Министър Петкова: На 10 декември ще бъде подписано окончателното инвестиционно решение за интерконектора с Гърция

Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова в "Седмицата" на "Дарик". Връщате се снощи от годишната среща на Атлантическия съвет в Истанбул, Турция. Там коя беше главната тема?

Теменужка Петкова: Главната тема беше свързана с енергийната сигурност. Основен акцент беше отделен на сигурността на доставките, диверсификация на източниците, диверсификацията на маршрутите за доставка на природен газ, мястото и ролята на Европейския енергиен съюз.

Водещ: Обсъждахте ли кой купува петрол от ИДИЛ?

Теменужка Петкова: Такава тема не сме обсъждали, но обсъждахме основно темата, свързана със сигурността на доставките. Особено място беше отделено на изграждането на инфраструктурата, междусистемната свързаност между отделните страни, което е всъщност гаранцията за сигурност на доставките, гаранцията за изграждането на съответните енергийни пазари, които трябва да бъдат устойчиви. Така че това беше основната тема на разговора.

Водещ: От Истанбул, от ваша среща с американския координатор по международните енергийни въпроси идва новината, че на 10 декември ще бъде подписано окончателното инвестиционно споразумение с Гърция за интерконекторната връзка за газа?

Теменужка Петкова: Да, точно така. На тази среща беше отделено специално внимание от страна на господин Хохстийн, от страна на комисаря Канете, във връзка с напредъка, който България постигна, съвместно с нашите гръцки партньори, във връзка с изграждането на интерконектора Гърция-България. Знаете, че този интерконектор е изключително важен. Той е основна част от Южния газов коридор. Това е интерконектор, който ще ни даде възможност да диверсифицираме източника на доставка на природен газ. Този интерконектор е важен не само за България и Гърция. Той е изключително важен за региона на Югоизточна Европа. Така че това, което ние успяхме да направим с нашите гръцки партньори, да изясним всички спорни въпроси, които съществуваха досега по споразумението за развитие на проекта…

Водещ: Кои бяха най-големите спорове?

Теменужка Петкова: …най-големите спорове бяха свързани с нормата на възвращаемост на проекта, бяха свързани с определени опции, свързани с възможността съответно гръцката страна да се оттегли от проекта за известно време. Така че това бяха основните ни въпроси, основните проблеми, които стояха пред нас, но успяхме да ги разрешим.

Водещ: Колко ще е капацитетът последно, годишният капацитет на тръбата? То се започна от 3 до 5 милиарда кубически метра и се стигна до желание на България до 20-25 милиарда.

Теменужка Петкова: Да, това също е едно много добро постижение за България. Знаете че капацитетът на тръбата е от 3 до 5 милиарда кубични метра газ, но съгласно техническия проект за интерконектора съществува възможност той да увеличи своя капацитет, включително и над 10 милиарда кубични метра газ. Ето защо от българска страна беше заявено желание подобна клауза да бъде включена в споразумението за развитие на проекта. И ние успяхме да включим такава клауза, че при наличие на определена икономическа обоснованост двете страни ще продължат да развиват този проект, като увеличат неговия капацитет, включително и за количества над 10 милиарда кубични метра газ, което смятам че е наистина едно много добро решение.

Водещ: Тя всъщност връзката трябваше да е готова до края на 2015 г. Сега кога се очаква да стане готова?

Теменужка Петкова: Както знаете, тази връзка трябваше да бъде готова наистина в този срок, но има сериозно забавяне през годините. Това, което ние направихме през последната една година, е да ускорим този процес на преговори, да ускорим процеса по развитието на проекта. За радост успяхме. Надявам се интерконекторът Гърция-България, така, както сме разписали и в пътната карта за развитието на този проект, да бъде факт в края на 2018 г.

Водещ: А връзката със Сърбия?

Теменужка Петкова: Връзката със Сърбия също е много важна. Тя е изключително важна от гледна точка на интегриране на пазарите. България работи много активно и по изграждането на този конектор. От наша страна е налице осигурено финансиране по ОП "Конкурентоспособност", но имаше известен проблем с финансирането от сръбска страна. Така че това е било основната причина за забавянето на този проект, но в последната година ние успяхме с нашите сръбски партньори да проведем необходимите разговори. Изготвихме пътна карта за развитието на този проект. Представили сме я пред Европейката комисия. Има виждане от страна на Комисията, че ще бъде предоставено финансиране на сръбската страна за изграждането на частта на сръбска територия. Така че и този интерконектор ще бъде факт и ще има развитие по него.

