С въвеждането на новата Класификация на икономическите дейности (КИД-2025) част от допустимите икономически дейности са с нови кодове. В Приложение № 1 към програмата са посочени кодовете по КИД-2008, а актуалните удостоверения от НСИ се издават по КИД-2025.

При предприятията, които извършват повече от една икономическа дейност, следва да бъде представен и одитиран годишен финансов отчет за предходната година и одитиран междинен финансов отчет за първото полугодие на текущата година, в които е потвърдено разпределението на разходите за електрическа енергия между осъществяваните от него дейности с посочване на кодовете им, за ценовия период, за който са изплатени компенсации. Отчетите се представят в Министерството на енергетиката.

Чрез Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ са дадени указания към доставчиците на електрическа енергия за съобразяване с посоченото при приемането на заявленията от предприятията, с цел да не се допуска разминаване при прилагането на изискванията по програмата.

В центъра на разговорите бе развитието на Вертикалния газов коридор и превръщането на свързаността в реален регионален капацитет. „Истинската стойност се проявява тогава, когато тази възможност се превърне в ликвидност, търговия, диверсифицирани доставки и способност за бърза реакция при промяна на обстоятелствата“, подчерта министър Петрова. Тя постави акцент и върху конкурентоспособността на региона: „Способността държавите да работят заедно е най-силното конкурентно предимство на региона в условията на динамична геополитическа среда“, заяви Петрова. В този смисъл открои бързото развитие на соларни мощности и системите за съхранение у нас като възможност страната ни да има важен принос за регионалната енергийна система.

Българският енергиен министър отбеляза активната роля на България за развитието на електроенергийните коридори Север-Юг и Изток-Запад, увеличаването на трансграничния капацитет и по-ефективното използване на съществуващата инфраструктура, която е гръбнакът на регионалната сигурност. „За да може тя да работи по най-добрия начин за нашите икономики, за нашите граждани и за целия регион, трябва да продължим да надграждаме регионалното сътрудничество и солидарността“, категорична бе министър Петрова.

Конкретна стъпка към разширяване на регионалната свързаност бе направена в рамките на SEEF2026 с подписването на Меморандум за разширяване на Вертикалния газов коридор към Сърбия и Северна Македония. На форума Министър Петрова участва в дискусията за енергийната сигурност и конкурентоспособността на Югоизточна Европа. В рамките му проведе и двустранна среща с посланика на САЩ в Гърция Кимбърли Гилфойл, на която бе обсъдена активната работа на България по Вертикалния газов коридор и възможностите за задълбочаване на енергийното сътрудничество.

Преструктурирането на Български енергиен холдинг е извършено чрез отделянето на ТЕЦ „Марица изток 2” ЕАД и „Мини Марица-изток” ЕАД в ново холдингово дружество. В рамките на „Холдинг Марица Изток“ влиза и „Мини Марица-изток – възстановяване на минни терени”, в момента дъщерно дружество на „Мини Марица-изток“ ЕАД, която ще извършва подготовката на нарушени от въгледобива терени за нови икономически дейности. Решение на министъра енергетиката Ива Петрова е подписано на 31 август 2026 г. (понеделник) при спазване на всички необходими срокове от гледна точка на Националния план за възстановяване и устойчивост и нормативни процедури и разпоредби.

Това стана ясно по време на заседание на Комисията по енергетика в Народното събрание днес.

Работна група за тази цел е назначена със заповед на министъра на енергетиката, при широко участие на експерти и ръководители  от съответните дружества, които извършиха задълбочени анализи и подготовка на необходимите документи за осъществяване на реформата, в активен отворен диалог с представители на синдикалните и браншовите организации и на редица заинтересовани страни на местно ниво. В резултат на това са изготвени проекти на всички  необходими документи, като основна заложена цел е  изпълнение на реформата за подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия в този сектор. Работната група продължава с ежеседмични открити заседания на място за организиране на дейностите по реформата съобразно предвиденото в плановете.

До 14 дни след взетото решение на министъра на енергетиката на 31 август 2026 г. за учредяване на дружеството „Холдинг Марица Изток“ ЕАД  следва да бъде издаден доклад от независим одитор за потвърждение стойността на прехвърлените активи и регистрирания капитал, незабавно след което ще бъде извършено вписване на решението в Търговския регистър.  Впоследствие структурата, бизнес програмата и финансовият план на новия холдинг и неговите дъщерни дружества ще бъдат финализирани и одобрени от неговия Съвет на директорите. С това ще бъде изпълнена  първата основополагаща стъпка за осигуряване на ясна перспектива на целия комплекс.

