да…

Водещ: Единият от тях е доставен. Кога ще бъде доставен втория?

Теменужка Петкова: До края на годината ще бъде доставен вторият реактор и още 7 парогенератора.

Водещ: Това в сроковете, в които са договорени или има някакво закъснение?

Теменужка Петкова: В рамките на сроковете, до края на годината трябва да бъде доставена втората част от оборудването.

Водещ: И втората част от оборудването. Ако се реши…

Теменужка Петкова: Но само да поясня оборудването е произведено, инспектирано, наши експерти са почти непрекъснато в Русия, на място, в заводите производители…

Водещ: Кога ще ни го покажете, да го видим?

Теменужка Петкова: ние вече го показахме, една част от оборудването е на площадката. Заповядайте, ще ви го покажем отново.

Водещ: Така, ако сега се рестартира проекта, кога реално АЕЦ "Белене" ще може да започне да подава ток в енергийната система на страната. Според БАН това трябва да се случи най-късно до 2029-та год., за да бъде ефективно.

Теменужка Петкова: Това, което БАН отбелязва в своя доклад е свързано с преднината, която има този проект, спрямо всички останали подобни проекти в региона, които има намерение или тепърва ще се изработват. Това предимство идва от това, че този проект е в много напреднала фаза и по отношение на площадката и по отношение на нотификацията на проекта и по отношение на произведеното оборудване. Така, че това ще даде една много сериозна преднина на България пред другите държави, които имат намерение да изграждат съответно нови мощности в целия регион. Така, че това, което БАН, така, цитира в своя доклад е – да това ще бъде 2029-та ако този проект започне да се реализира от 2019-та год.

Водещ: Имаме ли интерес ако започнем да го реализираме, да го правим по възможно най-бързия начин и това да бъде стартирането на централата, реалното заработване да бъде преди 2029-та год.

Теменужка Петкова: Ами, когато става въпрос за такъв тип мощности, аз мисля, че тук не може да става въпрос за някакви прибързани действия, съкращаване на срокове…

Водещ: Не, не, не говорим за прибързани действия, става въпрос, че имаме ли интерес, например ако решим че трябва да го реализираме, да действаме, по отношение на всичко, което е необходимо да се направи, стегнато и бързо, за да може той да стартира възможно най-бързо, та дори ако може и преди този срок или срокът 2029-та год. е обвързан със затварянето на въглищните централи, когато ще се появи и този дефицит.

Теменужка Петкова: Първо по отношение на въглищните централи, да не се получи някакво недоразумение. Вие знаете, че ние работим за това нашите въглищни централи да получат дерогация. Тъй като въглищните централи осигуряват 41% от електрическата енергия, която е необходима за нашето потребление. Така че това е една много сериозна базова мощност, която много трудно би могла да бъде заменена. Така, че ние работим за това нашите въглищни централи да получат необходимата дерогация, която да ни даде възможност да използваме тяхната мощност.

Водещ: Да, но в региона ще има, със сигурност, въглищни централи, които ще бъдат затворени и които са част от проблема, който ще доведе до този дефицит.

Теменужка Петкова: Със сигурност ще бъде така. Това от което имаме нужда е да вземе наистина бързо решение, но това решение не трябва да бъде прибързано в никакъв случай.

Водещ: Тоест бързо, но обмислено.

Теменужка Петкова: Бързо, но обмислено. Трябва да се вземе едно разумно решение, което да защити в максимална степен интересите на страната, което решение да бъде свързано с наистина един много сериозен анализ на този проект, да бъде свързано и подкрепено с договор, със съответния инвеститор или съответните инвеститори, които биха проявили интерес към този проект, защото знаете, че основната причина, за да бъде спрян проектът е че нямаше договор.

Водещ: /???/ оттегли тогава.

Теменужка Петкова: Нямаше договор, нямаше договор – това беше причината, поради която RVS се оттегли. Те бяха поставили един краен срок, в който трябваше да се подпише договора с "Атомстройекспорт", такъв договор не беше подписан и те излязоха.

Водещ: Сега от къде има интерес? Знаем, че има интерес от страна на Русия, от къде другаде има интерес за АЕЦ "Белене"?

