Министър Петкова: Постигането на климатична неутралност до 2050 г. е невъзможно без ядрената енергетика
Водещ: Министърът на енергетиката госпожа Теменужка Петкова. Как сте?
Теменужка Петкова: Добър ден, благодаря добре съм, госпожо Беновска.
Водещ: Радвам се, че е така. Веднага към темите, госпожо Петкова. Озаглавих нашия разговор "Енергетиката на България - накъде между САЩ и Русия". Това е сякаш основополагащият въпрос.
Теменужка Петкова: Ами, краткият отговор на този въпрос е: Енергетиката на България трябва да бъде структурирана така, че да отговаря на нашите основни приоритети. Нашите основни приоритети са свързани на първо място с това да гарантираме енергийната сигурност на страната, да гарантираме изпълнение на целите, които си поставя Европейският съюз по отношение на постигане на климатична неутралност до 2050 г.. Да преминем през това предизвикателство от една страна, постигайки тези цели, от друга страна - гарантирайки си енергийната сигурност на нашата страна. Що се отнася до Съединените американски щати и Русия, и двете страни, разбира се, са наши важни стратегически партньори. В областта на енергетиката ние имаме стратегически диалог и с нашите партньори от САЩ. Смятам, че през последните няколко години беше постигнат много сериозен напредък по отношение на диверсификацията на източниците за доставка на природен газ и по отношение на либерализацията на пазара на природен газ. Много сериозен напредък имаме и по отношение на диверсификацията на свежото ядрено гориво. Така че, смятам, че и със САЩ, и с Русия, България, разбира се, има отношения в областта на енергетиката. Но основната наша цел е да защитаваме националните си цели и приоритети и да работим за гарантиране на енергийната сигурност на страната.
Водещ: Хайде по-конкретно, госпожо Петкова, някак си се объркахме, а пък и вашият основен опонент - бившият енергиен министър и силен човек в БСП Румен Овчаров, заяви, че нито ще се строи АЕЦ "Белене", нито ще се строи 7-ми, камо ли 8-ми реактор в АЕЦ "Козлодуй". Какво се случва?
Теменужка Петкова: Както споменах преди малко, постигането на целите, които Европейският съюз си залага - климатична неутралност до 2050 година, е невъзможно без използването на ядрената енергетика. България има много голям потенциал да развива ядрената енергетика, тъй като ние вече повече от 46 години успешно експлоатираме нашата ядрена централа. Изградили сме необходимия капацитет, разполагаме с необходимите много добре подготвени експерти в тази посока, така че реализацията на нова ядрена мощност ще бъде факт в България. Това, което правим в момента, е да се проучат възможностите къде, как, по какъв начин трябва да се случи това. Знаете, че имаме два реактора по проекта за АЕЦ "Белене", те са поколение 3+ - оборудване, което е платено, произведено, доставено в България, то е наше българско оборудване, така че то трябва да намери своето приложение по най-добрия за България начин.
Водещ: Добре де, но нали бяхме направили проучване, даже бе обявена процедура с различни заявени участници, между другото докъде стигна, за изграждане на АЕЦ "Белене"?
Теменужка Петкова: Точно така. Има решение на българския парламент. Съгласно нашата конституция, решенията на българския парламент са задължителни за изпълнение. Но вие знаете, че поради световната пандемия от COVID-19 по процедурата може би вече повече от една година почти нищо не можа да се случи. Междувременно настъпиха други събития, които са свързани с площадката на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". През април 2019 година беше взето окончателно решение на Върховния Административен съд и ОВОС-а на Седми блок на "Козлодуй" влезе в сила. През февруари 2020 година Агенцията за ядрено регулиране одобри площадка номер 2 за Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Това всъщност ни даде възможност ние да предприемем необходимите действия като правителство, взехме съответното решение да се направи проучване и да се види каква е възможността оборудването, което ние притежаваме, да бъде използвано и на Седми блок на АЕЦ "Козлодуй". Колегите от АЕЦ "Козлодуй" и от АЕЦ "Козлодуй" –Нови мощности" направиха съответното проучване, изготвиха доклад, бяха привлекли и международни експерти в областта на ядрената енергетика. И заключението от този доклад е, че няма техническа пречка това оборудване да бъде използвано и на новата, одобрена от АЯР, площадка номер 2 на АЕЦ "Козлодуй".
Водещ: Кога?
Теменужка Петкова: Предстои да бъдат дадени отговори на всички тези въпроси. Преди броени дни Министерският съвет взе решение, с което възложи на АЕЦ "Козлодуй", съответно - на АЕЦ "Козлодуй" – Нови мощности" да направи финансов анализ, правен анализ, да предложи вариант за евентуално структуриране на такъв един проект. Така че, крайният срок за това е 31 май 2021-ва година. Надявам се дотогава да имаме и по-ясни отговори на тези изключително важни въпроси.
