Теменужка Петкова: Постигнатите договорености с двете американски централи ще намалят междуфирмената задлъжнялост в енергийния сектор
Водеща: Здравейте госпожо Петкова и ви благодаря, че приехте нашата покана.
Теменужка Петкова: Здравейте.
Водеща: Тъй като се виждаме за първи път с вас откакто сте министър изкушавам се да ви попитам защо приехте този пост. Защо се съгласихте да оглавите може би най-тежкият сектор в българската икономика. Аз ви помня от радиото като един отличен, принципен и много безкомпромисен финансов ревизор. Може би, защото и енергетиката се нуждае от сериозна и финансова, и всякаква друга ревизия.
Теменужка Петкова: По всяка вероятност има доста общи неща между моята предишна професионална реализация и настоящата ми позиция като министър на енергетиката. Аз познавам енергетиката по силата на това, че съм се занимавала с упражняването на финансов контрол по отношение на енергийните дружества, по отношение на енергийния холдинг, така че познавах и проблемите, които съществуват в този сектор. Те не са никак малки. Както и вие споменахте те са една от основните причини за стрес в обществото, но аз се надявам, че както аз, така и моят екип сме мотивирани да намалим стреса в системата и ще положим всички усилия това да се случи и сектор енергетика наистина да стане предвидим, да стане прогнозируем и да не бъде окачествяван и отъждествяван с думата "корупция".
Водеща: Дори политическите ви опоненти, макар и с половин уста признават, че първите стъпки са положителни, окуражителни. Вие бяхте много ангажирана в преговорите с така наречените американски централи, даже това и позабави идването ви в нашето студио, защото действително имахте много работа покрай тях. Доволна ли сте от постигнатия резултат? Струваше ли си усилието в крайна сметка? Повече или по-малко постигнахте от целите, които си бяхте поставили, защото се разбра, че все пак това намаление на така наречената разполагаемост няма да рефлектира върху цената за крайните потребители?
Теменужка Петкова: Няма как да не съм доволна от това, което аз и моят екип, съвместно с нашите американски партньори, успяхме да постигнем в тези преговори. Това е може би първият договор в българската енергетика, по силата на който се стига до намаляване на цени. Всички договори, всички анекси, които са подписани в този сектор през годините са били свързани с договаряне на условия, които във всички случаи са водели до увеличаване на цена или до неблагоприятни за българската енергетика условия. Така че аз няма как да не съм доволна. Това е една много сериозна крачка напред към спасяването на българската енергетика, към свиването на дефицита в Националната електрическа компания, защото този дефицитът към настоящия момент е близо 4 млрд.
Водеща: Вече 4 млрд. ?
Теменужка Петкова: Да, като 644 млн. е само текущият дефицит за 2014 година. Една от причините са тези дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, съгласно които Националната електрическа компания е длъжна да изкупува от двете американски централи, енергията на една цена и да я продава на друга цена, която е по-ниска от тази, на която я купува. Сами разбирате, че няма как да съществува такъв търговски субект, който да може да издържи на това да купува нещо за 10 лв. и да го продава за 5, така че крачката, която ние направихме в тези преговори е много важна. Това, което успяхме да постигнем е намаляване на цената за раполагаемост. Може би е хубаво да поясня за вашите зрители, че цената, която Националната електрическа компания е длъжна да заплаща на двете американски централи се състои основно казано от два компонента. Единият компонент е цена за разполагаемост, а другият компонент е цена за енергия. Цената за разполагаемост е тази цена, която всички ние чрез цената на тока плащаме за това двете американски централи да не работят и цената за енергия е тази цена ,която ние плащаме за произведената от тях енергия. Парадоксът се състои в това, че цената за раполагаемост е по-висока от цената за енергия. Ето защо ние насочихме нашите усилия в преговорите с нашите американски партньори именно към това да стигнем до редукция на цената за разполагаемост. И успяхме. Намалението, което постигнахме на този етап е много добро. Ефектът, който изчисляваме, че ще получи НЕК за следващите 10 години е близо 1 млрд. лева, като на година средно НЕК ще спести около 100 млн. лева.
