Министър Петкова: Около 14% от българското население ще ползва "социална тарифа" за електроенергията

Водещ: Справянето с енергийната бедност и диверсификацията на доставките на газ, са сред посочените основни предизвикателства пред страната ни. Става въпрос за докладът на Института за развитие на управлението за конкурентоспособността на икономиките, чиито партньор от българска страна е Центърът за изследване на демокрацията. Тези теми коментира и в следващия разговор на Юлияна Корнажева, енергийният министър Теменужка Петкова. Разговорът започва с информацията за строежа на допълнителната газова връзка с Румъния, за която разбрахме вчера и разяснението, защо ни е необходима.

Теменужка Петкова: Този т.нар. "резервен газопровод", той е част от целия проект, свързан с изграждане на междусистемната връзка между България и Румъния. Тази тръба ще стои резервна, тя ще дава още една по-голяма сигурност по отношение на доставките, още една по-голяма сигурност по-отношение на техническият капацитет на този проект.

Водещ: Газовата връзка с Румъния кога трябваше да бъде готова?

Теменужка Петкова: До края на септември трябва да бъде готова, ако всичко, разбира се, е така, както предвиждат нашите предварителни планове и очаквания, по отношение техническото изпълнение на проекта.

Водещ: С тази връзка, за съжаление обаче, няма да можем да кажем все още, че вече сме диверсифицирали доставките на газ?

Теменужка Петкова: Изграждането на интерконекторът България-Румъния, ще бъде първата междусистемна връзка, която България реално ще има. Така, че това е една много сериозна стъпка напред в реализацията на нашата концепция за диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. А изграждането на този интерконектор е много важен, с оглед и на реализацията на интерконекторът Гърция-България. Вие знаете, че в момента върви пазарният тест по отношение на изграждането на този проект. Така че наличието на възможност за транспортиране на природен газ, за изход т.к., през Румъния, е изключително важен аргумент по отношение на интересът, който компаниите заявяват, за да участват и във втората фаза на пазарния тест за IGB.

Водещ: Диверсификацията обаче на газът, за пореден път беше посочена като проблем и причина в един доклад, за ниската конкурентоспособност на българската икономика?

Теменужка Петкова: Диверсификацията е основен елемент от това, ние да имаме един развит пазар, съответно да има конкуренция и, съответно, да има конкурентни цени.

Водещ: Енергийната бедност беше посочена като другият проблем? Вие вече определихте, кои ще бъдат енергийно бедните и, как ще бъдат подпомогнати те?

Теменужка Петкова: Защитата на уязвимите потребители е изключително важен момент от моделът на пълна либерализация на българския електроенергиен пазар. За да кажем дали този процес е успешен, това ще бъде доказателството, как сме се справили с тази задача. Да определим енергийно бедните, да определим уязвимите потребители в България, съответно да разпишем механизми за тяхната защита. Това ще бъде и гаранцията за успеха на процесът по пълна либерализация на българския електроенергиен пазар. Това, което трябва да се случи оттук нататък, са следните много важни стъпки – на първо място, трябва да е налице моделът на Световната банка за пълната либерализация на електроенергийния пазар с неговите останали компоненти. Следващата много важна стъпка са законодателните промени, които трябва да транспонират, на практика, моделът за пълна либерализация на електроенергийния пазар с нашето национално законодателство. След това, КЕВР и тя ще влезе, т.к., в своята роля, и ще бъде даден стартът на вече пълната либерализация на електроенергийния пазар.

Водещ: Може ли това да стане преди отоплителният сезон тази година и ще се наложи ли КЕВР да излиза с нови цени на тока?

Теменужка Петкова: Всичко зависи от това, кога ние ще разполагаме с финалния вариант на моделът за пълна либерализация на пазара. Мисля, че темповете, с които се движим, така, ни дават основание да смятаме, че до края на годината едва ли ще можем да го реализираме този процес. Надявам се това да стане в началото на следващата година. Трябва да припомня това, че и към настоящият момент, българските граждани, тази част от тях които са определени като уязвими клиенти, получават помощи за отопление. Но по отношение на тази мярка, която е свързана със защита на уязвимите клиенти, във връзка с пълната либерализация на е електроенергийния пазар и рискът, евентуалния риск от покачване на цената на електрическата енергия. Което пак казвам, че ще бъде минимално, то няма да бъде в никакъв случай в проценти, които се сочат в последно време като 20-30% и т.н., просто за такива проценти и дума не може да става. Тези хора, които бъдат определени като уязвими потребители, ще могат да ползват социална тарифа, която ще представлява определено количество електрическа енергия, предназначено да покрива основните жизнени потребности на тази категория лица. А именно, те са до 150 кВт./часа за такива райони, които са без топлоснабдяване и до 100 кВт./часа за такива райони, в които има централно топлоснабдяване. Тази социална тарифа ще покрива 70% от цената на енергията, на чистата цена за енергията и 33% от общата цена. С включените мрежови такси, с включената цена "задължения към обществото" и, съответно, ДДС. Важно е да се знае, че тази социална тарифа е временна мярка за един период от 5г., в който период трябва да бъде развит пазарът. Трябва хората да получат необходимата информация и те трябва да направят своя избор, в кой момент да излязат на свободният пазар.