Теменужка Петкова: Аз и друг път съм имала възможност да спомена, китайската, най-голямата китайска ядрена компания CNC проявява много сериозен интерес към проекта "Белене". Туй бяха техни екипи, техни експерти – технически, съответно финансови, които искаха да се запознаят на място, да видят площадката. Така, че има сериозен интерес, но аз смятам, че само в рамките на една конкретна процедура, свързана дали с избор на стратегически инвеститор…

Водещ: Може да бъде избран съответно инвеститор.

Теменужка Петкова: …Да, дали с процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол можем да проверим реалността на този инвеститорски интерес.

Водещ: Цените на нефта и горивата тръгнаха нагоре. Какво ще се случи с цената на газа при това положение? Колко ще ни струва топлото? Ще се повишават ли цените на топлото през зимата?

Теменужка Петкова: Ами, аз мога да говоря за цената на природния газ. Преди броени дни "Булгаргаз" подаде заявление пред КЕВР. Това е заявление, свързано с цената на природния газ за първото тримесечие на 2018-та год. В заявлението си "Булгаргаз" иска повишаване на цената с 4,8%, което се базира именно на това увеличение на цената на петрола. Знаете, че цената на природния газ, съгласно договора, който има "Булгаргаз" с "Газпром" се определя по една формула, която съдържа много ясни параметри. Те са свързани основно с цената на петрола. Така че всяко едно повишаване на цената на петрола, каквото сега наблюдаваме, води, съответно и до промяна в параметрите на договора, който Булгаргаз" има с "Газпром".

Водещ: Тази цена ще се отрази ли на цената на парното и топлата вода, според вас? Какво показват анализите?

Теменужка Петкова: Ами нека да видим първо КЕВР какво ще реши. Знаете, че това са цени, които се определят КЕВР. "Булгаргаз" е подал заявление, но КЕВР е компетентната институция, която ще се произнесе по основателността на това искане.

Водещ: Ще се добива ли шистов газ в Добруджа?

Теменужка Петкова: Първо не може да се говори за шистов газ. Няма такъв. Знаете, че има мораториум върху шистовия газ, този мораториум се спазва без всякакви помисли, дори, за нещо подобно. Но какво е най-важно за нас? За нас е най-важно живота, здравето на хората. Опазването на околната среда. Знаете, че в момента в Генерал Тошево, по отношение на тези проучвания които са правени в тази област, се извършва оценка на въздействието на околната среда. Чакаме Министерството на околната среда и водите да се произнесе с доклада по ОВОС и единствено и само тогава, след като е налице влязло в сила решение по ОВОС, може да се пристъпи към някакви следващи действия. Но пак казвам – за нас е най-важно живота, здравето на хората и опазването на околната среда. При най-малки съмнения за това, колегите от Министерството на околната среда и водите, предполагам, ще отразят ако има подобни притеснения в своите доклади и нещата ще приключат до тук. Но…

Водещ: Готова ли е електроенергийната ни система за зимата?

Теменужка Петкова: Електроенергийната ни система, смея да твърдя, че е готова за посрещане на зимните условия. Вие знаете, че тази година, за трета поредна година, Министерството на енергетиката направи проверка във всички предприятия, енергийни, които имат ангажимента да осигуряват, така да се каже "топлото" и "светлото" за българските граждани. Това, което показаха резултатите в трите електроразпределителни предприятия и в електроенергийния системен оператор и в предприятията, които имат ангажимент да гарантират и студения резерв, се оказа, че всички те са положили необходимите усилия и са готови да посрещнат зимата. Така че да бъдат спокойни българските граждани, че ще бъдат на топло и на светло.

Водещ: Какви условия биха поставили това всичко под риск?

Теменужка Петкова: В смисъл?

Водещ: При какви условия би се наложило например да потърсим внос на ток?

Теменужка Петкова: Ами вие помните миналата зима, която беше много сурова, такава зима не е имало, така, в последните 20 год. Тогава българската електроенергийна система беше поставена на сериозно изпитание и не само нашата електроенергийна система и тези на съседните на нас страни – Румъния, Гърция, знаете, че те затвориха, така да се каже, своите граници, спряха износа към съседни държави,но българската електроенергийна система успя да се справи с тази тежка ситуация и тя беше овладяна. Така че аз много се надявам българската електроенергийна система и тази година да е в необходимата кондиция, така че да не се стига до подобни ситуации.

Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор.

Теменужка Петкова: Аз също благодаря.

БНТ, "Денят започва"