Министър Петкова: Запушихме течовете в енергетиката

Г-жо Петкова, възможно ли е отново да има дефицит в НЕК, ако бъдат одобрени предложените от електроразпределителните дружества цени на тока? Само преди дни това опасение бе оповестено от изпълнителния директор на НЕК Петър Илиев...

Теменужка Петкова: Вие знаете, че една от нашите основни задачи беше да стабилизираме финансово сектора, тъй като всички помним в какво състояние поехме сектор "Енергетика" в началото на нашия мандат. Неслучайно един от нашите основни приоритети беше свързан именно с това да намерим начина, да намерим средствата, с които да "запушим" течовете в системата. За наша радост успяхме с две промени в Закона за енергетиката, които направихме през 2015 г. едната през март, другата през юли - поредица от реформи, които извършихме в сектор "Енергетика" и които вече започват да дават резултати. Неслучайно за 2015 г. НЕК и цялата държавна енергетика в рамките на БЕХ реализира положителен финансов резултат от своята дейност. За 2015 г. БЕХ от загуба през 2014 г. в размер на 221 млн. лв. на консолидирана база реализира печалба в размер на 29 млн. лв., а от регулаторна дейност НЕК за първи път от много години насам реализира положителен финансов резултат. И тук своето много важно място има Комисията за енергийно и водно регулиране КЕВР с ценовото решение от 2015 г. съвместно с реформите, които бяха извършени от българския парламент, от правителството, успяхме всъщност да създадем тази възможност оттук нататък да не се генерира дефицит в системата. Аз съм сигурна, че и с решението, което КЕВР предстои да издаде за новия ценови период, всъщност ще бъдат отчетени всички обстоятелства с обществения доставчик НЕК и няма да се допусне подобно нещо. Мисля, че подобни страхове са неоснователни.

Не е ли твърде символично намалението в размер само на 1 лев на цената "Задължение към обществото"?

Теменужка Петкова: Както знаете, цената на електрическата енергия, в това число и цената "Задължение към обществото" като компонента, се определят от КЕВР. Тази цена "Задължение към обществото" на практика обхваща всички разходи, които обществото трябва да плати във връзка с разходите, които се извършват по силата на европейски директиви, по силата на национално законодателство, по отношение на плащанията за стимулиране на възобновяеми енергийни източници, във връзка със стимулиране на производството на енергия от заводски електроцентрали, от топлофикационни дружества, които произвеждат енергия по високоефективен и комбиниран начин, и по двата дългосрочни договора с "американските" централи. Това включва на практика тази такса "Задължение към обществото". Единствено КЕВР е органът, който може да направи съответните финансови модели и анализи и да прецени как и с колко тази цена може и трябва да бъде регулирана. Това са правомощия, които са изцяло на КЕВР и те могат да дадат точна и най-ясна обосновка за своето решение.

Съвсем скоро в Париж бе подписано споразумение за намаляване на емисиите от топлоцентрали. В тази връзка каква ще е съдбата на "американските" топлоцентрали, както и на държавната?

Теменужка Петкова: Последното решение от Париж не бива да ни притеснява. Това е едно историческо решение. Зад него застанаха 195 държави. Няма нещо притеснително по отношение на това решение, напротив - аз мисля, че ние бихме могли да го използваме към по-градивна насока. Това означава, че трябва да търсим начини, средства и механизми на нашата енергетика, която всъщност на базата на въглища произвежда своята енергия, да търсим други решения за повишаване на ефективността, да се търсят чисто технологични решения на тези въпроси, свързани с улавянето и съхранението на емисиите. Аз мисля, че това е една добра възможност ние да работим в тази посока. Нищо фатално няма да се случи с нашите топлоелектрически централи, с ТЕЦ "Марица-изток 2", която е държавната централа и най-голямата на практика. Това, което ще направим оттук нататък, е да търсим варианти за повишаване на ефективността. Ще работим в тази посока. Колегите не бива да се притесняват, ние водим много добър диалог с тях, имаме добра комуникация и със синдикатите, дали сме нашата визия за развитие на сектора и няма основания за притеснения.

