Министър Петкова: "През ноември АЯР ще издаде лиценз за удължаване живота на 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй"
Водещ: Здравейте г-жо Петкова.
Теменужка Петкова: Здравейте.
Водещ: Ще отстъпите ли от увеличението на таксите на "Булгартрансгаз" срещу което протестира бизнесът?
Теменужка Петкова: Аз мисля, че тук не става въпрос за това кой ще отстъпи, защото, така, една от основните цели на нашето правителство е да осигурим такава бизнес среда, която да даде възможност на българската индустрия да бъде конкурентноспособна и ние това сме го доказали...
Водещ: Това са таксите за пренос на газ
Теменужка Петкова: …със своите действия. Да, но когато става въпрос за таксите за пренос на природен газ, които "Булгартрансгаз" реализира, тук не става въпрос за това дали някой ще се съгласи да отстъпи или не. Тук става въпрос за, така, въвеждането на един регламент, който регламент е трябвало да бъде въведен…
Водещ: 2011-та…
Теменужка Петкова: Да…
Водещ: европейски регламент…
Теменужка Петкова: Преди близо 5 год. е бил финалният…
Водещ: Входно-изходен модел, какво значи входно-изходен модел?
Теменужка Петкова: Точно така. Ами, това е входно-изходен модел, на базата на който се определя цената за пренос и цента съответно за капацитет по отношение на транзита на природен газ. Това е модел, който дава възможност, на база на горни граници на приходите да бъдат опредени съответно тези такси. Към настоящият момент "Булгартрансгаз" работи със, съответно такси, които са опредени през далечната 2005-та год., от бившата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Тези такси не са променяни оттогава и на практика България не е спазила регламента да въведе този модел. И ние сме единствената страна в ЕС, която не е въвела този входно-изходен модел. На базата на този входно-изходен модел ще се получи така, че таксите съответно за пренос на природен газ, такса "пренос" и "достъп" ще бележат съвсем леко увеличение, но това е съвсем нормално, тъй като този модел на практика дава възможност да се определи една справедлива цена.
Водещ: Четирите национални бизнес работодателски организации, обаче, твърдят, че това ще има тежко отражение върху конкурентоспособността на българския бизнес.
Теменужка Петкова: Ами тук с бизнеса, тук с бизнеса имаме, така, нюанси в преценката по отношение на това как ще се отрази този входно-изходен модел. Ние направихме няколко срещи с българската индустрия, БФИЕК, които са, така, основен инициатор на този диалог, имахме две такива срещи, миналата седмица проведохме още една и мисля, че…
Водещ: Те твърдят друго, обаче, те казват – таксите не трябва да…, никъде не следва от входно-изходния модел, европейския модел, че трябва да се увеличат таксите. Може да си се въведе, в рамките на тези такси, които са сега.
Теменужка Петкова: Значи, таксата се увеличава в резултат на промяната на модела. Таксата се увеличава за това, защото тя ще отрази реалният размер на разходите, които трябва да бъдат извършени от "Булгартрансгаз" и от всеки един оператор, за да може да поддържа системата в съответното състояние, което да позволи качествени услуги, които предоставяме и на бизнеса и на битовите потребители. Така че колегите от бизнеса заявиха, че те не са против въвеждането на входно-изходния модел, те знаят, че той трябва да бъде въведен, тъй като България, както вече споменах, е последната страна членка на Ес, която не е въвела този модел и ако ние не го направим това от 01.10. тази година, когато започва новата газова годния, ни грози поредната наказателна процедура – нещо което аз смятам, че никой не желае да се случва, тъй като ако има такава наказателна процедура в последствие ще има съответно и санкции, глоби, които ще бъдат наложени срещу българската държава и тогава питам аз, кой ще плати тези санкции?
Водещ: До къде е проекта за…, става ясно, че Вие ще държите на промяната на…
Теменужка Петкова: Имаме добър диалог с бизнеса. На последната среща стигнахме до единна позиция, така да се каже и регулатора също присъства неизменно на тези срещи. Поехме ангажимент, че този модел трябва да бъде въведен и на всяко тримесечие регулаторът и "Булгартрансгаз", Министерството на енергетиката, ще информираме бизнеса за това как се развива този модел и ако в хода на неговото изпълнение установим някои несъответствия или някакви несъвършенства, то ние веднага имаме готовност да пристъпим към промяна, към актуализация на този модел. Така че българският бизнес трябва да бъде спокоен.
Водещ: До къде е проекта за интерконектор между Гърция и България? Обявихте процедури за обществени поръчки.