Водеща: Появиха се коментари в пресата, че манипулативно, неточно твърдението, че постигнатото намаление е 31% и че трябва да се вземе осреднената величина на намалението за всяка от централите – за едната 17%, за другата 14% т.е. коректното число било 15,5%. Така ли е?
Теменужка Петкова: Двата договора са различни, те са с различни компании. Коректно е да говорим за това, че намалението, което сме постигнали с КонтурГлобал Марица Изток 3 е 17%, а намалението, което успяхме да постигнем с Марица Изток 1, с компанията ЕйЕс е 14%. Общо по двата договора се получава намаление около 31%, но не бива говорим за намаление на цената в размера 31%, тъй като цените на двете централи са различни и всяко едно намаление е само за себе си. Но най-важното е, че всъщност това намаление на цената за разполагаемост - успяхме да договорим и да постигнем без да бъде удължаван срокът на договора. Това е изключително важно. И без да бъде увеличавана мощността. Това също е изключително важен момент.
Водеща: А това ли искаха контрагентите? Евентуално, ако направят такъв компромис да се намали тази цена, да се удължи срокът на договорите?
Теменужка Петкова: Да. Едно от условията на нашите контрагенти беше именно това да се стигне до удължаване на срока на договорите, но в рамките на преговорите ние изложихме нашите аргументи, очевидно те са били достатъчно убедителни. Тук искам да отворя една скоба и да кажа, че в хода на диалога с нашите американски партньори ние срещнахме едно разбиране за проблемите в българската енергетика и двете американски централи заявиха, че искат да бъдат част от решаването на проблема в българската енергетика, защото те много ясно разбират, че ако Националната електрическа компания е в състояние на финансов колапс, те няма как да изпълняват и своите ангажименти и няма кой да купува тяхната енергия.
Водеща: Да. Даже посланик Мартин Рийс каза, че искат да дадат добър сигнал към другите инвеститори и,че това най-вероятно ще помогне да се увеличат инвестициите в българската енергетика и икономика изобщо. Стана ясно обаче, че за да влезе в сила споразумението от края на юни, от началото на юли, трябва Националната електрическа компания да издължи едни 700млн. на двете централи за тока, който е получила, но не е платила. Добре, но знаем, че тя е напълно безпарична и за това най-вероятно българският енергиен холдинг ще трябва да тегли заем на такава стойност. Важен е въпросът, според експерти, дали ще има държавна гаранция за този заем. Или с други думи дали тегленето на този заем всъщност няма да утежни още повече положението на държавния булстат, който е без друго не е никак розов?
Теменужка Петкова: Трябва да кажем и това, че двете американски централи са може би най-сериозният инвеститор в сектор енергетика. Активите, които те са инвестирали са близо 3 млрд. Това което Националната електрическа компания дължи на двете централи е общо около 700 млн. лв. Важно е да спомена, че ние няма как да не се разплатим с американските централи, тъй като това всъщност е задължение на НЕК, голяма част от тях са просрочени и ние така или иначе трябва да платим. Но тук се пропуска един момент, който е много важен и аз държа да поясня - споразумението, което ние успяхме да подпишем с двете американски централи е свързано и с техния ангажимент да разплатят своите задължения към държавните мини. Задълженията на двете американски централи към държавните мини са малко над 200 млн. Ето защо с този кредитен ресурс, който ние ще вземем, ние на практика ще преведем директно на мините около 200 млн. Това пък ще даде възможност на мините те да се разплатят със своите контрагенти и така да намалее междуфирмената задлъжнялост в сектора, която е добила в застрашителни размери към този момент.
Водеща: В случай на позитивна реакция, така ли?
Теменужка Петкова: Да. Очакваме това да доведе и до оживление съответно на фирмените доставчици на мините, така че това, което ще се случи определено ще има положителен ефект.
Водеща: Но условията на заема ясни ли са? Има ли наистина за него държавна гаранция?