Водещ: Добре и докато чакаме тези събития, обаче, тихо и полека Турция строи ядрена централа съвсем до българската граница. Също така в ход е вече така нареченият Турски или, както го нарича господин Борисов, "Балкански поток", който трансферира руски газ през Турция, не през Южен поток, не през България, до Сърбия и оттам нататък към Централна Европа. Знаете, че скоро се откри частичното начало, ако мога да се изразя, на този газопровод в Сърбия, на който на откриването не беше поканен Бойко Борисов, големият приятел на Сърбия. Да, аргументите бяха, че, поради пандемичната обстановка. Сега леко шеговито ще ви попитам дали не трябва да пратим и ние някаква друга снимка, друга картина, нарисувана по снимка, както Бойко Борисов прати такава картина до Александър Вучич от наблюдението на строежа на "Балкански поток"? Дали не трябва да правим такава снимка пък може би на Ангела Меркел, която също ни заобикаля от Русия със "Северен поток"?
Теменужка Петкова: На първо място може би трябва да кажем, че има много голяма разлика между "Северен поток-2" и проекта "Балкански поток". Така че, те не са конкурентни проекти. Това, което със сигурност можем да кажем е, че с разширението на газопреносната инфраструктура на територията на България от турско -българската граница до българо-сръбската граница, България на практика диверсифицира маршрута за доставка на природен газ. А отделно от това, ние ще продължаваме и в момента се ползва трансбалканският маршрут. По него може да се обърне потокът и всъщност природният газ може да върви в посока от България към Румъния и към Украйна. Така че, цялата тази инфраструктура, която е изградена, тя ще продължи да се използва . По отношение на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура на територията на България, този проект запази стратегическото място на България на газовата карта на Европа. Както вие правилно отбелязахте, с реализацията на проекта "Турски поток" България загуби най-голямата част от транзита си до настоящия момент. От приблизително 17 милиарда кубични метра газ годишно, 14 милиарда България транзитираше за Турция. С реализацията на проекта "Турски поток" и пряката връзка между Русия и Турция, България на практика загуби този транзит, съответно - загуби приходи.
Водещ: Точно така, исках да ви питам за числата, кажете с числа какво загубихме?
Теменужка Петкова: 110 млн. долара на година. И ако ние не бяхме построили и не бяхме реализирали разширението на газопреносната ни инфраструктура, тези приходи щяха да бъдат безвъзвратно загубени за България. С реализацията на този проект при стриктно спазване на всички европейски правила и в областта на природния газ, и в областта на обществените поръчки, в областта на регулацията на проекта, България успя да запази своето стратегическо място на газовата карта на Европа. И не на последно място трябва да знаем, че реализацията на този проект стана възможна след решение на Народното събрание от ноември 2018 година, подкрепено с огромно мнозинство от народните представители. Беше актуализирана енергийната стратегия на страната и този проект стана факт, в резултат именно на това решение на българския парламент. Така че този проект е наистина много важен за нас. Този проект ни оставя на газовата карта на Европа. За нас е важно да гарантираме националния си интерес, спазвайки всички европейски правила. И този проект е част от нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Това също не трябва да се забравя.
Водещ: Сега ще се изразя разговорно. Ние станахме съсобственици на 20% на терминал до Александруполис, който е изграден от гръцка страна с американско участие и той има една от задачите да внася и пренася компресиран газ. Готови ли сме за това и кога ще се случи? В какви количества?
Теменужка Петкова: Разбира се, че сме готови. Участието на България в този проект е още една много сериозна крачка към реализацията на нашия основен приоритет за диверсификация на източниците за доставка на природен газ. Освен като акционер, българската страна резервира капацитет чрез "Булгаргаз", който е в размер на половин милиард кубични метра газ годишно за срок от 10 години. Това е една изключително важна заявка за реализацията на нашия приоритет, свързан с диверсификацията. Тоест това, което се очаква - проектът да стане факт може би в края на 2022-ра година, тогава България ще има още една възможност да диверсифицира източниците за доставка на природен газ. Както отбелязахте, ще можем да доставяме втечнен природен газ от САЩ, от Израел, от Катар. Аз имах възможност да участвам в една видеоконференция, която беше инициирана от министъра на енергетиката на Израел . В нея взеха участие министрите на енергетиката на Сърбия, на Унгария, на Румъния, на Гърция. В рамките на тази видеоконференции ние обсъдихме и възможността за доставки на природен газ за нашия регион през интерконектора Гърция-България и от проекта EastMed. Така че, колегите, които присъстваха на тази видеоконференция, се обединиха около това, че безспорно България е това място, което може да бъде газов хъб за нашия регион. Цялото участие, което имаме в тези проекти, ни гарантира точно това.
