Министър Петкова: Резервираните от компаниите количества през първата фаза на пазарния тест надхвърлят първоначалния капацитет на интерконектора с Гърция

Водеща: Добър ден на Теменужка Петкова, министър на енергетиката. Един разговор с продължение, обещан ни преди време, здравейте г-жо Петкова.

Теменужка Петкова: Здравейте.

Водеща: Припомням на слушателите, водихме го, когато тръгна борсата за електроенергия. Продължаваме го сега, когато тя е напълно либерализирана, защото спазвате срокове и няма как да не го отбележим, г-жо Петкова. В същото време, за реформата в енергетиката не се говори така обилно, както за тази в здравеопазването. Така правя връзка пък с другата много полемична тема, дотук в предаването. Работите някак по-спокойно, може би, това е полезно за крайният резултат. Но да започнем с това, което касае хората – ще могат ли битовите потребители скоро да се възползват от пазарния метод, прилаган на една такава енергийна борса?

Теменужка Петкова: На първо място, може би, трябва да внеса известно уточнение – говорим за пълната либерализация на електроенергийният пазар. Това е един процес, който в България се случва малко по-късно, в сравнение с други страни членки на ЕС. Ние сме една от последните страни в ЕС, която не е либерализирала напълно своят електроенергиен пазар. Това е задължително условие и то означава две неща – на първо място означава конкуренция, означава ясни и прозрачни условия, при които ще се определя цената на електрическата енергия. И на второ място означава възможност за по-добри цени, за по-добри условия и възможност за избор на българските потребители, по отношение техният доставчик на ел.енергия. Това, което ние направихме вече в продължение на малко повече от година, е на първо място – да създадем БНЕБ. Това е дружество, което изпълнява функцията и то е БНЕБ към този момент. Закупихме платформа, която платформа е за търговия на ел.енергия ден напред. Това, което направихме съвсем скоро, увеличихме капиталът на БНЕБ и сключихме договор с една от най-големите компании - Trayport, която компания ще ни осигури платформа за търговия с дългосрочни договори. Тази платформа ще бъде факт някъде от 01.07.2016г., това ще бъде още възможност за създаване на по-добри условия, за създаване на конкуренция на борсата. И третата платформа, която ще закупим и, която ще доразвие т.к. борсовият пазар в България, на ел.енергия, е платформа за търговия в рамките на деня. Тази платформа ще стане факт първото тримесечие на 2017г.

Българските потребители трябва да бъдат спокойни по отношение процесите, които протичат в тази посока. На първо място искам да уверя българските потребители, че правителството и Министерство на енергетиката, правим всичко възможно, така че да минимизираме абсолютно всички рискове, които са свързани с евентуалното покачване на цената на ел.енергия при пълната либерализация на електроенергийния пазар. Тук, много важна роля в този процес на пълна либерализация играе защитата на уязвимите потребители. За никога не е тайна, че съгласно информацията на Евростат, информацията, която се съдържа в докладите на ЕК, България е една от страните членки на ЕС, в която енергийната бедност е с, така, най-висок процент. Ето защо, ние сме изключително предпазливи и изключително внимателни, когато работим в тази посока. Знаете, че имаме сключен договор със Световната банка, свързан с моделът за пълна либерализация на пазара. Този модел ще бъде факт до средата на м. април. В момента са тук нашите партньори от Световната банка и заедно с тях разискваме и анализираме всеки един момент за този модел на пълна либерализация на електроенергийният пазар. В този модел, изключително важно място заема именно тази тема, свързана с това, как да идентифицираме и как да защитим уязвимите потребители на ел.енергия в България. Участваме и в една съвместна работна група с Главна дирекция "Енергетика" на ЕК, чиято основна задача там и основен акцент, е именно това – да дадем дефиниция на това, кои са уязвимите потребители в България. Какви критерии ще разпишем, за да можем да определим тези лица и на трето място, какви мерки предвиждаме за тяхната защита. Така, че когато сме готови с целия този процес, тогава ще се пристъпи и към пълната либерализация на електроенергийният пазар. Само ще дам един пример със съдена Румъния, там процесът по пълна либерализация на пазарът е започнала през 2012г. и съгласно пътната карта, която е начертана, този процес трябва да приключи в края на 2017. За това време от тези 5г., поетапно се дава на битовите потребители, след като и пазарът се е развил, след като са налице по-голям брой доставчици, има яснота по отношение на офертите, които те предлагат. Тогава тези битови потребители да имат информацията, пълната информация, да имат възможността за избор и да излязат на свободният пазар. Дотогава ще има отново регулирани цени, ще има мерки за защита на уязвимите потребители, които ще дадат възможност плавно да преминат към тази фаза.