„Оздравяването на дружествата и осигуряването на възможности за устойчивото им развитие са в центъра на нашите действия. Решението не се свежда просто до административно отделяне на две компании в нов холдинг, а до решения, които ще дадат ясна визия за комплекса „Марица Изток“, който винаги е бил и ще бъде стратегически актив за България”, коментира министър Петрова.

Със своята значима роля за националната и енергийната сигурност на страната въглищните мощности ще бъдат запазени като част от производствения микс в електроенергийната система. През следващите 5-6 години въглищните централи,  запазват значението си в енергийната система. Наред с участието си в производството на електроенергия, тези мощности ще продължат да осигуряват ключови системни резерви, регулиране на честотата и балансиране на електроенергийната система.

Устойчивото финансиране на новия холдинг е ключово. Планираният добив на въглища през следващия десетгодишен период е  средно 14-15 млн. т. годишно , а производството на електроенергия -  около 5000 GWh годишно. Допълнително, в краткосрочен план (2027-2031 г.) е включен набор от дейности и  инвестиционни проекти , свързани с рекултивация на терени, нарушени от въгледобива, подготовка на освободени от минната дейност терени за нови икономически дейности, изграждане на фотоволтаични централи със системи за съхранение (вкл. и за нуждите на дейностите в комплекса), дейности по осигуряване на дълготрайна устойчивост на рудник „Трояново-север”, изграждане на електропреносна и присъединителна инфраструктура, съоръжения за комбинирано изгаряне на въглища и дървесен чипс и други.

По отношение запазването и оптимизацията в управлението на персона, в краткосрочен план се предвижда част от служителите на „Мини Марица-изток” ЕАД да бъдат насочени към изпълнение на дейности за възстановяване и рекултивация на терените и подготовката им за нови икономически дейности. Този процес се предвижда да бъде финансиран основно от Фонда за справедлив преход и частично за сметка на държавния бюджет. Това е ключово условие за успешна трансформация на комплекса, чрез което би могъл да функционира ефективно и стабилно. “В момента сме в процес на адаптиране на условията на изпратената нотификация за  държавна помощ пред Европейската комисия.

Към момента е получено одобрение (писмо за увереност) за предоставянето на средства от държавния бюджет в размер на  41,6 млн. евро, при спазване на определени условия за мониторинг на целевото разходване на средствата.

Предприети са и стъпки за осигуряване на финансов ресурс за подкрепа на дейностите и инвестициите по  Програмата за развитие на регионите 2021-2027 към МРРБ.

          Осигуряването на устойчива перспектива за развитие на комплекса „Марица изток” не би било възможно без широк обществен консенсус по приеманите решения в този процес. Водени от това убеждение, членовете на работната група проведоха поредица от срещи в гр. Раднево и с. Ковачево със синдикални и браншови организации от комплекса, както и с местната общественост. Откритите заседания на работната група и срещите на място продължават.

          Какво предстои:

• продължаване на преговорите със синдикални организации, Министерството на труда и социалната политика (МТСП) и Министерството на финансите (МФ) по проект на нормативен акт за социалните мерки свързани с обезщетенията на персонала при временно преустановяване или намаляване на производството и последващо одобрение от Европейската комисия ;
• нотификация за държавна помощ за финансиране на дейностите по дълговременна устойчивост на Рудник-2 „Трояново-север“ – финансиране със средства от държавния бюджет;
• нотификация за държавна помощ за социално-икономическа трансформация;
• осигуряване на ликвидност на новото холдингово дружество чрез увеличение на капитала му с парична вноска от страна на държавата.

Министерство на енергетиката изразява увереност, че предприетите в изключително кратък срок действия са от решаващо значение за запазване на служителите на дружествата, за стабилизиране на финансовото им състояние и намирането на работещо решение за комплекса – в интерес на хората, на националната сигурност на Българя, на развитието на региона.

Преобразуване на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) чрез включването ѝ в структурата на Министерство на енергетиката – това предвижда административната реформа, чиято основна цел е укрепване, подобряване и надграждане на административния капацитет.

