По думите ѝ критично значение има предстоящото въвеждане на системата за идентифициране на домакинствата в положение на енергийна бедност, която ще позволи разработването и прилагането на целеви мерки за подкрепа. В този смисъл тя припомни съвместните усилия на няколко ведомства при изработването на координационния механизъм.

„Когато говорим за енергийна сигурност, става дума за налични и достъпни доставки на енергия. Това е въпрос не само на сигурност за домакинствата, но и на икономическа сигурност и конкурентоспособност“, отбеляза министър Петрова. Тя открои ролята на Националния фонд за декарбонизация - ефективен инструмент за подкрепа на трансформацията на ниво крайни потребители чрез широкомащабни програми за инвестициите в енергийна ефективност и собствено производство на енергия.

Енергийният министър акцентира и върху необходимостта от дългосрочна визия за развитието на сектора: „Поехме ангажимент да ускорим работата по Стратегия за устойчиво енергийно развитие на България до 2050 г. Амбицията ни е до края на годината да представим проект на документа, който ще очертае както бъдещето на националните производствени мощности, така и развитието на подходящите системни услуги за сигурното функциониране на електроенергийната система“.

За мен е чест да Ви поздравя с нашия празник – Деня на енергетика!

Нашата професия, а в частност – работата в Министерство на енергетиката – е особено нелека – с голям брой предизвикателства на дневен ред и динамика, която рядко спира.

Нашият екип има огромен принос за постиженията, с които се гордеем – стабилността на енергийната система, позиционирането на България като незаобиколим фактор и желан партньор.

Вярно е, че днес често се говори за дигитализация и изкуствен интелект с голям приоритет. Но човешкият фактор и професионализмът винаги са били и ще бъдат най-ценният ни капитал.

Благодаря сърдечно за търпението и Вашите усилия!

Честит празник, скъпи колеги! Желая Ви здраве и упоритост! Не спирайте да приобщавате все повече млади хора, бъдещи енергетици, които да заразявате с Вашия ентусиазъм и на които да предавате Вашия капацитет!

Акцент по време на изслушването бе реформата за подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в енергетиката, включително преструктурирането на Българския енергиен холдинг. „Не става въпрос просто за едно административно решение или формално изпълнение на етап или цел от Плана за възстановяване и устойчивост. Целта ни е да намерим най-добрия вариант за устойчиво бъдеще на комплекса „Марица-изток“, категорична бе министър Петрова.

По думите ѝ предстои в кратки срокове да бъдат изготвени финансов, инвестиционен и бизнес план, като бъдат отчетени ефектите върху енергийната сигурност, регионалната икономика и националните интереси. Изработването на интегрираната концепция за комплекса ще се осъществява в тясна координация със синдикалните организации и Народното събрание, като консултативният процес с всички заинтересовани страни ще върви успоредно.

„Имаме Пътна карта, според която до началото на август да бъдат изяснени повечето детайли. В този процес интензивно водим разговори и със синдикатите, защото тяхната обратна връзка е много важна за нас“, допълни заместник-министър Темелков, отчитайки кратките срокове, които налагат паралелна работа по различните направления на реформата.

Министър Петрова представи също напредъка по изпълнение на инвестициите от Плана за възстановяване и устойчивост. Сред тях са програмата за подкрепа на домакинствата за възобновяема енергия, от която се възползваха 1500 домакинства, както и мерките за енергийно ефективно улично осветление, цифровата трансформация на електропреносната мрежа и проектите за съхранение на електроенергия. Като сериозно предизвикателство през следващите месеци тя открои разплащането на проекти по ПВУ на обща стойност близо 1 млрд. евро.

Народните представители бяха запознати и с подготвяните от Министерството на енергетиката законодателни инициативи, свързани с транспониране на европейски директиви в областта на възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност.

„Приносът на българските енергетици е не е само към отрасъла, а към обществото - заради огромното му значение за устойчивото развитие на икономиката, за държавата, за гражданите като цяло. Това прави отговорността огромна“, заяви Темелков. Той подчерта, че именно енергийният сектор стои в основата на устойчивостта и стабилността на всяка държава затова признанието към хората, посветили професионалния си път на отрасъла, има особена стойност.

По думите му събитията от последните години са откроили колко важно е изграждането на независима енергийна система: „Волатилните времена ни показаха какво означава устойчивост и колко важно е да направим системата стабилна, независимо от външните фактори. А най-важният ресурс за това са хората“, отбеляза заместник-министърът. Той изрази признателност към всички енергетици за професионализма и приноса им към развитието на българската енергетика.

Сред отличените тази година са инж. Пламен Петков от АЕЦ „Козлодуй“ в категория „Атомна енергетика“, инж. Михаил Митков от ТЕЦ „Марица изток 2“ в категория „Енергопроизводство“, инж. Ивайло Иванов от НЕК в категория „НЕК. Водноелектрически централи“ и инж. Емил Тихомиров от ЕСО в категория „Пренос на електрическа енергия“.