Водещ: Румънската пък връзка, тя трябваше вече да се строи. Само че румънският консорциум от тяхна страна се отказа. Българската фирма не се разбра, доколкото си спомням, с подизпълнителя си от Германия. Сега избрахте, всъщност изтичаше срокът през октомври за новите оферти. Отворихте ли ги?

Теменужка Петкова: Всъщност румънският интерконектор е интерконекторът, който е в най-напреднала фаза. Всъщност там са изградени всички необходими съоръжения, с изключение на един участък от 2 км под р. Дунав. Той всъщност е проблемният участък, който забавя развитието на проекта. Проведена е обществена поръчка от румънска страна преди 3 г. Избран е изпълнител, но този изпълнител не успя да изгради този участък от 2 км под р. Дунав. Ние също проведохме обществена поръчка, избрахме изпълнител, но той пък не успя да се договори със своя немски подизпълнител. Това наложи процедурата да бъде прекратена. Веднага след това, за да не губим време, стартирахме нова обществена поръчка. Подадени са оферти. Четири са компаниите, които са подали оферта. В момента тече процедура по оценка на офертите. Много се надявам да бъде избран изпълнител и интерконекторът с Румъния да бъдат факт в първата половина на 2016 г.

Водещ: И с тези връзки всъщност България разчита да се превърне в един хъб за разпределяне на газ, въпросът обаче е откъде ще дойте този газ. През седмицата вие бяхте и в Москва, където сте представили на една енергийна конференция българските проекти за газов хъб, който според премиера Борисов се надявам България да разпределя 20-30 млрд. куб. метра природен газ всяка година. От друга страна, вчера от Москва руският министър на енергетиката Александър Новак казва, че Русия не разглежда вариант за строителство на газов хъб или отклонения от газопровода "Турски поток" на територията на България. Казаха ли ви го и там?

Теменужка Петкова: На първо място може би трябва да кажем това, че с изграждането на тази междусистемна свързаност, всичките тези интерконектори, по които България активно работи, ще дадат възможност наистина България да се превърне в незаобиколим фактор на газовата карта на Европа. Особено важно предимство за България е това, че ние разполагаме с подземно газово хранилище в Чирен.

Водещ: Което разширяваме.

Теменужка Петкова: В момента върви процедура по неговото разширяване, кандидатствахме и получихме финансиране от страна на ЕС във връзка с 3d сеизмичните проучвания по повод разширяването на подземното газово хранилище. То сега е с капацитет 550 милиона куб. метра газ, нашият проект предвижда да бъде разширен този капацитет до 1 млрд. куб. метра газ. Това са все предпоставки, които са изключително важни, и са в подкрепа на нашата идея за изграждане на газоразпределителен център на територията на България. Не бива да забравяме, че на територията на България се намират и 80 % от компресорните станции в региона. Това е нещо изключително важно. От тези компресорни станции, те са общо 10, 6 от тези компресорни станции са предназначени за транзит на природен газ към Гърция, към Македония. Това, което ние правим в момента, върви много сериозна процедура по рехабилитация и модернизация на тези компресорни станции. Съвсем скоро открихме изцяло обновената и рехабилитирана компресорна станция в Ихтиман. Там всъщност е подменено цялото оборудване с американско оборудване, което е най-модерното, най-доброто. Така че ние инвестираме много усилено в нашата газова инфраструктура. Това, което е важно да се знае по повод концепцията ни за изграждане на газов хъб на територията на България, е, че този проект за радост е включен в проектите от общ интерес, това стана известно. Преди няколко дни ЕК публикува списъка и в този списък под номер 10 фигурира и инфраструктурата за…

Водещ: Откъде ще дойде газът обаче? Ако руснаците го пуснат през Турция, макар че турският посланик се изрази доста дипломатично, даже каза, че Турция разглежда "Турски поток", като отчита българския интерес. Вие всъщност в Истанбул какво разбрахте, ще правят ли турците и руснаците "Турски поток", или не?