Водещ: Преди малко говорихме за "Козлодуй". Забравих да ви питам какво става с Пети реактор?
Теменужка Петкова: В смисъл с изключването на Пети блок?
Водещ:, Да, Пети блок.
Теменужка Петкова: Да. Това, което съобщиха колегите от АЕЦ "Козлодуй", аз също имах възможност многократно да съобщя, колегите от Агенцията за ядрено регулиране също направиха своята проверка и изявление. Авария не е, просто става въпрос за едни рутинни технологични операции, в резултат на което са се задействали съответните системи и се стигна до това изключване. Още в рамките на същия ден, Пети блок беше включен.
Водещ: Но пак същият Румен Овчаров - министър на енергетиката от близкото минало, спомена, че капацитетните мощности са били покривани от "Марица-изток 2", по силата вероятно и на новите ваши разпоредби за студения резерв, който е на "Марица-изток 2" и че всичко това било станало на много висока цена. Вярно ли е?
Теменужка Петкова: Не. Няма такова нещо. В рамките на часове нашият Електроенергиен системен оператор предприе съответните действия. Активирани бяха въглищните централи и се осигури нормалното производство на електрическа енергия. Така че, не е имало нито за миг проблем със сигурността на снабдяването с електрическа енергия.
Водещ: А възможно ли е да се получи следната схема - ние да заложим на много проекти, които са и в областта на ядрената енергетика, и в газопреносната мрежа, и някак да остане извън обсега на вниманието ви като управляващи това, че трябва да се направят стотици подобрения, които знаете неведнъж сме говорили за "Марица-изток 1" и 3 американските така наречени централи, които да олекотят цената на тока. Какво се случва там?
Теменужка Петкова: По отношение на двете американски централи ние сме имали възможност да разговаряме многократно с вас, да обсъдим напредъка в този процес. Това, което със сигурност трябва да се знае е, че такъв един въпрос може да бъде решен и се върви в тази посока само чрез диалог с нашите колеги и партньори от двете американски централи. Така че, в ход са разговори, които колегите от Министерството на финансите със съответно консултантите, които са наети, провеждат с колегите от двете американски централи, Европейската комисия също е в течение на този въпрос, защото от неговото разрешаване на практика зависи и това ние да успеем да либерализираме пазара на едро на електрическа енергия, което е и основно изискване от страна на Европейската комисия.
Водещ: Тази процедура…., госпожа Петкова, ние разговаряхме с вас, когато приключи първият цикъл. Сякаш не беше добре разяснена, не беше добре разбрана и остана така, как да кажа, в сферата на пожеланията. Какво ще направите ново, дейно по този въпрос?
Теменужка Петкова: По този въпрос има много ясно дефинирани европейски правила. Вие знаете, че в момента се разглежда процедурата, свързана с предоставянето на България на механизъм за капацитет. Чрез този механизъм ние ще можем да осигурим работата на вътрешните ни централи до 2025 година, чрез подпомагане от страна на държавата. Срещу това, обаче, Европейската комисия поставя няколко условия, които следва да бъдат изпълнени. Първото и най-важно условие е да бъде разрешен въпросът с пълната либерализация на пазара на едро на електрическа енергия. За да бъде разрешен този въпрос, трябва да бъде решен въпросът с двата дългосрочни договора по отношение на двете американски централи. Следващият въпрос, който комисията постави, беше свързан с така наречения студен резерв. Този въпрос беше решен - преди броени дни Народното събрание гласува промени в Закона за енергетиката и студеният резерв вече не съществува. Така че всички тези реформи, които Европейската комисия очаква от нас, трябва да станат факт до 1 юли 2021 година. Така е заложено и в Закона за енергетиката като краен срок. Ще работим в тази посока и ще се опитаме да направим най-доброто, от една страна да бъдат защитени интересите на инвеститорите, от друга страна ние да можем да постигнем своята цел и България да получи механизъм за капацитет, който ще ни гарантира енергийната сигурност в следващите години.
Водещ: Два кратки въпроса. Единият е за почитаемия председател на КЕВР Иван Иванов, който е отдавна с изтекъл мандат. Имаше така някакви намерения да бъде променен закона, за да може да бъде избран нов председател, това не се получи на миналата сесия на Народното събрание. В рамките на този мандат дали господин Иванов ще има свой приемник или мандатът му ще продължава да съществува?