Теменужка Петкова: проекта за интерконектора между Гърция и България, смея да твърдя е в една решителна фаза от своето развитие. Получихме преди броени дни разрешение за строеж на проекта на българска територия, такава процедура тече и в Гърция, знаете, че ние съвместно с нашите гръцки партньори реализираме този проект. Подготвяме документацията за възлагане на обществените поръчки. Те ще бъдат три. Две от документациите са готови и през месец октомври ще възложим обществената поръчка, свързана с избора на инженер – консултант, във връзка с реализацията на…
Водещ: Ще възложите или ще обявите?
Теменужка Петкова: Ще я възложим като обявяване на процедура…
Водещ: А, да ще я обявите.
Теменужка Петкова: Да, ще я обявим…
Водещ: Тепърва ще избирате.
Теменужка Петкова: …Да и ще тече процедура по избор на изпълнител. След което, пак в рамките на месец октомври ще възложим и обществената поръчка за доставка на тръби, а през месец ноември ще бъде възложена обществената поръчка, свързана с инжинеринга и строителството на проекта.
Водещ: Кога си представяте да бъдат избрани вече изпълнителите, въобще какви срокове си поставя България, защото…
Теменужка Петкова: Втората…
Водещ: …като се чуе обществена поръчка, по някой път може и години да продължат споровете…
Теменужка Петкова: Ами така е
Водещ: …между различни участници.
Теменужка Петкова: Знаете, че има, как да кажа, едно желание за обжалване на всякакви възможни обществени поръчки и колкото по-важни са проектите, толкова по-голямо е и желанието на определени, така, да ги наречем, заинтересовани лица да обжалват процедурите.
Водещ: Там за какви пари става дума, ще се борят тези фирми?
Теменужка Петкова: Прогнозната стойност на проекта е 220 млн. евро.
Водещ: Това са достатъчно пари, за да се ходи по съдилища и да се бави.
Теменужка Петкова: Да, това е един сериозен, сериозен ресурс, но аз се надявам, че, така, и всички заинтересовани страни ще проявят съответно разбиране и няма да има, така, просто обжалвания…
Водещ: Се разчита в началото на следващата година да имате договори вече?
Теменужка Петкова: Втората половина на 2018-та год. трябва да стартира строителството.
Водещ: И колко време ще се строи?
Теменужка Петкова: Ами до 2020-та интерконектора трябва да бъде въведен в търговска експлоатация.
Водещ: Това защото ще се използват и европейски пари?
Теменужка Петкова: Използват се и европейски пари и отделно от това ние имаме договор със СОКАР, който е за доставка на 1 млрд. куб. м. газ именно за този проект и в рамките на тоз договор има поети ангажименти, че този проект трябва да бъде реализиран.
Водещ: СОКАР беше?
Теменужка Петкова: СОКАР беше компанията, азербайджанската, която…
Водещ: Азербайджан, така.
Теменужка Петкова: …която ще ни доставя природен газ.
Водещ: от къде другаде ще има природен газ в интерконектора?
Теменужка Петкова: Ами, от LNG-терминала на Александруполис, в който ние също имаме желание да участваме, също е опция за доставка на природен газ…
Водещ: А там гърците от къде карат?
Теменужка Петкова: …през интерконектора с Гърция. Ами от различни доставчици, от различни доставчици на втечнен природен газ. Изграждайки LNG-терминал…
Водещ: Става дума има ли примерно от Африкански, от…
Теменужка Петкова: Ами, да, има от различни източници.
Водещ: Тоест България наистина може да диверсифицира доставката на газ за сега само от Русия.
Теменужка Петкова: Точно така. И за това този интерконектор е толкова важен, защото той ще ни даде реална възможност да диверсифицираме източниците за доставка на природен газ. Той е част от тази липсваща инфраструктура, която е изключително важна и стратегическа за целия регион на Югоизточна Европа. За това и акцента и и вниманието към този проект и реализацията на този проект е изключително важна за всички нас.
Водещ: Какво друго включва газовият хъб "Балкан", за който също стартират различни процедури през следващите месеци?
Теменужка Петкова: Газовият хъб "Балкан", знаете, че това е проект, който съвместно с Главна дирекция "Енергетика" на ЕК, ние разработихме като концепция, но вече започват и реалните действия по неговата реализация. Преди броени дни беше обявена обществената поръчка, свързана с избор на изпълнител, който да изготви предпроектното проучване за реализацията на газоразпределителният център "Балкан" на територията на България. До 01.11. е срокът, в който всички заинтересовани лица, всички компании, които отговарят на определените изисквания, могат да подадат своите оферти. В рамките на 170 дни, след като преминат всички процедури по оценка на предложенията трябва да бъде изготвено и самото предпоректно проучване. Това предпроектно проучване ще даде отговор на всички тези въпроси, които, така, стоят на дневен ред. Те са свързани както с техническите параметри на проекта, така и с неговата икономическа обоснованост, с възможността за различни трасета. Така че предпроектното проучване ще даде отговор на изключително много от въпросите. И то вече ще даде реалния старт за предприемане на следващи стъпки.