Професионалният празник, който традиционно се отбелязва в предпоследната неделя на юни, събра поколения енергетици и в ТЕЦ „Марица изток 2“, която тази година отбелязва 60 години от създаването си. Заместник-министърът на енергетиката Любомира Ганчева беше сред гостите на организираните по случая спортни игри и връчи награди на отборите победители.

Подписан е договор с Алианс за декарбонизация на България за управление на Националния фонд за декарбонизация. С приключването на процедурата България изпълнява ключов индикатор по Плана за възстановяване и устойчивост и прави решителна стъпка към въвеждането в действие на един от най-важните финансови инструменти за енергийния преход.

Националният фонд за декарбонизация е създаден като дългосрочен финансов инструмент за подкрепа на обновяването на сградния фонд, внедряването на възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, развитието на енергийни общности и други мерки за намаляване на енергийното потребление и въглеродните емисии.

Съществен принос за успешното приключване на процедурата има Министерството на енергетиката, което превърна оперативното стартиране на фонда в един от своите ключови приоритети. След промените в ръководството, председателят на Управителния съвет Красимир Джамбазов организира успешното приключване на процедурата по избор на управител.

Очаква се в следващите месеци избраният управител да представи първите финансови продукти и програми на фонда. Сред основните приоритети ще бъдат мерките за обновяване на жилищния фонд, с особен акцент върху еднофамилните жилищни сгради, които до този момент имаха ограничен достъп до целево финансиране.

Целта е чрез комбиниране на публичен и частен ресурс фондът да осигури устойчиви механизми за финансиране на домакинствата, бизнеса и общините и да ускори модернизацията на българската икономика в съответствие с европейските цели за енергийна ефективност и декарбонизация.

Това каза заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева пред участниците в ежегодната Международна ядрена конференция, организирана от Булатом. По думите на д-р Ганчева през следващите години електропотреблението в Европа ще нараства с темпове, невиждани от десетилетия - само един голям център за изкуствен интелект може да консумира електроенергия, съпоставима с тази на средно голям град. „В този контекст ядрената енергетика има ключова роля – само тя може да осигури тези нарастващи  потребности като стабилен, надежден и нисковъглероден източник, който гарантира устойчивостта на енергийните системи.“, изтъкна заместник-министърът.

Тя акцентира върху наличието на добре познати технологии, политическа подкрепа и инвеститорски интерес. „Истинското предизвикателство обаче е свързано със способността да изграждаме, управляваме и развиваме сложни стратегически ядрени проекти в продължение на десетилетия.“

По думите на заместник-министър Ганчева дефицитите в този процес в глобален мащаб са свързани с недостига на висококвалифицирани специалисти, липса на институционална последователност и недостатъчно развити вериги за доставки. „Тук България има своето запазено място – повече от половин век експлоатационен опит, международно призната култура на безопасност, добре функционираща регулаторна система и експертиза, която превърна България в една от държавите с традиции и авторитет в ядрената енергетика“, подчерта д-р Ганчева.

„Ангажимент на държавата е да осигури устойчива регулаторна среда, отворен диалог за законодателната рамка, както и страната ни да има най-после Национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 година“, допълни зам.-министърът. Според нея документът би могло да бъде представен за обществено обсъждане в началото на есента. Ганчева допълни, че в стратегията би следвало да присъстват както проектът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй“, така и възможности за изграждане на нови ядрени мощности, включително на малки реактори от бизнеса.

„Реформата е важна стъпка в контекста на една цялостна интегрирана концепция за комплекса „Марица изток“. Той е изключително важен за енергийната и икономическата сигурност и конкурентоспособността на страната“, подчерта министър Петрова. Включен е и ангажимент за изготвяне на бизнес, финансов и инвестиционен план за комплекса, както и съгласуване на документите с национално представените синдикални организации. В този контекст Петрова информира, че началните рамки на концепцията вече са представени на иницииран от министерството браншови съвет, преминал в конструктивен диалог.

В подкрепа на енергоемката индустрия правителството одобри промени в механизма за компенсации за цените на електроенергията. „Решението прави ефективна компенсаторната програма, която по същество е програма в подкрепа на конкурентоспособността и инвестициите в българската икономика“, заяви енергийният министър. Схемата ще се финансира чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и е неутрална по отношение на държавния бюджет. Те ще насърчава инвестиции в декарбонизация и енергийна ефективност.

Компенсациите за енергоемките потребители на електрическа енергия за тригодишен период, започващ от 1 юли 2025 г., са определени в размер на 334 млн. евро, като за първата година те са 124 млн. евро.

Министър Петрова уведоми и за одобрена дерогация за определени доставки за АЕЦ „Козлодуй“,

Централата ще може да внесе от Русия продукти от желязо и стомана, за изпълнението на ремонтните програми на централата. Дерогацията се дава за срок до изтичане срока на договорите.