Теменужка Петкова: Ами първо да кажа може би за моята среща в Москва с министър Новак и с г-н Сергей Герасимов, зам.-министър на правосъдието и съпредседател на междуправителствената комисия от руска страна. Това, което мога да кажа, е, че с Русия ние водим един съвсем партньорски и съвсем добър диалог. Това, което успяхме да постигнем и взаимно да се уверим при срещата ни с министър Новак, е, че сега преди предстоящия зимен сезон и двете страни потвърдихме, че ще спазваме стриктно и ще прилагаме коректно, както досега, договорите и ангажиментите, които възникват от тях, във връзка с доставката на природен газ и във връзка с транзита на природен газ. Обсъдихме на тази среща нашите съвместни проекти, които имаме. Те са свързани, знаете, в областта на ядрената енергетика, с удължаването на живота на пети и шести блок на АЕЦ "Козлодуй", обсъдихме, разбира се, и възможността за сътрудничество в областта на електроенергийния сектор. Предвиждат се съответно обмяна на опит между електроенергийния системен оператор на Русия и българския електроенергиен системен оператор. Така че нашите отношения с Русия, смея да твърдя, са много добри. Знаете, че от близо 4 години не са правени заседания на българо-руската междуправителствена комисия.

Водещ: Сега, в началото на следващата година ще има.

Теменужка Петкова: Сега , в началото на следващата година ще има такова заседание.

Водещ: Къде, в София или в Москва?

Теменужка Петкова: В София ще бъде заседанието , след близо 4-годишно прекъсване.

Водещ: Съпредседатели от българска страна сте вие и икономическият министър.

Теменужка Петкова: Точно така, аз и г-н Лукарски.

Водещ: А по-ниско беше нивото на руското участие. Зам.-министър.

Теменужка Петкова: От руска страна така е преценено. Първият зам.-министър от руска страна.

Водещ: Това има ли знак, виждате ли знак?

Теменужка Петкова: Не, смятам, за мен е по-важно да се гледа глобално и да се опитаме да направим оценка на резултата, който сме постигнали. Аз смятам, че това е един добър резултат.

Водещ: Кои ще са темите след това заседание…

Теменужка Петкова: На междуправителствената комисия?

Водещ: Да.

Теменужка Петкова: Темите ще бъдат от различен характер. Това са теми, които са свързани с нашите двустранни отношения в различни области. Енергетиката е една част от темите, които ще бъдат обсъждани. Предстои да бъдат обсъждани разговори в областта на селското стопанство, на земеделието, в областта на транспорта, в областта на строителството, на търговията, икономическите ни отношения. Така че във всяка една област, в която ние имаме много добре развити двустранни отношения, ще има теми, които ще обсъждаме.

Водещ: Нещо конкретно, което се знае, че България ще постави като особено важно?

Теменужка Петкова: Особено важни за нас са темите в областта на енергетиката.

Водещ: Там какво ще иска България, нали всъщност България не иска вече да прави общи проекти с Русия?

Теменужка Петкова: Това, което е важно да се знае, че до настоящия момент са проведени заседания на три работни групи към междуправителствената комисия между България и Русия. Една от тези работни групи, която проведе своето заседание и успешно го приключи в периода 15-16 октомври, е точно групата по енергетика. На работната група участниците от българска и от руска страна изложиха своите основни теми, които биха желали да обсъдят в рамките на междуправителствената комисия. В нашите разговори в областта на енергетиката стигнахме до извода, че България и Русия имат възможност и желание и ще работят и по предстоящи бъдещи проекти, защо не?

Водещ: Готова ли е енергийната система на България за зимата? През септември проверки показваха, че електроенергийният системен оператор тогава не беше изпълнил и половината от планираните ремонти за годината, сега как изглеждат нещата?

Теменужка Петкова: Ние успяхме да си извлечем поука от това, което се случи в началото на месец март тази година. Знаете, че  обилните снеговалежи станаха причина голяма част от съоръженията в енергийната ни система в Родопите да се скъсат и това доведе до спиране на електрическото захранване за голяма част от абонатите. Над 1179 населени места бяха останали без електрическо захранване, над 271 хиляди абонати бяха без електрическо захранване за повече от 2 седмици. Това наложи ние да направим нашия анализ, наложи да направим нашите изводи и да предприемем съответните мерки. На първо място, това, което беше необходимо да се направи, е да се прегледа нормативната уредба, която урежда състоянието на сервитутите на енергийните обекти.

Водещ: Това е правото да преминават жиците.