Водещ: Кога ще е готово то?
Теменужка Петкова: А, както споменах 170 дни е срокът, в който трябва да бъде разработено предпроектното проучване…
Водещ: След избора?
Теменужка Петкова: …След като приключи избора, да. С този изпълнител, на който ще бъде възложена тази обществена поръчка.
Водещ: Това теоретично означава, че в рамките на следващата година е възможно…
Теменужка Петкова: Година, да.
Водещ: …България да е наясно какви трасета, тръби ще трябва да прави, какви други съоръжения.
Теменужка Петкова: Аз лично се надявам в рамките на Българското председателство, ние да имаме възможност да проведем и , така, една конференция или среща точно по повод на изграждане на газоразпределителна…
Водещ: Вече с готови идеи?
Теменужка Петкова: Да, вече с една завършена концепция по отношение на предпроектното проучване.
Водещ: До къде са проучванията за нефт и газ в българските води на Черно море? Впрочем преди 3-4 дни "ТОТАЛ" България обявява началото на сондирането на втори проучвателен сондаж в блок "1-21 Хан Аспарух" – "Рубин-1". Човек може да се изгуби във всички тия проучвания. Кога ще може да излезе българското правителство и да каже имаме газ като в Близкия Изток, или нямаме газ?
Теменужка Петкова: В момента са две процедурите и проучванията, които се извършват в дълбоко Черно море. Едното проучване е на блок "Хан Аспарух", там трите компании "ТОТАЛ", "Репсол" и "OMV" извършват проучване и както Вие споменахте – на 23.09. беше дадено началото и на втория сондаж в площ "Рубин - 1". Другата компания, която търси и проучва в дълбоко Черно море е компанията "Shell", а тя проучва на територията на блок "Силистар". Така че това, което, пък, ние възнамеряваме като правителство да предприемем е да стартираме още една процедура по търсене и проучване в дълбоко Черно море и тя ще бъде свързана с търсенето и проучването в блок "Терес". Така че, Вие знаете, че най-добрата опция за диверсификация е именно местният добив и ако всички тези проучвания, които в момента се извършват и това проучване…
Водещ: То и едно да излезе че има е добре, да не са и трите.
Теменужка Петкова: Всъщност това ще даде изключително голямо предимство на всички нас, на България…
Водещ: Кога очаквате резултат?
Теменужка Петкова: За съжаление целят този проучвателен процес е извън рамките на компетенцията на българското правителство, което и да било…
Водещ: Нали имаме договор с тях, до кога им е дадено да пробват?
Теменужка Петкова: Да, този договор има опцията за неговото удължаване. Все пак за нас е важно да имаме яснота какво има в дълбоко черно море.
Водещ: До кога е първия, до кога изтича първия, до кога все пак проучват, проучват, пък да си идат?
Теменужка Петкова: Да, ами, договорът ще продължи, подписахме едно удължаване на този договор, той е още до 3 год., така че има…
Водещ: Тоест до 2020-та България би трябвало да е наясно дали има газ и нефт?
Теменужка Петкова: Да, да има яснота.
Водещ: Стои после въпросът обаче - и намират, тези световни компании, които изброявате. Договорът ни с тях какъв е? Като африканските държави ли, в които те намират газ и нефт и след това години основният "лъвски" пай от този добив си остава за тези световни компании, а трохи са за съответната държава.
Теменужка Петкова: Договорът, който имаме в момента е договор за търсене и проучване. След като…
Водещ: Ние им плащаме за търсене?
Теменужка Петкова: Не, нищо не плащаме…
Водещ: Те за какво го правят? Правят го, че като намерят, те да го вадят, те да го продават.
Теменужка Петкова: Напротив. Те финансират целият този процес, а отделно от това те са платили т.нар. бонус в бюджета, при сключването на договора, който с трите компании "ТОТАЛ", "Репсол" и "OMV", беше приблизително, мисля, че около 40 млн. Така че ние всъщност нямаме никаква загуба от това, че някой търси и проучва дълбоко Черно море…
Водещ: После като намерят, обаче...