Теменужка Петкова: И с премиера и с финансовия министър сме водили разговори на тази тема. Имам уверението, че ще има такава държавна гаранция, за да можем да вземем кредита при максимално добри условия, така че той да не доведе до утежняване на състоянието на сектор "Енергетика". Смятам, че ще успеем и това ще бъде една успешна операция, която ще извършим.
Водеща: В крайна сметка, госпожо Петкова, ясно е, че това са едни загробващи, за българската енергетика, договори, въпреки че те имат и своята положителна страна. Смята се, че тази тяхна дългосрочност е помогнала за тяхната модернизация, за тяхната екологизация, но виждаме какви дефицити се получават в Националната енергийна система заради тях. На следва ли да се търси все пак някакъв вид отговорност и възможно ли е това, немислимо ли е след толкова години от хората, сключили тези договори?
Теменужка Петкова: Аз бих казала следното: договорите са договори и те за това се сключват, за да се изпълняват. Ние сме правова държава и сме длъжни да се съобразим с това, което е договорено, добро или лошо, ефектите ги виждаме към днешния момент, но това, което всъщност ние направихме с промяната на тези договори смятам, че ще се отрази добре и ще бъде един много добър положителен сигнал към сектор "Енергетика". За мен е малко трудно да кажа дали трябва да се търси отговорност от някого. Към онзи момент такова е било решението, така всъщност е преценено, че трябва да бъде, че това всъщност е добрият вариант за българската енергетика. За мен по-важно е ние да гледаме напред и да търсим варианти за това да спасим сектора.
Водеща: Затваряме тази подтема с един последен такъв въпрос: знае ли се каква е структурата на собствеността на тези централи? 100% ли са те собственост на американските компании или преди време, ако не се лъжа Румен Овчаров намекна, че едни 12% да на неизвестен български собственик, или това не е важно за българската държава?
Теменужка Петкова: Неофициалната информация, която е публична и е достояние на всички, че собствеността в Марица Изток 1 и е 100% собственост на тази компания и съответно в КонтурГлобал – 73% е собственост на американската компания и 27% са собственост на Националната електрическа компания.
Водеща: Тоест всичко е ясно?
Теменужка Петкова: Да.
Водеща: Госпожо Петкова, когато беше огласено споразумението с американските централи премиерът Бойко Борисов намекна, че вече се водят или може би ще се водят подобни преговори и с производителите на зелена енергия и електроразпределителните дружества. Има ли нещо такова, водят ли се такива преговори, към какво се стремите в тях, да очакваме ли редуциране на ангажиментите на държавата към тези играчи на енергийния пазар по подобие на станалото с американските централи?
Теменужка Петкова: Това, което се случи с двете американски централи смятам, че показа, че когато има желание за диалог и от двете страни резултатът е на лице, така че не пречи. Ние наистина възнамеряваме да направим среща и с фотоволтаичните централи, и с вятърните централи, и да опитаме да проведем разговори с тях и да стигнем до определена договореност. В момента се извършват проверки във връзка с функционирането на част от възобновяемите енергийни източници и определянето на техните цени във времето назад, така че нека да изчакаме тези проверки и тогава вече ще пристъпим към конкретни действия.
Водеща: В момента не искате да кажете повече конкретика?
Теменужка Петкова: Да, към този етап смятам, че информацията, с която разполагам не е окончателна и бих искала да финализираме и тогава ще кажа повече.
Водеща: Ще постъпите така, както постъпихте и с американските централи. Ще успеете ли да изпълните заръката на премиера до месец да се занулят приходите и разходите на Националната електрическа компания, тоест колкото излиза от там, толкова и да влиза или това е това е някаква програма максимум?
Теменужка Петкова: Проблемът с дефицита с Националната електрическа компания е много сериозен и неговото разрешаване не може да се случи мигновено, колкото и да ми се иска и на мен и на цялото правителство и на цялото общество. Но това, което ние правим е да полагаме усилия това да се случи час по-скоро, а вие знаете, че с промените в Закона за енергетиката, които бяха извършени всъщност се цели основно това да свием дефицита в Националната електрическа компания. Предприехме много сериозни стъпки, много смели стъпки, които никой до сега не си беше позволявал да предприема. А това, което направихме изключително от енергийния микс, то по електрическите централи не беше да произвеждат по високо ефективен начин.