Водеща: Това беше важно уточнение, защото някои си представят, че още утре биха могли да изберат друг доставчик и това да им излиза по-евтино. Разбира се, това се надяваме да стане в перспектива…

Теменужка Петкова: Разбира се, те и сега имат възможност да изберат такъв доставчик, стига да има т.к. добра възможност. Да има развит пазар, да има конкуренция, да има доставчици, които предлагат тази услуга, тази доставка на тази изключително важна стока, т.к. Много важно е това, което предстои по отношение на законодателните промени в тази посока. Само искам да акцентирам върху това, че след като имаме яснота по модела за пълната либерализация на електроенергийния пазар, след като сме изяснили всички тези етапи, през които трябва да се премине, ще бъдат направени и промени в Законът за енергетиката. Като тези промени ще бъдат свързани изцяло с пълната либерализация на електроенергийният пазар и отделните роли на всеки един от участниците в този процес - на производителите на ел.енергия, на доставчиците, на потребителите. Така, че до края на месец юни, ние трябва да имаме и променен Закон за енергетиката в тази му част.

Водеща: Ще го очакваме. Беше казано в една политическа декларация в ПГ на ГЕРБ, в петък, че реформата в енергетиката е почти на приключване. Още повече, че без да се вдигат цените на енергоносителите, успявате, вероятно с добър мениджмънт, да минимизирате натрупаните дългове в НЕК. И това е причина да ви помоля за актуални данни – с колко милиона успяхте да стопите милиардите загуби натрупани там?

Теменужка Петкова: На първо място, може би, само да обясня за, така, за шумът или по-скоро за липсата на шум, по отношение на реформите в българската енергетика. Аз смятам, че българската енергетика има нужда от много работа и от тишина, за да могат нещата наистина да се случват и да се случват по правилният начин. За никого не е тайна, как в началото на нашия мандат ние поехме секторът енергетика. Знаете че това е сектор, който на първо място е изключително важен за българската икономика, сектор, който касае всеки един от нас - като битов потребител, като бизнес, като индустрия. Ето защо, в този сектор дефицитите, които бяха натрупани до този момент и липсата на възможност те да бъдат минимизирани по някакъв начин, създаваше страхотен проблем. Най-големият проблем в българската енергетика, беше свързан именно с трупаният дефицит в системата. 3,7 млрд. е натрупаният дефицит, който е натрупан по две направления. На първо място, 2,3 млрд. от невъзстановени инвестиционни разходи – за двата големи проекта АЕЦ "Белене" и "Цанков камък" и 1,4 млрд. дефицит, в резултат на регулаторната политика, която беше водена до този момент. Ето защо, първото нещо, с което ние трябваше да се заемем, като екип на Министерство на енергетиката, бе да идентифицираме всички възможни рискове затова, да продължава да се трупа този дефицит. Направихме този анализ и с българският парламент, с нашите депутати в парламента, предприехме много бързи мерки за законови промени. Тези законови промени бяха насочени изцяло към това, да се свие дефицитът в НЕК и ние да спрем да генерираме такъв дефицит оттук нататък, защото това просто беше пагубно за системата. Бяха направени през мин.год. две много важни изменение в Законът за енергетиката – през март 2015г. и през месец юли 2015г. Като тези промени, дадоха възможност да се запушат именно тези течове в системата. Вие знаете, че ние спряхме преференциалните цени, по които може да се изкупува ел.енергия, произвеждана от ВЕИ. Тази стъпка ние предприехме, тъй като България е постигнала своята национална цел в тази посока, за определен дял в потреблението на ел.енергия – да бъде именно от ВЕИ. На второ място, изключихме от енергийният микс ТЕЦ-те, които не произвеждат по високоефективен и комбиниран начин. Само от тази мярка, НЕК спести близо 231 млн. лв., само от тази мярка. Наред с това, през юли 2015г., създадохме Фонд "Сигурност на електроенергийната система". Това е фонд, в който се генерират средства от 5% вноска, която всеки един производител на ел.енергия прави, независимо от това, дали е държавно дружество, дали е частен производител, 5% върху приходите от продадената ел.енергия. Само за периодът от месец август 2015 до декември, в този фонд се генерираха 183 млн. лв. приходи. Тези приходи за предназначени, така както предвижда законът, затова, да бъдат компенсирани, да бъдат възстановени разходите, които НЕК прави, във връзка със своите задължения на единствен купувач в системата. Така, че всичките тези действия, които ние предприехме като законодателни мерки и наред с това, политиката по отношение минимизиране на разходите, намаляване на разходите, в рамките на държавната енергетика, дадоха своят резултат. За мин.год. поехме ангажимент да намалим разходите в държавната енергетика с 10%, изпълнихме този свой ангажимент. Така, че смея да твърдя, че и това даде своите добри резултати.

