Николай Павлов: България иска промяна в механизма на договаряне на цените за купуването на руски газ

-Да започнем с актуалния въпрос за прокурорските проверки.

Министър Павлов: Това не е първата проверка на прокуратурата в НЕК. Няма да бъде и последната. Би следвало, когато нямат капацитета за определени дела, да наемат външни консултанти, които биха могли да защитят в максимална степен дружеството. Сега не знам какъв е случаят в момента.

-В момента, в който вие заехте този пост и направихте проверки на всичките дружества, за които отговаря БЕХ, там като че ли нямаше големи нарушения или поне не открихте такива нарушения.

Министър Павлов: Да, действително бе разпоредена проверка по дружества, която трябваше да бъде извършена от "Български енергиен холдинг", специално за обществените поръчки. Информацията, с която разполагаме е, че няма нарушения. Нашата основна цел бе финансова стабилизация и секторът да бъде спокоен. Има подобряване на финансовото състояние на всички дружества, включително и на НЕК. Почти на всички дружества, с изключение на "Булгаргаз", но това е друга тема. Повишена е събираемостта, вътрешногруповата задлъжнялост е намаляла и към днешна дата, в сметките на дружествата от БЕХ, има 130 милиона повече в сравнение с месец януари. И секторът е спокоен.

-Вие казвате, че вътрешнофирмената задлъжнялост е намаляла. Моля ви, това бе един от най-големите проблеми. Кажете в момента кое дружество на кое колко дължи?

Министър Павлов: Със сигурност ТЕЦ Марица Изток 2 дължи значителна сума на Мини Марица-изток и НЕК - на АЕЦ "Козлодуй". Тези задължения бяха преструктурирани и ще се изплащат в продължение на 3 години, което със сигурност ще облекчи паричните потоци и няма да бъдат начислявани лихви на съответните дружества. Бяха подписани споразумения с фиксирани месечни вноски.

-Кога?

Министър Павлов: Месец февруари. Ефектът от това на година ще бъде около 15 млн. лева

-Коя от компаниите колко дължи на другата. Какви суми са разсрочени и за какъв период?

Министър Павлов: Разсрочени са задължения на НЕК към АЕЦ "Козлодуй" в размер на 62 милиона за 3 години и на ТЕЦ Марица Изток 2 към Мини "Марица-изток" за 4 години. Размерът е 127 млн. лева.

-Газът, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и една оферта, която стои отворена на масата - тази на "Газпром" към Европейската комисия. Ние трябва да сме готови с нашата позиция до 4 май. Ще бъдем ли готови и ще поискаме ли удължаване на този срок? Предстои ви изслушване в парламента.

Министър Павлов: Бих казал, че доста от ангажиментите са изключително неясни. Ние сме подготвили наши въпроси. Изпратени са и ме информираха, че в петък е насрочен конферентен  разговор на дружествата с ГД "Конкурентоспособност". Ако  получим  в срок исканите пояснения, ние трябва отново да направим анализ и в случай, че ни е необходимо време,  ние ще поискаме съответното време, за да можем да се подготвим. Искам да кажа, че с изтичането на седем седмичния срок не пада бариерата и тепърва предстоят дискусии, тепърва предстоят преговори. А относно цената, тя ще бъде разисквана на по-късен етап. Сега просто се договаря рамката на така направеното предложение от страна на "Газпром".

-Всъщност най-многото въпросителни бяха около начина, по който ще се формира в бъдеще тази цена. Дали ще става по тази формула?

Министър Павлов: Те не предлагат промяна на формула. Дават възможност, на всеки две години, всяка една от страните да поиска предоговаряне на цените. Нашият коментар е, че ние искаме всяка година да има възможност за предоговаряне на цените, като в първите две години да имаме възможност на всеки шест месеца, за да можем да влезем в ценовия коридор.

-Вземай или плащай – клаузата…Там също имаше доста неизвестни. Изобщо има ли такова руско предложение, няма ли и ние държим ли тя да отпадне или да остане?

Министър Павлов: По отношение на клаузата, притеснителното в тяхното предложение е, че се дава достъп до българския пазар на фирми от Унгария, Словакия и Полша, а няма реципрочност. Тоест, не е предвиден такъв ангажимент, с който ние да имаме възможност да продаваме на тяхна територия. Посоката на търговията е само към България. Ние към този ангажимент сме възразили и искаме наши компании и "Булгаргаз" да имат достъп до пазарите на съответните държави.

-Защо само тези три конкретни държави?

Министър Павлов: Защото те са посочени като възможна точка за доставка на тези три страни. Ние сме поискали всички да могат да търгуват на всички точки на доставка. Това е либерализиран пазар, свободен пазар и всеки да има достъп до другите пазари.

-Случайно ли са ни пропуснали руснаците?

Министър Павлов: Това не мога да го кажа, но ние сме го отразили в нашите коментари. Към този момент няма яснота към кой пазар, към коя входна точка, не знаем репера, въз основа на който да направим нашите калкулации. Тази възможност, която имат другите държави да търгуват в България, а ние да нямаме възможност да търгуваме на тяхна територия създава риск договорът между "Булгаргаз" и "Газпром експорт" да не бъде изпълнен. Имам предвид в частта с минималните летни количества, тъй като при една по-добра цена, при по-големи количества техните ще изпаднат в неизпълнение на договора. Нашият прочит на така направеното предложение по този въпрос е, че се диверсифицират търговците, което води до конкуренция между тези търговци за доставки от "Газпром", а не до диверсификация на източници на маршрути. Ние ще настояваме и за поемане на ангажимент от страна на "Газпром" за премахване на съществуващите клаузи за минимални годишни и летни количества по действащия договор, или да се създаде механизъм за намаляване на заложените стойности с извършените доставки от други търговци. По отношение на "Българгаз" със сигурност ще има промяна на договора за доставка, най-вероятно ще има промяна и в ценовата формула. По отношение на "Булгартрансгаз" там ще залегнат новите изисквания за междусистемната свързаност. Нашата цел е, при всички положения, и двата договора да бъдат договорени при по-добри условия. Българските дружества изпращат своите въпроси до ЕК. Те съответно ще бъдат разгледани и ще получим отговор, надявам се съвсем скоро, за да можем ние впоследствие да си направим отново анализа, да видим какво ще бъде влиянието върху договорите за доставка и за пренос на "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" и какъв ще бъде ефектът върху тях и върху целия газов пазар.