Теменужка Петкова: …След като…
Водещ: Как ще делим , като намерят, защото те ще казват "ако не бяхме ние, намерете си вие сами" и ще са прави.
Теменужка Петкова: Тогава започва нова процедура, която ще бъде свързана с нови договори, които ще регламентират точно този тип отношения.
Водещ: А запазени ли са правата на този, който го е намерил? Примерно ""Shell" или…
Теменужка Петкова: Този който го е намерил има запазен права.
Водещ: Има запазени, ами аз това Ви питам…
Теменужка Петкова: Но за България ще бъде важно, че на нашата територия ще има такъв източник за доставка на природен газ или за доставка на петрол, което всъщност ще даде много сериозно предимство на българската икономика, защото ако ние имаме такъв енергиен ресурс на нашата територия, сами разбирате, че ще спестим огромна част от разходите, които са свързани с транспортирането на тези енергийни ресурси до България. От друга страна тази компания ще плаща на българската държава определена такса, която, разбира се ще бъде въпрос на преговори, ежегодно и тази такса ще влиза в нашия бюджет.
Водещ: Понеже много българи си го представят по друг начин. Малко като, примерно, арабите, нали. Те си вадят, за тях си остава, раздават всяко дете като се роди, луди пари дават, докато друг модел, по който работят тези компании, идващи от някогашни колониални държави, е точно в Африка, където всъщност то почти.., намират ги, хубаво, казвате, печели България, че няма да плаща за транспорт, обаче намират газ и нефт и прибират почти всичко. Плащат й някаква такса на местното правителство, но не е толкова изгодно, както на много българи сигурно се вижда.
Теменужка Петкова: Така е. всичко е въпрос на преговори. Първо да видим какво ще покажат…
Водещ: То въпросът е отнапред да сме се разбрали. Те после ще кажат "ние го намерихме".
Теменужка Петкова: Трудно е. Значи първо компаниите, които търсят и проучват, каквото и да открият като на съответен ресурс те трябва да заявят търговски интерес от това да го добиват. Тоест те трябва да преценят дали количествата, които са установили са достатъчни и дали оправдават разходите, свързани с добива. Така че от тук нататък…
Водещ: А България мисли ли да развива? Понеже за това съм чел също, при тези спорове, точно по Африка, България да развива собствен капацитет, за да може да вади този газ и нефт?
Теменужка Петкова: България като…
Водещ: Защото то това е. Като не можеш да си го извадиш, първо не можеш да си го намериш, второ – не можеш да си го извадиш и идват – французи, англичани, американци, холандци, викат: "ако искате, ама ние взимаме 90%, а вие печелите от това, че няма да транспортирате". България смята ли да развива капацитет?
Теменужка Петкова: Ами към настоящия момент…
Водещ: Да има компания, която да добива?
Теменужка Петкова: …Към настоящия момент няма такава компания, държавна компания, която да работи в тази посока. В сектор "енергетика" такова дружество – държавно 100%, което да се занимава с такъв тип дейност, за съжаление няма.
Водещ: Според вас трябва ли България да мисли в такава посока? Ако имаме големи надежди, че има такива налични количества природен газ и нефт в Черно море, какъв модел трябва да избере България? Да даде на световни компании и да взима такса плюс да печели от близостта…
Теменужка Петкова: Дейността по търсене и проучване…
Водещ: … или сама да търси
Теменужка Петкова: Дейността по търсене и проучване е скъп процес. Така, че всяка една държава, съответно и ние трябва да направим много сериозен икономически анализ дали разполагаме с такъв ресурс, който да ни даде възможност да правим търсения и проучвания, без да има гаранция или яснота какво точно ще бъде установено като енергиен ресурс, дали си заслужва държавата да инвестира такъв ресурс, или е по-добре някоя друга компания, което е от световните лидери…
Водещ: Да поеме риска и после да спечели от тотото?
Теменужка Петкова: Ами, така е, да. Но всичко е въпрос на анализ, въпрос на икономическа обосновка и въпрос на сметки.
Водещ: През седмицата пак бяхте в Москва, срещнахте се с шефа на Газпром, Алексей Милев. Това всичко беше в рамките на работна група "Енергетика" към междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество. Как гледа Газпром на тези усилия България да си намери газ в собствени води, да построи тръби, интерконектори, с които да достави нетехния газ?
Теменужка Петкова: Бях в Русия, както вие споменахте, в рамките на работна група "Енергетика". Тази работна група се провежда с оглед на това, че предстои може би до края на годината да бъде проведено заседание на междуправителствената комисия между Русия и България в областта на икономическото и научно -техническото сътрудничество. Работна група "Енергетика" е една може би от на-важните работни групи в рамките на тази междуправителствена комисия, която се провежда, тъй като както знаете, енергетиката е един от секторите, в които ние имаме така стратегическо партньорство с нашите руски партньори. 95% от енергийните ресурси на България са с източник именно Русия.