Г-жо министър, работи ли се вече по новата енергийна стратегия?

Теменужка Петкова: В България и към настоящия момент имаме действаща стратегия. Разбира се, пред нас стои много важната задача да изработим стратегия 2030 с хоризонт до 2050 година, както поех ангажимент и той е изпълнен. Още в края на миналата година е създадена работна група в Министерството на енергетиката. Тя има за задача точно това - да разработи нова национална стратегия в областта на енергетиката. Ние, разбира се, ще разчитаме на подкрепата и на съдействието на всички заинтересовани страни, тъй като все пак става въпрос за национална стратегия. Когато става въпрос за енергетика и за национална стратегия за нейното развитие, аз мисля, и правителството смята, че трябва да се търси широк консенсус от страна на всички политически партии, специалисти в тази област, за да направим една полезна за България национална стратегия, която наистина ще ни даде възможност за дългосрочно развитие на сектора

В света вече има създадени две хранилища за електроенергия. Мисли ли се да се създаде такова и у нас с привличането на инвеститор в сектора?

Теменужка Петкова: Подобни теми ще бъдат обект на дискусия в тази работна група, която има за задача да изработи националната енергийна стратегия. Така че - да, може би, и това ще бъде една от темите, които ще се разискват.

Има ли вече някаква конкретика в разговорите с Китай за VII блок на АЕЦ "Козлодуй" и стои ли на дневен ред изграждане на VIII блок? Какво бихме правили произведената от един нов блок електроенергия?

Теменужка Петкова: Знаете каква е визията на нашето правителство по отношение развитието на нова ядрена мощност в България. В нашата програма ние много ясно сме заявили параметрите, при които ние бихме тръгнали към реализация на един такъв проект. Параметрите са следните - на първо място, не трябва да е налице изискване за държавна гаранция, на второ място - не трябва да е налице изискване за сключване на договор за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия и на трето място - ние искаме да има стратегически инвеститор. Това са нашите условия и това са параметрите, при които ние разглеждаме възможността за развитие на нова ядрена мощност в България. Тези наши приоритети много стриктно ги следваме и при разговорите, които се водят. Те са на работно ниво и все още няма никаква конкретика. Когато има такава, тя, разбира се, ще бъде оповестена на първо място в парламента, ще бъде оповестена за широко обсъждане, но такава концепция все още няма.

Според учени от Института по океанология при БАН в Черно море се намират едни от най-богатите находища на газохидрати в света, а от 1 куб. м газохидрат се добиват над 150 куб. м метан. Как гледате на идеята да се добива газ от газохидрати?

Един от нашите основни приоритети в областта на енергетиката е диверсификацията на източниците и начините на доставка на природен газ и изобщо на енергийни ресурси. Неслучайно едно от първите решения на нашето правителство още през декември 2014 г. беше свързано с това да дадем старта на процедурата за търсене и проучване на дълбоко в Черно море за блоковете "Силистар" и "Терес". За наша радост тези проучвания приключиха успешно и по отношение на блок "Силистар" беше дадено разрешение за търсене и проучване на един от световните лидери в бранша - именно компанията "ШЕЛ". В блок "Хан Аспарух", знаете, че стартира съвсем скоро - през април беше даден старт на първия проучвателен сондаж. Тази процедура също беше проведена в рамките на предишния мандат на премиера Борисов. Така че ние залагаме изключително много на местния добив и го разглеждаме като една възможност за диверсификация на източника за доставка на природен газ. С нетърпение очакваме резултатите от първия проучвателен сондаж, който в момента се извършва, предстои и следващ в блок "Хан Аспарух". Много се надяваме на добри новини, тъй като първоначалните геоложки проучвания са много оптимистични, още повече в съседна Румъния в блок "Нептун" бяха открити залежи в размер на 84 млрд. куб. м газ. Така че очакваме с нетърпение добри новини. Ние сме отворени за комуникация и с БАН, и всякакви компетентни органи, които разполагат с данни, да ги обсъдим, и, разбира се, в контекста на нашите основни приоритети за диверсификация на източниците за доставка на енергийни ресурси, сме готови да обсъдим подобно виждане и варианти.