Водеща: За две тревоги обаче ще трябва да ви попитам – американските топлоцентрали в "Марица-Изток" заплашиха, че ще съдят НЕК заради огромните дългове, които компанията има към тях по договорът за изкупуване на кафявата енергия. А междувременно, НЕК трябваше да намери заем, при това държавно негарантиран, за да разплати тези дългове с Марици-те, американските и да можем да предоговаряме пък и по-ниска, по-изгодна цена за бъдещите им производствени количества. Докъде сме с тази полемика?

Теменужка Петкова: Ами аз смятам, че тази полемика съвсем скоро ще приключи и тя ще приключи добре. Знаете, че през мин.год. беше проведена открита процедура за избор на банка или банки, които да осигурят търсеният от БЕХ ресурс. Който да ни даде възможност да се разплатим с двете американски централи…

Водеща: Знаем, че няколко пъти трябваше да се отваря тази процедура, поради липса на кандидати?

Теменужка Петкова: Да, първото условие, което поставиха банките, които се явиха на първата открита процедура, беше да предоставена държавна гаранция. Такава държавна гаранция нямаше възможност да се предостави, това наложи да прекратим процедурата. Веднага след това стартирахме процедура на пряко договаряне, като отправихме покани до 25-те най-големи банки в света. 10 от тези банки заявиха интерес, подадоха обвързващи оферти, те се обединиха в два консорциума. Този консорциум, който предложи по-добри, по-адекватни за нас условия, беше избран за изпълнител и в момента вървят преговори с този консорциум. До 15.04 тази процедура, тази полемика трябва да е приключила, ние да сме сключили договорът, да сме изяснили всяка една от клаузите и някъде до 20.04, ние трябва да сме се разплатили с нашите партньори от двете американски централи. Това е много важно за нас, първо, от една страна да може НЕК да се разплати с централите и другата много важна част от тази сделка, е задължението, което тези две централи имат към българските мини, то е близо 400 млн. А вие си спомняте, че в условията, които ние предоговорихме по отношение на двата дългосрочни договора, изрично беше посочено, че при разплащането, ние автоматично ще приспаднем сумата, която двете американски централи дължат на българските мини. Така, че този ресурс наистина да отиде в мините, където пък жизнено важна необходимост от разходи в инвестиции, разходи, които да са свързани с възможността за правене на откривка в мините. Такава откривка не е правена от 2008г, така, че тези финансови проблеми в системата, на практика почват да водят до чисто технологични проблеми. Ето защо, ние имаме интерес час по-скоро да решим този въпрос.