Водещ: Г-жо министър, може ли да ми кажете правени ли са изчисления колко тази социална защита ще струва на държавата, годишно?

Теменужка Петкова: Към настоящия момент ми е трудно да прогнозирам каква точно ще бъде сумата, която ще бъде необходима. Тя в никакъв случай няма да бъде в някакъв голям размер, тъй като разликата и към настоящият момент между цената, която е на регулираният пазар и тази цена, която се очаква да бъде определена от КЕВР като разходоориентирана цена, не е никак голяма. Но хората, които ще се възползват от тази социална тарифа, ще бъдат приблизително около 1,1 млн. души.

Водещ: Ако удвояваме броят на хората, които ще бъдат социално подпомагани, може ли да допускаме, че минимум два пъти повече ще отиват за енергийно подпомагане?

Теменужка Петкова: Не бих казала, че ще отиват два пъти повече. Изчисленията, но те все пак са прогнозни са, че са доста под равнището, което, към настоящия момент, се предоставя за помощи за отопление.

Водещ: Оказа се, че влияние върху цената на тока има от ниското потребление и ниските цени на тока в региона, на борсите? Депутати от енергийната комисия предупредиха дори за сериозни финансови проблеми, които биха могли да имат ТЕЦ "Марица Изток 2" и АЕЦ "Козлодуй" - двете най-големи. Вие имате ли подобни опасения?

Теменужка Петкова: Това е тенденция, която не е само в България. Важното в нашият случай е, че БНЕБ, която работи от месец януари т.г., заработи много добре. Аз мисля, че няма да се стигне до някакви много сериозни и драматични проблеми и в АЕЦ "Козлодуй", и в ТЕЦ "Марица Изток 2". Нямаме основание за такива притеснения.

Водещ: Като заговорихме за АЕЦ "Козлодуй", има ли на посещение в България китайска делегация, която да води преговори за евентуалният 7 блок на площадката на тази централа?

Теменужка Петкова: Вие знаете, че от страна на китайски компании има заявен интерес по отношение на възможна инвестиция в България, във връзка с изграждането на нова ядрена мощност. Има съставена съответно работна група. В момента има такава делегация, тя е в България тази делегация, на работно посещение. Разговорите се водят на експертно ниво, съответно обсъждат се въпроси, които се поставят и от китайска страна, и съответно от българска страна. Нашето правителство е изключително последователно в своята политика, по отношение на възможността за изграждане на нов ядрена мощност на АЕЦ "Козлодуй". И ние много ясно сме заявили в своята програма, че една такава нова ядрена мощност може да се сключи, единствено и само, в рамките на определени параметри. И тези параметри са следните – такъв един проект може да се развива, единствено и само, ако той е икономически обоснован. Ако не се изисква държавна гаранция и съответно, ако не се изисква миксиране на цената на 5 и 6 блок с цена на бъдещ 7-ми блок или 8-ми. Така, че това са нашите условия, те са много ясно заявени и ние се придържаме изключително стриктно към тази наша концепция. И, разбира се, трябва да е налице стратегически инвеститор. Това са параметрите, в рамките на които се водят разговори, ние няма да отстъпим на йота от това, което сме заявили в своята програма.

Водещ: Имаме ли обаче нужда от нова ядрена мощност, като гледаме спрените си и в момента мощности, заради ниското потребление на ток?

Теменужка Петкова: Ние трябва да разглеждаме този въпрос и от гледна точка на последните решения, които бяха взети в Париж, във връзка с конференцията която беше проведена. Там, всички знаем, какво предстои оттук нататък, по отношение на централите, които работят на въглища. Така че трябва да се мисли и в тази посока, трябва да се мисли за бъдещото развитие на такива едни мощности.

Водещ: Но всичко това, разбира се, това такива едни проекти да бъдат икономически обосновани, такива проекти да не водят до натоварване на българските потребители, на българската икономика, на целия енергиен сектор.

БНР, "Преди всички"