Теменужка Петкова: Точно така. Тук, съвместно с колегите от Министерството на регионалното развитие и Министерството на земеделието, разработихме и променихме Наредбата за сервитутите на енергийните обекти. Тази промяна всъщност даде възможност да се увеличи сервитутът, тоест отстоянието на дърветата от електрическата мрежа. Това всъщност дава възможност и на електроразпределителните предприятия по своя инициатива, там, където е необходимо, да направят такива по-широки просеки. Точно с тази цел, за да видим дали са направили всичко това, което ние с промяната в нормативната уредба им дадохме като възможност, ние проверихме през месец септември. Умишлено тези проверки бяха направени през септември, защото крайният срок за изпълнение на съответните мерки е 30 октомври -  както от страна на ЕСО, така и от страна на електроразпределителните предприятия. Но аз исках да се уверя, че се работи, за да не се стига дотам в последния момент ние да…

Водещ: Целта е снегът да не пада от дърветата и да не къса проводници.

Теменужка Петкова: Точно така. Къса проводници, които проводници много трудно се възстановяват, когато става въпрос за такива снеговалежи.

Водещ: Сега към 30 октомври как изглеждат нещата?

Теменужка Петкова: Сега нещата изглеждат значително по-добре, но смятам, че подготовката и на електроразпределителните предприятия, и на ЕСО, е много по-добра от предишната година. Това, което мога да кажа, е за региона на EVN в Родопите -  там, където бяха и най-сериозните поражения. Това, което EVN е направил – е инвестирал над 5 милиона лева в това въздушните кабели да бъдат трансформира в подземни, което всъщност минимизира риска от късането на проводници точно в тези най-рискови области. Така че смея да твърдя, че подготовката за зимата е добра и ние сме готови да посрещнем зимата.

Водещ: Колко е дефицитът в НЕК в момента, през септември беше 3,7 милиарда лева?

Теменужка Петкова: Дефицитът е НЕК продължава да бъде в тези стойности – 3,7 милиарда лева.

Водещ: То от тях 2,3 милиарда са заради разходите за АЕЦ "Белене" и "Цанков камък".

Теменужка Петкова: Точно така. 2,3 милиарда от този дефицит са така наречените невъзстановени разходи по инвестиционни проекти.

Водещ: Отделно има дълг 600 милиона към така наречените американски централи.

Теменужка Петкова: И 1,4 милиарда е тарифният дефицит, който се форми в резултат на това, че НЕК по силата на дългосрочните договори, по силата на Закона за енергетиката, Закона за енергията от възобновяемите източници, има ангажимент да изкупува енергията от ВЕИ производители, от заводски централи, от топлофикационни дружества на по-високи цени, които са преференциални и да я продава на пазарни, които са по-ниски. В резултат на това има един заложен дефицит в системата.

Водещ: Съобщение от тази седмица: Говориха за поредно отлагане на плащането към американските централи – 600 милиона ли?

Теменужка Петкова: Към американските централи сумата наближава близо 900 милиона.

Водещ: То всъщност трябваше да се платят до 30 ноември според споразумението, което има България с тях, но тези пари ги няма.

Теменужка Петкова: Вие знаете, че в началото на месец април, след близо 3-месечни преговори с нашите партньори от двете американски централи, успяхме да постигнем споразумение, с което намалихме цената за разполагаемост. Пак да поясня за вашите слушатели, че това е всъщност цената, която е по-висока, отколкото цената за енергия, която НЕК плаща, ако тези централи работят. Така че ние успяхме да намалим цената за разполагаемост, но това намаление ще влезе в сила, когато НЕК разплати своите стари, просрочени задължения. За да плати НЕК своите задължения, НЕК не разполага с такъв ресурс, съответно и БЕХ. Това наложи да се стартира процедура за осигуряване на кредит, който да даде възможност НЕК да се разплати с двете американски централи. А двете американски централи от своя страна да могат да се разплатят с мините, тъй като те дължат над 300 милиона на българските мини. Това, което направихме – публикувахме съответно една открита процедура. Имаше заявен много сериозен интерес – 12 от най-големите банки в света проявиха интерес към този заем. Оферти подадоха един консорциум от 5 банки и една самостоятелна оферта на една банка, но и в двете оферти имаше искане за предоставяне на държавна гаранция. Такава държавна гаранция няма как да бъде предоставена на този етап.