Водеща: И ние, защото после пък ще можете да предоговорите цената, на която НЕК ще изкупува енергията на тези две американски топлоцентрали.

Теменужка Петкова: Точно така.

Водеща: Но, като ставаше дума затова да избегнем санкции, каква е последната ви информация, по повод на съдебното дело в парижкият арбитраж, заведено от фирмата производител на двата ядрени реактора за АЕЦ "Белене", която в крайна сметка, българската държава реши да не строи? Става дума за огромна санкция, която може да бъде отсъдена за България, от това, че сме поръчали, те са изработени, а не сме нито платили, нито взели тези ядрени реактори? Говори се, че делото вече е решено, остава да се напишат мотивите и, че новините за нас не са добри. Имаме ли официална информация в Министерство на енергетиката?

Теменужка Петкова: В края на миналата седмица в медиите се появи подобна информация. Аз искам, така, да кажа от източникът, както се казва, да уверя българските граждани, че такава официална информация не е постъпвала в Министерство на енергетиката, няма такава официална информация. Другата много важна тема в тази посока е, че докато не излезе окончателното решение на арбитражът, е добре да се не коментира тази тема. Ще кажа само, че това е един много сложен арбитраж, едно много сложно дело. Ние сме осигурили адекватна правна защита и много се надяваме на справедливо решение от страна на арбитражът. Но към настоящият момент, няма никаква официална информация за решението на арбитражът, предстои да има такова, но до този момент такава информация няма.

Водеща: То е ясно, че щом има дело, ще има и решение. Въпросът е, в чия полза ще е бъде то, защото ако си спомняте, г-жо Петкова, още правителството на Орешарски се канеше да плаща подобна сума като неустойка, т.е. не е очаквало да е в наша полза.

Теменужка Петкова: Нека да видим, какво ще бъде решението на арбитражът. Все пак да не забравяме, че българската страна, ние имаме насрещен иск срещу нашите, така, партньори от "Атомстройекспорт"…

Водеща: Ами много добри адвокати имаме ли?

Теменужка Петкова: Ами да, да, смея да твърдя, че имаме адекватна правна защита.

Водеща: Добре, оставаме да чакаме стратегически не е добре да се готвим да сме в неблагоприятна позиция. Да продължим с нещо, което премиерът нарече: "Започваме да дупчим". Сега, знам че това е абсолютно непрофесионално използване на терминът, но за нашата публика ще обясня – от месец април трябва да започнат сондажите от Shell в Черно море, за нефт и газ. И надеждата на Бойко Борисов беше, не само да се намерят такива природни залежи, но те и да са в количества, които ще ни дадат самостоятелност, те ще ни превърнат и в износител за трети страни. Имате ли потвърждение на този премиерски оптимизъм?

Теменужка Петкова: Със сигурност мога да кажа, че оптимизмът на премиера е напълно логичен. Както знаете, от 2012г. на блок "Хан Аспарух" работят трите компании "Total", "OMV" и "Repsol". Сега, в средата на месец април предстои да бъде извършен първият сондаж на блок "Хан Аспарух". Този процес, свързан с извършване на първият сондаж, ще продължи, може би, близо 4 месеца, тъй като това е процес, който изисква необходимостта от провеждане на определени технологични действия, които не могат толкова бързо да се развият. И, ако всичко е наред, ако няма някакви чисто и метеорологични, и неблагоприятни последици, този процес трябва да протече в следващите 4 месеца. Но факт е, че първоначалните геоложки проучвания във връзка с блок "Хан Аспарух" и във връзка с блок "Силистар", са много оптимистични. Сега ще видим, когато бъде направен този първи сондаж, ще видим, какви ще бъдат резултатите от него, но всички ние се надяваме те да бъдат оптимистични, затова, защото това показват и първоначалните геоложки проучвания. Темата, свързана с местния добив е изключително важна и премиерът е абсолютно прав, когато говори за това, че местният добив ще реши до голяма степен въпросът, свързан с диверсификацията на източниците за доставка на природен газ. Затова защото, каква по-голяма диверсификация от наличието и възможността за местен добив? Тук е много важно да кажа, че едно от първите решения на правителството, ако си спомняте още през декември 2014г., беше свързано със стартиране на процедурата за търсене и проучване в дълбоко Черно море, на блоковете "Силистар" и "Терез". Процедурата за блок "Силистар" приключи успешно и ние през месец февруари подписахме договор с един от световните лидери в бранша, с компанията Shell. Така, че и те започват да работят във връзка с блок "Силистар".