Обществено обсъждане вече преминаха  предлаганите промени в Закона за енергийната ефективност, чрез които в българското законодателство се транспонират Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275.

Сред очакваните резултати на планираната административна реформа са подобряване на координацията, оптимизиране на административните процеси и повишаване на ефективността при използване на публичните ресурси. Предложението е в съответствие с ключов приоритет от управленската програма на правителството, предвиждащ консолидиране на администрации, преминаването им като звена към съответните първостепенни разпоредители с бюджет, оптимизация на териториалните структури и редуциране на управленски нива.  

Функционален преглед на администрацията, предхождащ предложението за преобразуване, сочи, че между специализираните функции на Министерството и АУЕР няма функционално дублиране. Такова обаче е налице в управленските и общоадминистративните функции, които се поддържат както в Министерството, така и в агенцията. АУЕР поддържа самостоятелна обща администрация за финансово-счетоводно и правно обслужване, човешки ресурси, деловодство, информационни технологии, управление на собствеността. Същите групи функции са организационно обезпечени и в Министерството на енергетиката. Обединяването на структурите би довело до оптимизация на процесите и избягване на рискове, свързани с необосновано удължаване на информационните и съгласувателните процедури, забавено предоставяне на информация и други негативни последици.

Предлаганият подход за преобразуване на АУЕР чрез включването ѝ в структурата на МЕ ще позволи запазване на експертния капацитет на агенцията и по-гъвкаво и ефективно разпределение на служителите чрез възможността за общо използване на правни, финансови, административни и ИТ ресурси.

Реформата няма да се отрази върху специализираните дейности, изпълнявани от АУЕР. Напротив, чрез приобщаването към структурата на Министерството на енергетиката, капацитетът на АУЕР ще бъде запазен и надграден. Това, от своя страна, ще има положителен ефект за ползвателите на услугите на агенцията чрез съкращаване на сроковете за обслужване.

Споделяйки убеждението, че ключов фактор за успешна реализация на реформата е консенсусното ѝ приемане от професионалната общност, ръководството на Министерството на енергетиката ще покани заинтересованите страни за обсъждане на предлаганите мерки.

Проектозаконът бе публикуван за обществено обсъждане на 24 юли 2026 г. В периода на обществените консултации бяха предприети действия за извършване на организационна реформа в администрацията на Министерството на енергетиката и АУЕР. Във връзка с това в законопроекта са включени допълнителни промени за вливане на АУЕР в структурата на Министерството на енергетиката. Основна цел на тази реформа е укрепване, подобряване и надграждане на административния капацитет с оглед реализиране на  изискванията на Директива (ЕС) 2023/1791 и Директива (ЕС) 2024/1275.

Предвидени са и промени в административнонаказателните разпоредби на закона с оглед адаптиране на размера на глобите и имуществените санкции към актуалните условия, и във връзка с преминаването към еврото като официална валута в Република България.

Коментари, мнения и препоръки по предложения проект може да се изпращат в 14-дневен срок на следните имейл адреси: a.dimitrova@me.government.bg и m.minova@me.government.bg.

Проект на ЗИД на ЗЕЕ

Мотиви

Частична предварителна оценка на въздействието

Становище на Администрацията на Министерския съвет

Набелязани са около 7 варианта за конкретни технически решения

„Събраха се актуални данни за нивото на Дунав, заснето бе речното дъно в района на централата и бяха направени хидроложки анализи. Извършено бе хидравлично моделиране с помощта на математически модел за оценка на възможния ефект върху нивото на реката. Набелязани са около 7 варианта за конкретни технически решения, които биха дали възможност за задържане на нивото на реката. Работи се по проект за изграждане на дига в района на централата. Обследват се и други възможности, включително прехвърляне на водни количества от вътрешни резервоари към централата. Приключени са предпроектните проучвания за тези варианти. В Министерството на енергетиката и днес продължава работата с участието на министрите на транспорта и съобщенията, околната среда и водите и земеделието и храните, както и на експертните екипи“, поясни министър Петрова.