Водеща: Да, това ви създаде определени главоболия, но получихте и адмирации и за куража и за решителността, с които го направихте.
Теменужка Петкова: За мен е много важно да се направи икономическият анализ да видим какви са резултатите от него и да предприемем необходимите стъпки. Когато едно решение е икономически обосновано и мотивирано, аз лично не се притеснявам от това да изляза срещу, който и да опонент и да защитя тезата си. Когато направихме анализа във връзка с разходите, които Националната електрическа компания извършва и какви са резултатите от това, че тя изкупува електрическата енергия на т.н. заводски централи и топлофикационни дружества по преференциални цени, се оказа, че ежегодно само за миналата година Националната Електрическа компания за 2014 е ревизирала загуба в размер на 231 млн. лв.
Водеща: Ето това кой и кога, и защо го е направил?
Теменужка Петкова: Това е по силата на съществуващите преди това законови разпоредби. Това са преференции, които са дадени в закона. Съгласно тези преференции Националната електрическа компания се задължава да изкупува енергията от така наречените заводски централи. Това са централи, които имат основно производство, което е да речем производство на гуми, това производство позволява да се произвежда ел. енергия и, за да се стимулира това производство Националната електрическа компания изкупува енергията на преференциална цена, която осигурява всъщност реализирането на печалбата.
Водеща: Както се разбра заради тази много изгодна сделка тези заводи в един момент са загърбили основните си производства и са започнали да произвеждат скъпа електроенергия.
Теменужка Петкова: Точно това показа нашият анализ и резултатите бяха повече от очевидни и ясни, че трябва да се преустанови тази практика и смятам, че успяхме. Другото нещо, което направихме е всъщност със законът за енергетиката - спряхме преференцията, изкупуването на преференциални цени на енергията от възобновяеми енергийни източници. Причината за това е, че анализът, който направихме и информацията, която съществува показва, че България е достигнала своята национална цел по отношение производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници още през 2013 година и до настоящия момент просто никой не беше взел решение и не беше решил, че тези преференции трябва да бъдат преустановени. Със закон ние ги преустановихме.
Водеща: Ами, защото често се промъкваха информации, че една голяма част от тези възобновяеми енергийни източници са свързани с хора от властта, било то депутати, било то висши администратори и така нататък. Наближава обаче сакралната дата 1ви юли. След тези добри стъпки, които предприехте към намаляване на дефицитите на Националната електрическа компания ще успеете ли да задържите цената на тока и във връзка с този въпрос аз бих искала да ви цитирам три кратки мнения на специалисти в тази област. Едното е на проф. Атанас Тасев, който казва: "Очаквам промяна в цената на тока по политически причини, идат избори.", а Светла Тодорова, бившата шефка на енергийния регулатор казва: "първо Министерство на енергетиката трябва да направи оптимизация на държавните енергийни дружества и после да мине към поскъпване.", а пък новият шеф на регулатора, г-дин Иван Иванов смята, че има още резерви в енергийната система, които да позволят цената на тока да бъде удържана, но пък икономисти са на обратното мнение, че тази цена на практика декапитализира сектора и без нейното покачване той няма да може да стъпи на краката си и да се стабилизира.
Теменужка Петкова: Моето мнение е, че определянето на цената на електрическата енергия е в изключителната компетентност на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Водеща: Аз за това ви питам за едно принципно мнение по въпроса.
Теменужка Петкова: Аз честно да си призная съм оптимист след избора на новото ръководство на Комисията за енергийно и водно регулиране. Нейният председател г-н Иван Иванов определено е човек със сериозни познания в тази област, принципен. Още повече и промяната в Закона за енергетиката гарантира независимостта и обективността на този орган, така че определянето на цената на електрическата енергия е изцяло в компетентността на регулатора и аз няма да съм министърът, който ще каже "цената трябва да отиде нагоре, надолу или трябва да се задържи". Но това, което аз мога да кажа, че аз и моят екип работим за свиване на дефицита в Националната електрическа компания, което ще позволи на компанията да не иска увеличение на цената на електрическата енергия. Намерението ни за новия ценови период е вече да имаме новите цени по двата дългосрочни договора. Това даде възможност и НЕК в своето заявление за определяне на цена не е искала от регулатора увеличение на цената на електрическата енергия.