Водещ: Все още. А каква е нашата цел всъщност, правейки тези интерконектори, проучвания, какъв баланс търсим?
Теменужка Петкова: Нашата цел е да диверсифицираме своите източници за доставка на енергийни ресурси…
Водещ: Колко да останат /…/?
Теменужка Петкова: …но няма как при тази диверсификация, ние да останем на практика без руския газ.
Водещ: И колко да се падне, от 95% на колко?
Теменужка Петкова: Ами процентът …
Водещ: Какво целим?
Теменужка Петкова: Колкото по-малък е процентът на зависимост от един източник за доставка на природен газ, толкова по-голяма става сигурността по отношение на доставките, толкова по-голяма става възможността за либерализиране на пазара, т.е. за реална конкуренция съответно.
Водещ: Хайде да кажем на руснаците – няма да купувам вече от тебе, до сега купувах 70, ама понеже е много скъпо…
Теменужка Петкова: Руският газ ще остане един от източниците за доставка на природен газ за България и не само за България, но и за целия регион. И това е просто е неизбежно и няма как да бъде, да се осъществи процеса по доставка на природен газ за Европа без източник руски газ. Дори в концепцията за газоразпределителния център, който ще бъде изграден на територията на България, надявам се, като един от източниците ние разглеждаме именно руския газ. Така, че диверсификацията за нас означава сигурност и означава конкуренция, конкурентни цени. Когато имаме конкурентни цени на енергийните ресурси, то тогава имаме и конкурентна икономика. Със руската страна ние имаме много добър диалог, както вече споменах, тя е наш стратегически партньор. Имаме сътрудничество, което е повече от 40 години, имаме сигурност на доставките към този момент. И зимата, когато имаше пиково потребление на природен газ и така имаше остра нужда от доставки на природен газ, ние имахме абсолютната сигурност и коректно отношение от страна на нашите партньори от Газпром.
Водещ: Къде са реакторите за Белене, новите реактори?
Теменужка Петкова: Една част от оборудването за Белене е вече е на територията на България, на площадката на АЕЦ Белене се съхранява. Другата част от оборудването трябва да бъде в България до края на тази година, даже може би преди …
Водещ: Самите реактори още не са дошли?
Теменужка Петкова: Ами, значи те реакторите не бива да си представяме, че ще дойдат 2 реактора, те са на отделни модули, които просто поетапно…
Водещ: Едни модули вече са тук, други не са…до края на годината всичко ще дойде.
Теменужка Петкова: До края на годината, даже може би преди края на годината трябва да се случи този процес, тъй като транспортирането е свързано и със съответно нивото и на р.Дунав и трябва да се случи преди…
Водещ: Те ги карат по Дунава с шлепове?
Теменужка Петкова: Да. И трябва да се случи преди, така да има … лед.
Водещ: По Черно море, и после влизат през Делтата и ги закарват до Белене.
Теменужка Петкова: Но с Белене, мисля че вървим в така правилната посока. Знаете, че бяхме възложили на Българската академия на науките да подготви…
Водещ: Те не трябваше ли до края на септември да ви дадат доклада, дадоха ли ви го вчера?
Теменужка Петкова: Да, едната част от доклада вече е предоставена. Очакваме втората част от доклада, свързан с Белене.
Водещ: В първата част какво пише?
Теменужка Петкова: Анализираме го в момента.
Водещ: Правим ли Белене или не правим Белене?
Теменужка Петкова: Няма да намерим такъв директен отговор в доклада на БАН. Това, което научния потенциал на България във всяка една област, освен в ядрената енергетика и в областта на икономическите анализи и прогнози, в областта на правото, са направили няколко сценария. В момента ги анализираме тези сценарии, когато…
Водещ: Колко са сценариите?
Теменужка Петкова: …когато бъдем готови с всички сценарии, ще го обявим публично и ще кажем какво точно съдържа информацията в доклада на БАН.
Водещ: Кога очаквате да стане това?
Теменужка Петкова: Ами надявам се в рамките на следващите две седмици да имаме.
Водещ: Значи много вероятно е след две седмици да гостувате отново вече със сценарии.
Теменужка Петкова: С най-голямо удоволствие.
Водещ: Със сценариите за Белене. А какво става с удължаването живота на двата блока в АЕЦ Козлодуй. Впрочем 5 блок не изтича ли в края на тази година живота, 2017?