Водещ: И затова сега ще преговаряте поотделно с всяка банка.

Теменужка Петкова: Да, и това всъщност беше изрично посочено в условията на процедурата, че ние държавна гаранция не можем да предоставим, но, така или иначе, банките я поискаха. Тъй като офертите, които те предложиха, не отговаряха на изискванията на БЕХ и съответно на възложителя, ние прекратихме тази процедура и сега стартира процедура на пряко договаряне – с всяка една от 25-те банки, които отговарят на изискванията. Това са топ 25 банките в света. С тях ние ще водим пряко договаряне. Изпратили сме покани до всяка една от банките.

Водещ: Колко пари иска БЕХ?

Теменужка Петкова: До 650 милиона евро.

Водещ: Има ли индикации, че някой ще се съгласи без гаранция?

Теменужка Петкова: Има такива индикации, но нека да видим.

Водещ: А кой е план Б, ако никоя банка не даде, ще даде ли България гаранции? То вие няма да кажете, аз какво ви питам, защото ако кажете, че ще дадете…

Теменужка Петкова: Аз се надявам ние да изпълним план А. Мисля, че с действията, които показва правителството в сектор "Енергетика", ние ще дадем достатъчна увереност и на банките, че това са реформи, зад които стои правителството, че това са реформи, които ще изведат енергетиката наистина на пътя на пазара.

Водещ: Още няма становище на ЕК за това дали е недопустима държавна помощ в дългосрочните договори с американските централи.

Теменужка Петкова: Да, все още няма становище на ЕК.

Водещ: Ако излезе такова становище, че е недопустима държавна помощ, тогава България би имала основание да поиска да предоговори без неустойки договорите с тези централи.

Теменужка Петкова: Това, което трябва да поясним, че този сигнал, който беше подаден от бившата ДКЕВР без 2014 година по повод нерегламентирана държавна помощ по дългосрочните договори с двете американски централи. Това е сигнал, който става основание за стартиране на наказателна процедура срещу българската държава за неоснователно предоставяне на регламентирана държавна помощ. Когато се произнесе комисията, ако се произнесе, че има такава нерегламентирана държавна помощ, тогава ние сме длъжни, българската държава е длъжна да предприеме съответните действия, за да си възстанови сумата, която е предоставена под формата на нерегламентирана държавна помощ. Тук вече държавата чрез нейните институции, чрез нейните възможности и съответно – функции, трябва да възстанови нерегламентираната държавна помощ, ако комисията счете, че има такава.

Водещ: Върви ли в срок Програмата за удължаване живота на двата блока в АЕЦ "Козлодуй"?

Теменужка Петкова: Вие знаете, че един от основните приоритети на правителството в сектор "Енергетика" е именно удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй".

Водещ: Това също зависи от Русия, "Росатом" участва.

Теменужка Петкова: Да, така е. За радост това, което се случва с изпълнението на програмата за удължаване живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", е изключително обнадеждаващо. Всички мерки и всички действия, които трябва да бъдат извършени, се извършват в срок. Ние там работим много добре с нашите руски партньори, много коректно. Знаете, че сега приключи и плановият ремонт на 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй". Всички дейности, които трябва да бъдат извършени, са извършени, така че смятам, че там нямаме основание за притеснение.

Водещ: Либерализацията на електроенергийния пазар, на 8 декември трябва да стартира енергийната борса, какво значи това?

Теменужка Петкова: Първо да кажа, че либерализацията на електроенергийния пазар ще постави в качествено нова ситуация всички участници на енергийния пазар.

Водещ: Включително тези, които купуват ток за вкъщи.

Теменужка Петкова: Точно така.

Водещ: Но това ще стане от другата пролет.