Състезанието, в което участваха осем отбора от професионални гимназии в София, Пловдив, Стара Загора и Перник, е организирано от Solar Academy Bulgaria, съвместно с Green Transition Forum. Първото място завоюва отбор Eclipse Solar Blinds от Софийската професионална гимназия по електротехника „Джон Атанасов“ със своя проект за соларни щори, с които се намаляват сметките за електроенергия. Освен тях, в състезанието бяха представени проекти за изграждане на ефективна нискобюджетна система за поливане с използване на слънчева енергия, повишаване ефективността на училищна фотоволтаична централа, мини ПАВЕЦ в комбинация с PV инсталация и система за съхранение на излишната енергия, къща със соларен паркинг, умна ВЕИ ферма с автономно напояване, платформа, свързана с решения за зелена енергия и ВЕИ система със соларни панели и батерии за производство на електроенергия в язовир.

„В момента енергетиката е в период на трансформация и впечатляващите резултати по отношение на новите мощности, които влизат в системата, са резултат на политики, пазарна трансформация и подкрепа с публичен ресурс“, изтъкна министър Петрова и допълни: „След четири години, когато завършите образованието си, енергетиката няма да е същата. Тя ще очаква вашите идеи, любопитство и новаторство, защото секторът има нужда от това.“

В награждаването участваха също изпълнителният директор на БЕХ ЕАД Андрей Живков и Денис Беев от НЕК ЕАД. Те, заедно с министър Петрова, отправиха специална покана към учениците: да присъстват на откриването на един от най-големите батерийни паркове, финансиран от Министерството на енергетиката със средства по Плана за възстановяване и устойчивост; да посетят ПАВЕЦ „Чаира“ – най-голямата помпено-акумулираща водноелектрическа централа в региона и да видят отблизо „Мини Марица-изток“ - мястото, поставило основите на българската енергетика.

Теми на заседанието бяха актуалните политики по отношение на енергийния сектор и ангажиментите на дружествата от БЕХ група за работа през новия регулаторен период, също както и договорената в Националния план за възстановяване и устойчивост реформа за подобряване на корпоративното управление на държавните компании.

В рамките на заседанието бяха засегнати също така финансовото състояние на дружествата в структурата на БЕХ и изпълнението на сключените колективни трудови договори (КТД).

От страна на Министерство на енергетиката бе декларирана готовност за подобряване на работата на браншовите съвети.

Като част от дискусията беше представено виждането на Министерство на енергетиката за необходимостта от интегриран подход за развитието на комплекса „Марица-изток“, основан на активен диалог и координирани действия.

Акцент беше поставен върху виждането за разработване на пътна карта за развитие на региона, включително необходимите финансови механизми и нормативни мерки. Като основни елементи на този процес бяха откроени изготвянето на бизнес, финансов и инвестиционен план, които следва да бъдат разглеждани успоредно, в комплекс.

Съгласно разпоредбите на чл. 24б от ЗОЗЗ при  необходимост от изграждане на обекти за производство на енергия от възобновяеми източници за постигане на националната цел по чл. 12, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, земеделските земи се считат с променено предназначение след влизането в сила на подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ), предвиждащ изграждане на обект за производство на енергия от възобновяеми източници и издаване на удостоверение. Влизането в сила на ПУП-ПЗ се удостоверява със заповед или друг акт на компетентен орган за одобрен проект за  ПУП-ПЗ.

Необходимите документи за издаване на горепосоченото становище са:

1. Заявление за издаване на становище по чл. 24б, ал. 2 от Закона за опазване на земеделските земи;
2. Заповед или друг акт на компетентен орган за одобрен проект за ПУП-ПЗ;
3. Констативен протокол или друг акт на компетентен орган за влизане в сила на горепосочения акт.

Заявленията, в които се предвижда промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка се подават в Министерството на енергетиката (МЕ), а заявленията, в които се предвижда промяна на предназначението на земеделска земя с площ до 50 дка се подават в Агенцията за устойчиво енергийно развитие.

Заявленията могат да се подават по електронна поща, по пощата или на място в деловодството на съответната администрация. Заявленията могат да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис или саморъчно положен подпис.

Заявлението се подава от заявителя или от упълномощено от него лице.

При констатирана липса на информация или документ по постъпилото заявление, както и при констатирано несъответствие, се изпраща писмо до заявителя. Ако заявителят не подаде исканата с писмото информация, становище не се издава.

Издаденото становище по чл. 24б от ЗОЗЗ е валидно до края на календарната 2026 година.

Образец на заявлението, което е необходимо да попълните, може да намерите тук

Образец на становище, което МЕ издава през 2026 г. на основание чл. 24б, ал. 2 от ЗОЗЗ

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)