Водеща: Сигурно е много важно, защото, пак ще се позова на премиерът каза, че ако някой иска да сваля правителството заради това ще е, може би. Наистина, тук биха потекли доста интереси по тръбите, което си е абсолютна практика за политически интереси по газовите тръби. Дано да има залежи наистина, това е добре за страната ни, която купува най-скъпия газ от Русия, при това предимно от Русия. И последно, вие говорихте в парламента за газовата връзка с Гърция, която дава също големи надежди, предвид интересът на много компании да се възползват, както от участие в нейния строеж, така и после в експлоатацията. Докога трябва да бъде построена тази газова връзка и на каква цена ще се окаже тя?

Теменужка Петкова: На първо място, трябва да кажем, колко важно е изграждането на междусистемната свързаност на България със съдените на нас страни. Наш акцент в областта на диверсификацията на източните за доставка на природен газ, е именно интерконекторът Гърция-България. Защото този интерконектор ще ни даде възможност да диверсифицираме източникът за доставка на природен газ. Концентрирали сме изключително много своите усилия в развитието на този проект. На 31.03 трябваше да приключи първата фаза, свързана с провежданият пазарен тест за този проект, защото той освен стратегически, от гледна точка на сигурност на доставките, този проект е и икономически проект и той трябва да бъде икономически обоснован и икономически мотивиран. Ето защо, първата фаза на този пазарен тест, трябваше да приключи на 31.03, в петък. Проявиха интерес 6 компании, към пазарния тест на интерконекторът Гърция-България и искам само да кажа, че тези 6 компании заявиха капацитет, който надхвърля първоначалния капацитет на тръбата от 3 млрд. куб.м. газ. Това показва, че интересът, търговския интерес към този проект е много голям и това показва, че този проект ще бъде успешен. Това, което сега предстои, е след 15.04 ще се обобщят резултатите от първата фаза и ще стартира втората фаза, във връзка с пазарният тест. В тази втора фаза, всички тези компании, които заявиха сега необвързващи количества капацитет в проект, в интерконекторът Гърция-България, се надявам да препотвърдят, и някои от тях да увеличат заявените от тях количества. След което, предстои през месец октомври, съгласно пътната карта, която сме начертали за реализацията на проекта, да се стартира обществената поръчка, свързана с избор на изпълнител за изграждането на интерконекторът Гърция-България. Приблизителната стойност на този проект е 220 млн. евро – 45 млн. евро имаме осигурен грант по механизмът за свързване на Европа. Търсим възможност и от гръцка, и от българска страна, за осигуряване на допълнителен грант за този проект, разбира се, ще бъде използвано и финансиране. Така, че ако всичко върви по плана, който сме начертали, втората половина на 2018г. интерконекторът Гърция-България трябва да бъде въведен в търговска експлоатация.

Водеща: И, ако икономическият интерес към него е толкова голям, със сигурност това ще бъдат успешни инвестиции, с бърза възвращаемост. Дано всичко да върви по план, както се изразихте вие. Аз ви благодаря за разговорът, пак сме с отворен финал и може би ще се повторя, но при всички срокове, и при всички новини, ще ви очакваме в ефира на Хоризонт и на "Неделя 150" за следващи разговори. Въпреки, че енергетиката се нуждае от тишина за да работи успешно, публиката също трябва да е добре информирана. Благодаря на министър Теменужка Петкова.

БНР, "Неделя 150"