Теменужка Петкова: 5 блок, приключихме успешно процеса по удължаване на 5 блок. Още миналата година…
Водещ: Той е удължен до?
Теменужка Петкова: …с колегите от Росатом. 2027 г. в началото на месец ноември.
Водещ: Там абсолютно всички процедури са приключили?
Теменужка Петкова: Всички процедури са приключили, всичко е изяснено и през ноември тази година, в началото на ноември, Агенцията за ядрено регулиране предстои да издаде лиценз за удължаване на живота.
Водещ: Т.е. няма …аз понеже четох и видях, че има още нещо да се прави, чакаме окончателно…
Теменужка Петкова: Лицензията.
Водещ: Окончателния лиценз.
Теменужка Петкова: Да, която ще бъде издадена от ИАЯР.
Водещ: Казвате, че вече е формална процедура, след като Роатом са го одобрили.
Теменужка Петкова: Да, всичко от страна на…
Водещ: А за 6 блок, там е 2021 г. срок.
Теменужка Петкова: По отношение на 6 блок в момента са в ход всички дейности, свързани с удължаването на живота на 6 блок. Там отново работим с така нашите партньори от Росатом и смятам, че там целия процес също върви по план. Всички мерки и действия, които трябва да бъдат предприети по удължаването се извършват в рамките на сроковете, които са определени. Надявам се и там да приключим процедурата успешно. Знаете,че това ни е един от основните приоритети – удължаването на живота на 5 и 6 блок на АЕЦ Козлодуй, защото тази централа дава близо 33% от произведената електрическа енергия в страната и това е наистина изключително важно за нас.
Водещ: Сред вариантите ли е тези блокове, за Белене произведени, да се закарат в Козлодуй? Има ли го в сценариите?
Теменужка Петкова: Да, това е единия от сценариите.
Водещ: На мястото от 1 до 4.
Теменужка Петкова: Единия от сценариите – възможност за изграждане на 7 блок на Козлодуй.
Водещ: Т.е. не може да се използва старата площадка на първи-четвърти?
Теменужка Петкова: Не, няма как.
Водещ: Трябва да се гради, колко време се гради такава площадка?
Теменужка Петкова: Ами това в процес, който изисква доста дълго време, има процедури, които трябва да бъдат спазени. Но така според мен, най-добрият вариант е на първо място да се опитаме да използваме максимално рационално това, за което българските данъкоплатци са платили 3 млрд. лв. през годините – площадката на Белене, която е съответно и нотифицирана, и целия проект от Европейската комисия. Изградена е на площадката на Белене цялата инфраструктура. Реакторите, които са произведени, са произведени именно за тази площадка. Така, че ние сме длъжни да опитаме да реализираме варианта, свързан с реализацията именно на този проект. Знаете за нашето виждане, че това трябва да се случи без държавата оттук нататък да дава ресурс, който да инвестира в този проект.
Водещ: А кой е желаещ да го даде?
Теменужка Петкова: Ами ще се обяви процедура и тогава ще разберем дали има реален инвеститорски интерес.
Водещ: Значи по-скоро вашето мислене и цялата информация, която имате до момента, вашето мислене е, че все пак България не трябва за загроби тези пари?
Теменужка Петкова: Да, за мен това е най-добрият вариант.
Водещ: Че е добре да се опита да се построи Белене без България да дава пари, да има частен инвеститор. Да обяви световен конкурс по този въпрос.
Теменужка Петкова: България ще участва като миноритарен собственик в такъв проект.
Водещ: И все пак България да има АЕЦ Белене.
Теменужка Петкова: Но България няма да дава държавна гаранция за един такъв проект. България няма да сключва дългосрочни договори за закупуване на електрически енергия.
Водещ: Няма да сключва, както с американските централи. Впрочем какво стана там с очакваното становище на Европейската комисия, което България търсеше по повод на договорите за дългосрочно изкупуване на енергия от Марици-те, това са т.нар. американски централи. Там имаше надежда, че Комисията може да ни помогне някак си да се преодолеят дългосрочните ангажименти, без големите неустойки по договорите.
Теменужка Петкова: Процедурата е в доста напреднала фаза. Заедно с колегите от двете американски централи, колегите от Българския енергиен холдинг, съответно се правят срещи, регулярни, в Брюксел, в ЕК. Това, което се изисква от нас като документи, като анализи, всичко сме предоставили. И наистина очакваме решението на ЕК по този въпрос.
Водещ: Кога?
Теменужка Петкова: Трудно ми е да прогнозирам кога ЕК би могла да се произнесе.