Няма риск за електроенергийната система и сигурността на доставките
„Няма риск за системата и сигурността на доставките. Имаме необходимите варианти за действие“, подчерта министър Петрова. Седми блок на ТЕЦ „Марица изток 2“ вече е в разполагаемост след ускоряване на ремонтните дейности, а осми блок се очаква да влезе в края на месеца. ВЕЦ също са в готовност за подкрепа на вечерния пик при необходимост. През последните дни средната денонощна консумация на електроенергия в страната е около 90 000 MWh при производство около 131 000 MWh и износ от порядъка на 30 000 MWh. 

По отношение на цените министър Петрова посочи, че независимият регулатор следи поведението на пазарните участници. „Пазарът би трябвало да е спокоен“, заяви тя. За енергоинтензивните индустриални потребители има действащи компенсаторни механизми.

Намирането на правна форма, която да легитимира действията около земите за „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, не прави безобразието по-малко
По повод одита на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ министър Петрова посочи, че видимо е намерена правна форма, която да легитимира действията около земите, но това не прави безобразието по-приемливо. 
„Казусът започва с искане от „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ за покупка на 68 декара частен имот, оценен на над 1600 евро за кв. метър. Впоследствие около 200 декара земя на АЕЦ „Козлодуй“, оценени на същата база, са апортирани в капитала на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. Министър Петрова определи като странна позицията на бившия изпълнителен директор на дружеството, който, по думите ѝ, е съзнавал ефекта от действията върху дружеството, но не е предприел нищо, тъй като е била намерена правна форма за тяхното легитимиране. Всички факти и резултати от одита са предадени на компетентните органи.
Нетният ефект е, че дружеството „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, отговорно за развитието на стратегически за България проект, всъщност е натоварено с кух капитал и спорна история.

Реформата в „Марица-изток“ трябва да даде перспектива на дружествата и региона
Реформата предвижда изваждането на ТЕЦ „Марица изток 2“ и „Мини Марица-изток“ от корпоративната структура на БЕХ и създаването на „Холдинг Марица Изток“. Целта е устойчив модел за развитие на двете дружества и оптимизиране на разходите. Одитът на „Мини Марица-изток“ е установил неефективно управление, включително натрупани запаси от материали за стотици милиони, които не се използват. По резултатите от одита са подадени два сигнала до АДФИ и компетентните органи. Един от казусите е свързан със съдебен спор между мините и частна компания и последващо извънсъдебно споразумение, с което отношенията са уредени за сума в пъти по-висока от определената от съда. 
Като пример за неизползван ресурс министър Петрова посочи предвидените в Териториалния план 200 млн. евро за рекултивация на терени на „Мини Марица-изток“, от които до момента мините не са получили средства. В рамките на реформата се създава организация за използването на този ресурс.

Работи се по по-справедлив модел за подкрепа на битовите потребители
Министерството на енергетиката подготвя социално-икономически анализ за най-ефективния модел за защита на битовите потребители, включително възможността за въвеждане на блокови цени, при които определено базово потребление се заплаща при по-благоприятни условия, а потреблението над съответния праг е на различна цена. Изгражда се и информационната система за идентифициране на домакинствата в състояние на енергийна бедност и уязвимите клиенти. Тестовата работа трябва да започне през септември, а първата оценка на тези групи потребители, техните характеристики и потребление е предвидена за февруари 2027 г. За енергийно бедните и уязвимите клиенти се предвижда целева подкрепа.

Колеги, заповядайте!

„Намаляването на мощността от 100 на 91.4% има за цел да улесни работата на помпите и няма отношение към ядрените съоръжения“, поясни заместник-изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Андрей Красночаров. Той допълни, че превантивната мярка няма никакво отношение към ядрената безопасност.

Директорът на Централно диспечерско управление Димитър Зарчев увери, че намаляването на мощността на 5-ти блок по никакъв начин не застрашава целостта на електроенергийната система и нормалната ѝ работа.

„През последните дни, поради затоплянето, средната денонощна консумация на електроенергия в страната е около 90 000 мегаватчаса, като едновременно с това износът, който регистрираме, е от порядъка на 30 000 мегаватчаса. Сумарното производство на българската електроенергийна система е около 131 000 мегаватчаса. Казано по друг начин – нямаме проблем нито с баланса, нито с износа на електроенергия“, допълни Зарчев.

Не се очакват и смущения в нормалното снабдяване на битовите потребители, изтъкна изпълнителният директор на НЕК ЕАД Георги Добрев.