Теменужка Петкова: Да, производители, доставчици, битови потребители, абсолютно всички, ще бъдем поставени в една качествено нова ситуация. Само да отворя една скоба и да кажа, че пълната либерализация на електроенергийния пазар е едно задължително условие, което България трябва да изпълни. България е една от последните страни в ЕС, която не е либерализирала напълно своя електроенергиен пазар. С либерализацията на електроенергийния пазар на практика ще постигнем следното: На първо място цената на електрическата енергия ще се определя единствено и само от пазара. Тя ще се определя от търсенето и предлагането. Тогава няма да чакаме КЕВР да определи цената на електрическата енергия. Тогава КЕВР ще има една съвсем различна функция. Тя ще определя единствено цената за пренос , цената за достъп и цена "задължение към обществото", но цената на електрическата енергия ще бъде определена от най-обективния критерий, именно пазарът. По отношение на либерализацията трябва да бъде ясно следното: Това, което предстои в края на месец ноември, е Световната банка да представи междинен доклад. Този междинен доклад ще ни даде яснота за модела, който Световна банка ще ни предложи. За  всеки един модел, който те предлагат, ние сме поставили изискване да бъдат посочени плюсовете, да бъдат посочени минусите, така че ние да можем да изберем най-добрия. След това предстои да бъде направена законодателна промяна, която ще промени най-вече статута на НЕК и тя от единствен купувач и обществен доставчик ще стане един от участниците на пазара. Така че това, което предстои да се случи до края на тази година, е на 8 декември да бъде даден стартът на Българската независима енергийна борса, която ще работи в тестов режим, а в началото на 2016 година ще стартира и процесът по пълна либерализация на електроенергийния пазар. Това, което мога да кажа от разговорите, които водим с колегите от Световната банка е, че те горещо препоръчват процесът на пълна либерализация да се случва плавно. Тоест, пълната либерализация да не може да стане факт сега и веднага. Това е един процес, но той трябва да се развие бавно, поетапно. Съгласно изследванията на ЕС България е една от страните, която е най-уязвима по отношение на битовите потребители, които са така наречените "енергийно бедни". В тази категория "енергийно бедни" граждани, които биха понесли затруднения от плащането на своите сметки за електричество. Така че ние ще вървим към плавен процес на пълна либерализация, поетапно, с цел да защитим интересите на българските потребители.

Водещ: Кога "Шел" ще каже дали има газ и нефт край "Силистар" в българските води на Черно море? Те получиха ли вече официално разрешението?

Теменужка Петкова: Официално договорът не е сключен с "Шел".

Водещ: Нали още септември бяха определени.

Теменужка Петкова: Да. Процедурата приключи, може би в края на месец ноември ще подпишем договора. В момента се преговаря с "Шел", по отношение на клаузите от договора, така, както предвиждат изискванията на Закона за подземните богатства.

Водещ: Какви са клаузите, те ако намерят газа и нефта имат ли някакви права те да го разработват?

Теменужка Петкова: Това са клаузи, които ние в момента договаряме.

Водещ: А каква е идеята, с която влиза в България – да платим на тези хора, че са ни намерили нефта и газа и след това ние да си го експлоатираме с наше дружество или, какъвто модел те използват в доста държави, всъщност те да го експлоатират и да плащат нещо като такса на България?

Теменужка Петкова: Както знаете процедурата е за проучване. Първо да се направи проучването, по отношение на капацитета.

Водещ: То отсега се залагат обаче нещата за в бъдеще.

Теменужка Петкова: Да, това са клаузи, които ние в момента договаряме.

Водещ: С каква позиция влиза България, че иска да си плати за намереното и след това да си го експлоатира тя или да го даде на тях да го експлоатират?

Теменужка Петкова: Позицията искаме да бъде най-добра за България. Искаме позиция, която да защити в максимална степен нашите интереси.

Водещ: А за "Терес" нямаше интерес, те да не би да подозират там, че няма?

Теменужка Петкова: За "Терес" не беше подадена оферта, но успешно приключи процедурата за "Силистар". Първоначалните геоложки проучвания там са много обнадеждаващи. Аз се надявам наистина да имаме добри нови оттам. В началото на 2016 г.,. през месец февруари предстои да бъде извършен и първият сондаж в "Хан Аспарух", знаете, че там работи консорциумът на "Тотал", "Репсол" и OMV. Това е един от възможните източници за природен газ за България и за идеята за газоразпределителния център. Много разчитаме на местния добив, защото това е единственият най-добър начин за диверсификация на източниците. Каква по-добра диверсификация от това да имаме местен добив, подобно на нашите румънски съседи, които задоволяват 95% от своите потребности със собствен газ?

Водещ: Как ще отбележите днешния празник, Денят на Християнското семейство?

Теменужка Петкова: Надявам се да се видя със семейството си, най-вече. Обичайно – съботен ден, след това малко работа, така се надявам да приключи денят.

Водещ: Теменужка Петкова – министър на енергетиката.

21 ноември 2015 г.