Водещ: Ние какво очакваме, нали ние си имаме договор с американците, казали сме ще ви ги изкупуваме, има вариант ако се отказваме да дадем едни милиарди, четох, че трябва да дадем.
Теменужка Петкова: Ами да, 3 млрд. близо са неустойките.
Водещ: 3 млрд. да. Даваме им 3 млрд. и спираме да има изкупуваме. Какво може да каже ЕК, че да не се изпълнява този договор?
Теменужка Петкова: ЕК ще се произнесе по повод един сигнал, който бившата държавна Комисия за енергийно и водно регулиране през 2014 г. депозира в ЕК със съмнение за нерегламентирана държавна помощ по отношение на тези договори.
Водещ: И ако се окаже, че е, тогава ние как отговаряме…какво са виновни американците, че българите нерегламентирано са им дали помощ?
Теменужка Петкова: Ами има практика в подобни казуси. В Полша има подобна практика. Оттук нататък трябва да се стартира, първо трябва да се установи размера на тази нерегламентирана държавна помощ. Това се осъществява на базата на методика, която трябва да бъде разработена, съответно одобрена.
Водещ: Така, и разбираме колко са и …
Теменужка Петкова: Разбираме, и за какво става въпрос, има ли въобще такава нерегламентирана държавна помощ, ако има – в какви размери е, и оттук нататър стартира процедура, която е свързана с предоговаряне на условията и съответно търсене на опция за елиминиране на тази практика, която ЕК определя като неправилна.
Водещ: И ако американците не искат да предоговарят, казват оправяйте се с Комисията, Комисията ще ви глобява, че давате помощи и ..България е малко в интересна позиция.
Теменужка Петкова: Аз мисля, че и с двете американски централи имаме добър диалог. Знаете, че в България предстои пълна либерализация на електро-енергийния пазар, което означава, че всички участници в този процес трябва да бъдат поставени при равни условия. Няма как либерализирайки пазара на електрическа енергия пак да има отделни производители, които да се ползват с преференции. Така, че с нашите американски партньори, с двете американски централи, ние имаме добър диалог и аз смятам,че там ще намерим добро и разумно решение.
Водещ: Тази либерализация, която предстои, ще се случи ли вече 2018г.? До края на 2017г. трябва да се приемат редица изменения в нормативни актове, това ще стане ли, вече ясен ли е модела? Това, което се чакаше от Световната банка,…
Теменужка Петкова: Със Световната банка, те представиха модела за пълна либерализация на пазара, но по този модел има няколко акцента, по които все още трябва да се изяснят основни детайли. Единият от основните акценти, по които все още няма яснота, е свързан именно с възможността за въвеждане на механизма за договор за разлики по отношение на двете американски централи. И тук процеса по либерализация на пазара донякъде става зависим от това как ще се развие този процес по отношение на Европейската комисия и произнасяне й по тези договори, дългосрочните договори с двете американски централи. Защото както споменах либерализацията означава равни условия за всички, означава конкуренция, така че ние трябва да сме наясно с това дали ще бъде въведен механизма на договор за разлики по отношение на двете американски централи или там ще се търси друг вариант и друга опция. Но няма как да стартира целият този процес преди да имаме яснота по тези въпрос. Тъй като двете американски централи са основна басова мощност за българската енергийна система и няма как този процес по либерализация да стартира без да сме изяснили тези много важни неща. Друга важна тема, която трябва да доизясним със Световната банка е свързана с модела за защита на уязвимите потребители. Там също има нюанси, по които ние водим още разговори със Световната банка във връзка с модела. А за да бъде успешен модела за либерализация на електроенергийния пазар, всички тези детайли трябва да бъдат много ясно дефинирани и не трябва да имаме неяснота или евентуални рискове от грешки във връзка с този модел. Защото всяка една грешка би била крайно неприятна и би могла да доведе до много неблагоприятни последици.
Водещ: Работата отива на 2019г. ?
Теменужка Петкова: Не, мисля, че работата ще отиде 2018г. До края на 2017г., ние работим между другото по подготовка на промените в Закона за енергетиката, които ще бъдат свързани именно с либерализацията на пазара, но за да финализираме всичко, за да имаме яснота за самия модел, трябва да изясним тези много важни акценти.
Водещ: ЧЕЗ ще напусне ли България?
Теменужка Петкова: Трудно ми е да прогнозирам какво ще се случи. Процедурата се извършва по правилата на чешката държава. България няма касателство към този момент към така една процедура. Всичко това в въпрос на законодателство и вола на чешките собственици.
Водещ: Готова ли е енергийната система за зимата?