Теменужка Петкова: Това, което със сигурност мога да ви кажа е, че с господин Иванов през тези години ние сме работили изключително добре и всички тези реформи, които се случиха в сектора, станаха и с подкрепата, и с волята на българския регулатор. Знаете, че бяха направени, още през 2015 година, много сериозни промени в закона, беше дадена абсолютна независимост на регулатора. Той взима своите решения на база на преценката, която прави. Така че, мисля, че с този състав на регулатора ние работихме много добре и всички тези реформи, които се случиха през последните години, са благодарение на работата на …
Водещ: Но може ли конкретно, ако знаете случайно…
Теменужка Петкова: Нямам такава информация.
Водещ: Не знаете дали в рамките на този мандат на Народното събрание 44-ото ще има приемник на господин Иванов като шеф на КЕВР?
Теменужка Петкова: Не, такава информация нямам. Пак държа да отбележа, че това е изцяло в компетентността на българския парламент.
Водещ: Да, знаем го това. По един друг въпрос, който пак не е във вашата пряка компетенция, но няма начин да не ме интересува. Придобиването на ЧЕЗ от "Еврохолд". Имате ли идея докъде се стигна?
Теменужка Петкова: Това, което знам, е това, което е и публично известно. Знаете, че Комисията за енергийно и водно регулиране взе решение и одобри прехвърлянето на акции, които в случая са над 20% от акциите на компанията "ЧЕЗ-Разпределение". Значи всичко това, което се случва, е в рамките на нашето национално законодателство, а пък процедурата, която се проведе, е изцяло в съответствие със законодателството на чешката държава.
Водещ: И искам да ви попитам накрая, рязко ще обърна завоя. Вие ще бъдете ли издигната от ГЕРБ като кандидат за народен представител и всъщност член ли сте вие на ГЕРБ?
Теменужка Петкова: Аз съм член на ГЕРБ, да.
Водещ: Откога?
Теменужка Петкова: От учредяването, от 2006 година декември.
Водещ: Така. Ще бъдете ли издигната за кандидат за народен представител?
Теменужка Петкова: Както знаете, в момента тече процес по номиниране на кандидати за участници в листите, така че ще видим какво ще покажат номинациите.
Водещ: Вие имате ли номинация?
Теменужка Петкова: Не мога да кажа. Нямам информация, още е в ход тази процедура.
Водещ: А бихте ли продължили да бъдете министър на енергетиката в един евентуален бъдещ кабинет?
Теменужка Петкова: Много труден въпрос. Всичко зависи от това какъв ще бъде вотът на българските граждани, на кого те ще дадат своето доверие и оттук нататък ще се търси, разбира се, най-добрият състав на следващото правителство, което да изведе България през тежките моменти, които предстоят с оглед пандемията от COVID-19, с оглед така задаващата се икономическа криза впоследствие. Всичко ще зависи от вота на българските граждани.
Водещ: А въпросът ми беше по-скоро с подтекста какво бихте искала да довършите, ако имате възможност, вие изредихте доста неща. Но ако трябва да ги степенуваме кратко, кое е най-важното?
Теменужка Петкова: Ами, през тези шест години бяха извършени доста сериозни реформи в сектора. Пак казвам, те станаха възможни, благодарение на много добрата работа и симбиоза между парламент, енергийна комисия, правителство, регулатор. Аз съм сигурна, че, който и да е следващият министър на енергетиката, пред него ще бъдат ясно дефинирани няколко основни приоритета - в областта на електроенергетиката първият и най-важен приоритет е именно пълната либерализация на пазара на едро и впоследствие - поетапно пълното либерализиране на пазара на дребно на електрическа енергия. По отношение на природния газ, България трябва да продължи своята политика по диверсификация на източниците и маршрутите доставка на природен газ, за да можем да реализираме и своята концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Трябва да бъде довършен и въведен в експлоатация интерконекторът Гърция-България. Знаете, че преди броени дни беше стартирана обществената поръчка за изграждане на интерконектора България-Сърбия от страна на "Булгартрансгаз". Така че, всички тези процеси трябва да продължат. Започна изпълнението на договора между "Булгаргаз" и Азербайджан за доставката на 1 милиард кубични метра газ годишно. Това са все неща, които трябва да продължат и да бъдат надграждани в следващите години.
Водещ: С една дума - работата е заложена, вършена и трябва да бъде продължена в името на България.
Теменужка Петкова: Точно така. Смятам, че през тези години бяха решени доста сериозни въпроси и проблеми в енергетиката, положи се една добра основа, секторът се стабилизира финансово и оттук нататък може само да се надгражда.
Водещ: Много ви благодаря за този разговор.
Теменужка Петкова: И аз ви благодаря.
Водещ: Желая ви приятен ден и ще се чуваме и виждаме. Благодаря отново.
Теменужка Петкова: Разбира се, с удоволствие.
Водещ: Разговаряхме с Теменужка Петкова, министър на енергетиката в третото правителство на Бойко Борисов по темата "Енергетиката на България - накъде между САЩ и Русия?".