Министерство на енергетиката не е спирало и не спира да следи ситуацията, която е особено динамична. Създаден е вътрешноведомствен щаб, ръководен от заместник-министър Кирил Темелков.

„Електроенергийната система разполага с достатъчно мощности, които да гарантират нормално потребление. Предприехме действия в различни посоки: например, ремонтът на 7-ми блок в ТЕЦ „Марица-изток 2“ да приключи по-рано. От утре той ще бъде в разполагаемост. 8-ми блок ще бъде в разполагаемост в началото на септември, отново по-рано от предвиденото. Ремонтната програма на ТЕЦ „Марица-изток“ 2 е съобразена с текущата ситуация“, увери министър Петрова.

Тя допълни, че разговори за готовността за осигуряване на допълнителни мощности са проведени и с останалите 2 централи в комплекса – ТЕЦ „AES Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“.

„Електроенергийният системен оператор има варианти за действие и благодарение на фотоволтаичните мощности, батериите и водноелектрическите централи на НЕК“, каза още Ива Петрова.

Евентуално последващо понижаване на мощностите на АЕЦ „Козлодуй“ би повлияло единствено върху възможностите ни за износ.

„В режим на много силна координация между Министерство на енергетиката, АЕЦ „Козлодуй“, Министерство на транспорта и съобщенията, Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ и Изпълнителна агенция „Морска администрация“ се работи по набор от технически решения, насочени към поддържане на нивото на р. Дунав“, коментира още министър Петрова, и подчерта водещата роля на екипите в АЕЦ „Козлодуй“ и високия им професионализъм.

Мярка, свързана с намаляване на мощността на енергоблок поради екстремни метеорологични и хидроложки условия, се прилага за първи път в 52-годишната експлоатационна история на АЕЦ „Козлодуй”.

Още от началото на месец юли, при първите индикации за трайно понижаване на нивото на Дунав и прогнозите за дългосрочно засушаване в Западна и Централна Европа, в атомната централа бе сформирана работна група за управление на ситуацията. Приведена бе в изпълнение процедура, която включва всички необходими мерки и действия за осигуряване на безопасната и надеждна експлоатация на ядрените мощности при продължителен спад на речните нива.

Водата от река Дунав се използва за охлаждане на парата в кондензаторите, разположени в неядрената част на централата, и не се използва за охлаждане на ядрените реактори. Водоподаването се извършва от собствена брегова помпена станция, проектирана и изградена така, че да осигурява необходимите водни количества и при ниско ниво на реката. Това, заедно с добрата поддръжка на съоръженията, позволи на АЕЦ „Козлодуй” да работи нормално и да гарантира сигурността на националната и регионалната енергийна система в условия, при които редица ядрени мощности в европейски страни по поречието на Дунав бяха спрени или производството им беше намалено до технологичен минимум.

В безпрецедентната хидроложка обстановка екипите на атомната електроцентрала продължават денонощно да работят за безопасната и надеждна експлоатация на ядрените съоръжения.

Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова, която поздрави работещите в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ с техния професионален празник. В честването в Старозагорските минерални бани се включи и заместник-министър Кирил Темелков.

Министър Петрова изтъкна безспорната роля на енергийния комплекс за енергийната сигурност на страната.

„Затова и промените, които правим в структурата на Българския енергиен холдинг, имат една основна цел – да дадат на двете дружества по-ясна и устойчива перспектива, като съхранят хората, експертизата и капацитета, изграждани с години.“

По думите на министър Петрова, следващите решения за бъдещето на комплекса трябва да дадат на всички повече сигурност и на региона – повече възможности.

„За мен най-важното е да знаем какво пазим, когато правим промени. Пазим професионалистите, натрупаното знание и значението на комплекса за българската енергийна система. Искаме следващите решения да дадат на хората повече сигурност и на региона - повече възможности.

Още веднъж, благодаря ви за труда, за професионализма и за отговорността. Пожелавам ви здраве, успехи и още много поводи, които да ви дават самочувствие“, каза още в приветствието си енергийният министър.

По-рано през деня министър Петрова и заместник-министър Темелков поднесоха венец пред паметника на Св. Иван Рилски в Раднево – патрон и покровител на българските миньори. В Старозагорските минерални бани те наградиха победителите от проведените по случай празника спортни състезания между отбори от „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)