Теменужка Петкова: За трета поредна година Министерство на енергетиката извършва проверки по отношение на готовността на трите електроразпределителни предприятие, Електроенергийния системен оператор. Да видим как тези много важни енергийни предприятия се готвят за новия есенно-зимен сезон. Знаете миналата зима колко беше тежка. Просто такава тежка зима не беше имало през последните 20 години, но за радост успяхме да се справим. Енергийната система на България се справи успешно, издържа това изпитание. Това, което очакваме, до 4 октомври ще продължат проверките на място. В момента няколко екипа на Министерство на енергетиката проверяват и трите ЕРП-та. Проверяваме тяхната готовност за зимата, посрещане на зимата. Проверяваме готовността на екипите. Проверяваме необходимите запаси от материали, от резервни части във връзка с предстоящия есенно-зимен сезон. Докладът, надявам се, ще бъде готов до средата на месец октомври и ще огласим информацията официално.
Водещ: Наясно ли сте защо България я нямаше на Световното изложение, посветено на енергетиката, "Енергия на бъдещето" в Астана. Участва целия свят, на пръстите сигурно на едната ръка, хайде двете, се брояха държавите, които не участваха, защо ни няма на такива важни места? Това е същото изложение, на което е ходил Алеко Константинов, което учехме в училище, "До Чикаго и назад".
Теменужка Петкова: Така е да.
Водещ: Поне аз с очите си имах шанс да вида. Тонга, Сомалия, във войни страни участват. Всичките ни съседи, с огромни палати, милиони хора минават, темата "Енергетиката". Толкова приказки изприказва България колко й е важна енергетиката и изведнъж ни няма там.
Теменужка Петкова: Аз мисля, че така в процеса по организацията на целия този процес, свързан с участието на България в това изложение в Астана, някак си съвпадна и със смяната на правителствата.Просто един такъв неблагоприятен период се получи, свързан с организацията.
Водещ: Хората урагани ги отнасят, пък успяват да се организират.
Теменужка Петкова: Може би това, не може би, а това е всъщност така и причините, поради която не е имало и нямаше българско присъствие на този форум. За което, разбира се, съжалявам, защото на такива форуми могат да бъдат чути различни гледни точки, да бъдат обменени мнения, да се чуе каква е визията на отделните страни за развитието на света.
Водещ: Там основната идея беше, че това вече с газа, с възобновяемите енергийни източници свършва. Че енергията трябва да е от Космоса. Поне за това говорят големите, световните сили. Това им беше акцента.
Теменужка Петкова: Ами така е.
Водещ: А ние сме още на невъзобновяемите, как да ги докарваме до тук.
Теменужка Петкова: Така е, но споменах преди малко тежката зима, която всички ние преживяхме в началото на 2017 г. И трябва да ви кажа, че успяхме да се справим с тези тежки условия благодарение на базовите ни мощности, които са въглищните централи, които дават 44% от произведената електрическа енергия и АЕЦ Козлодуй. Това бяха базовите мощности, които всъщност успяха да съхранят енергийната ни система. Възобновяемите енергийни източници са наистина бъдещето. Чистата енергия…
Водещ: Те даже и за тях не говорят, те за космическата енергия говорят.
Теменужка Петкова: Да, още сме далеч от космическата енергия.
Водещ: Може би е хубаво цяла една страна понякога да вдига поглед, по-високо от тръбите.
Теменужка Петкова: Да, но на този етап нашите базови мощности са това, с което ние разполагаме. То е свързано и с наличието на съответните природни ресурси, то е свързано и с наличието на съответните природни ресурси. Знаете с Маришкия басейн има запаси от лигнитни въглища, които ще ни стигнат за следващите 60 години. Така че ние не можем да се откажем от този тип енергия и ще работим за това, знаете че пък ЕК през април прие един референтен документ, който поставя много по-високи изисквания именно пред тези големи горивни инсталации и това е едно много сериозно предизвикателство за нас, но и не само за нас.
Водещ: Ние се опитваме с други източни страни, поляците мисля, също.
Теменужка Петкова: Да. Германия, Полша, Унгария, Румъния
Водещ: Поставя въпроса това да се отложи, да се промени.
Теменужка Петкова: Така че ние ще работим за това да си запазим въгледобива, да си запазим големите горивни инсталации, защото те са наша основна базова мощност, и ние на този етап не можем и в следващите години по същия начин няма как да се справим без тях.
Водещ: Теменужка Петкова, министър на енергетиката в "Седмицата" Дарик радио.
Дарик Радио, "Седмицата"
30.09.2017