Водеща: Което означава, че в крайна сметка какви са стойностите на цените на енергията, изкупувана от едните, от другите централи…?
Теменужка Петкова: Миксовата цена е 125 лв. и 30 ст. в НЕК и според мен са на лице всички условия тази цена да бъде задържана, но пак казвам регулаторът е този, който ще каже последната дума.
Водеща: Да, защото се разбра, че не само доставчиците, а и част от производителите на енергия са поискали покачване на цената на тока. Тъй като говорим за дефицита на НЕК, с него е свързан и един друг сюжет за арбитражното дело на Атомстройекспорт срещу България за 1 млрд. лева по причина, че се отказахме да строим АЕЦ Белене. Имате ли информация как върви това дело в крайна сметка, отстоява ли се българската позиция? Защото се заговори преди време, че ако ние загубим това дело този 1 млрд. евро ще позволи на руснаците да закупят едва ли не НЕК и тя да стане руска собственост, нали това може би беше прекалено пресилено, но това е една сериозна сума.
Теменужка Петкова: Да. Делото е в ход. Българската страна е положила усилия да осигури адекватна правна защита. Смятам, че защитата, с която разполага българската страна е наистина много добра. Предстои най-важната част на развитието по делото. Смятам, че трябва да се въздържаме от коментари на този етап имайки предвид хода на делото.
Водеща: А в какви срокове горе-долу ще излезе някакъв краен резултат на първия етап?
Теменужка Петкова: Може би до октомври месец ще има решение, което разбира се, отново подлежи на обжалване и от двете страни.
Водеща: Тъй като отидохме към ядрената енергетика, след като американската компания "Westinghouse"се октаза да финансира 49% от строителството на 7ми реактор в АЕЦ Козлодуй, ние отказваме ли се тотално от този проект или ще търсим нов стратегически инвеститор, или пък нов кандидат да строи ядрен реактор в АЕЦ Козлодуй?
Теменужка Петкова: Българската страна не се е отказала от развитието на този проект и ние много ясно заявихме нашата позиция и тя е непроменена от самото начало на мандата на нашето правителство. Тук може би е хубаво само да припомня това, че колегите от предишното правителство, на 6 август 2014 година, са взели решение да бъде подписано акционерно споразумение между "Westinghouse" и АЕЦ Козлодуй и АЕЦ Козлодуй Нови мощности за изграждане на нова мощност 7-и блок на АЕЦ Козлодуй. Но това акционерно споразумение е подписано под условие. Условието е, че то трябва да бъде препотвърдено от следващо правителство. При подобно решение на нас, разбира се, ни беше необходимо време да направим анализ и това и направихме. Анализ на всяка една от клаузите на акционерното споразумение, тъй като нашата визия е, че всеки един такъв голям проект трябва да бъде първо икономически изгоден за страната, тъй като българската страна смятам, че натрупа достатъчно негативи от това, че през годините се впускаше в едни проекти, които всъщност нямаха своята икономическа обосновка. И това доведе и до тежкото състояние на енергетиката в момента. Анализът, който ние извършихме показва следното, че за да се състои този проект на България и е нужен стратегически инвеститор. Така е записано и в акционерното споразумение, а има едно решение на Министерски съвет от ноември 2013 година , което гласи, че стратегически инвеститор по проекта е "Toshiba", а "Westinghouse" е търговец по този проект. В последствие обаче "Toshiba" излиза от този проект и на нейно място, но забележете като стратегически инвеститор, влиза "Westinghouse". Това, което ние искахме от нашите американски партньори е те наистина да влязат в ролята на стратегически инвеститор, като под стратегически инвеститор ние разбираме увеличаване на първо място на дяла на акционерното участие в бъдеща съвместна компания, участие с реални парични средства в този проект и нашите партньори да не излизат от проекта една година преди той да бъде въведен в експлоатация.
Водеща: Но тяхната практика показва, че те рядко участват като стратегически инвеститори. Обикновено изграждат тяхната технология, след като се оттеглят. Знае ли се колко пари до сега са изхарчени по този проект и трябва ли да плащаме някакво обезщетение на американците?
Теменужка Петкова: Не. Към този момент не дължим нищо на нашите американски партньори, така е записано и в акционерното споразумение. Една от клаузите в него всъщност предвижда, че "Westinghouse" ще излезе от проекта, ако до 31 март 2015 година не са изпълнени някои от условията, които "Westinghouse" поставя, тъй като към 31 март част от тях не бяха изпълнени част, "Westinghouse" напрактика излезе от преговорите, но това, разбира се, е на този етап. Ние сме отворени за преговори, така че ако нашите партньори предложат друго развитие на този проект ние сме готови да го обсъдим.
Водеща: Тъй като трябва да приключваме, имаме само минута време, моля ви за телеграфни отговори на следните въпроси: единият е ще има ли евтин ток за големите индустриалци, както те помолиха правителството преди време? И вие и премиерът обещахте, че ще изготвите една такава наредба в закона за енергетиката, защото част от тях са изнесени за производствата за съседни страни, за да ползват евтиния български ток, който не е отъжнен там от таксите, с които се обременява той тук на нашата територия.
Теменужка Петкова: Да, така е. С една от промените в Закона за енергетиката, където сме приложили на практика една от насоките на европейската комисия, която е свързана именно с намаляването на тежестта върху индустрията от тази "зелена енергия". Предстои да изготвим наредба, съвместно с Министерството на финансите, Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката, която да бъде насочена точно в тази посока.
Водеща: И тя какво ще гласи в крайна сметка?
Теменужка Петкова: Тя ще разпише реда и методиката.
Водеща:С която евентуално би била по-ниска цената на тока? За кого, ще се разбере. И също така няма да е ясно дали това не е вид държавна помощ, дали не трябва нотификация на държавното подпомагане от Европейската комисия.
Теменужка Петкова: В насоките на Европейската комисия ясно са посочени секторите, които се имат предвид, така че ние все още се съобразяваме с насоките и се придържаме към тях.
Водеща: Президентът Първанов и лидер на АБВ тези дни остро реагира на отсъствието на България от тази среща в Будапеща, където се събраха, предполага се, страните, през чиято територия ще мине бъдещият турски поток. Според него през годините не сме били свидетели на такава външна политическа изолация на България. Какви негативи понесохме ние от това отсъствие, демонстративно очевидно не бяхме поканени и какви позитиви можем да извлечем?
Теменужка Петкова: Аз смятам, че в никакъв случай не можем да говорим за изолация на България, когато става въпрос за енергетика. Доказателство за това са поредица срещи, които бяха проведени в България на 9 февруари. Знаете, че тук се проведе среща на Групата на високо равнище, тук беше и заместник-председателят на Европейската комисия г-н Шефчович и енергийните министри от страните членки. На тази среща ние имахме възможност да обсъдим проблемите в енергийния сектор, имахме възможност да представим нашата идея за изграждане на газов хъб на територията на България, имахме възможност да убедим нашите партньори и да бъдат включени в приоритетните обекти на Европейската комисия 4 български проекта и в това число интерконекторът с Гърция, така че не можем да говорим за изолация.
Водеща: А другите три?
Теменужка Петкова: Другите три са трите интерконектора с Турция, с Румъния и със Сърбия, а сега на 22 април предстои среща в София отново на Работната група на високо равнище по евентуалния газов коридор. Ще се съберем министърът на енергетиката на Гърция, на Румъния, на България, има проявен интерес на Унгарската страна, от Словакия, така че смятам, че не бива да се притесняваме и не можем да говорим за изолация на България.
Водеща: Благодаря Ви г-жо Петкова.
Теменужка Петкова: Аз също Ви благодаря.
18 април 2015 г.