С проекта на Правилник се предвижда дейностите по директно присъединени електромери да могат да се извършват и от служители на външни фирми, които са преминали специализирано обучение, организирано от собственика на електрическата уредба или мрежа. Обучението следва да включва теоретична и практическа подготовка с минимална продължителност 8 часа, с цел гарантиране на необходимото ниво на знания и умения за безопасно изпълнение на дейностите.

Коментари, мнения и препоръки по предложения проект може да се изпращат в 14-дневен срок на следните имейл адреси: i.marinov@me.government.bg и d.doneva@me.government.bg. 

 Проект на акт

Мотиви

 Оценка на въздействието

Доклад

Активите, обединени в рамките на БЕХ ЕАД, в това число и тези на „ТЕЦ Марица Изток 2“ ЕАД и „Мини Марица-изток“ ЕАД до отделянето, са от стратегическа значимост за сигурността на страната и критичната инфраструктура на Република България.

Коментари, мнения и препоръки по предложения проект може да се изпращат в 14-дневен срок на следните имейл адреси: g.peneva@me.government.bg и t.pernicheva@me.government.bg

Проект на акт

Мотиви 

Оценка на въздействие

Становище на администрацията на Министерския съвет

Вертикалният газов коридор е много повече от инфраструктура, инициативата е пример за регионално сътрудничество и солидарност, заяви министърът на енергетиката Ива Петрова на Sofia Economic Forum 2026. Тя подчерта, че добрата междусистемна свързаност позволява на страните да преминат от въпроса за сигурността на доставките към търсенето на по-добри пазарни условия. Същата логика следва и развитието на регионалните електроенергийни коридори.

Критично ниските нива на Дунав през лятото поставиха на изпитание работата на АЕЦ „Козлодуй“. „Това, което даде възможност да преминем безопасно през предизвикателството, е самият проект на централата, но и инженерният екип, който денонощно следеше ситуацията“, подчерта министър Петрова. В този смисъл тя отбеляза значението на балансирания енергиен микс, системите за съхранение и добрата междусистемна свързаност за стабилността на българската енергийна система и възможността страната да подкрепя съседните държави.

„За България ядрената енергетика е категоричен избор в развитието на енергийния сектор. Имаме опит и амбиции. Осигуряването на безопасната експлоатация на съществуващите мощности е безусловен приоритет“, подчерта Петрова. Страната разполага с опит и експертен потенциал за развитие на ядрената енергетика, а актуализираната стратегия до 2050 г. ще оцени бъдещите мощности и технологични решения, включително малките модулни реактори. Сред важните задачи е и подготовката на специалисти за сектора.

Министърът изтъкна и необходимостта публичният ресурс да бъде допълнен с частни инвестиции за изграждането на нови мощности и критична инфраструктура. Амбицията на Министерството на енергетиката е да създаде рамка за публично-частни партньорства и да очертае първите проекти, които могат да бъдат реализирани чрез нея.

Интересът на Деян към инженерните специалности и нормативната уредба в енергийния сектор го мотивира да участва в инициативата и да се запознае отблизо с работата на една от водещите институции в държавата.

В предизвикателството се включиха и студентката втори курс по „Международни отношения“ в Софийския университет Йоана Вълчева и единадесетокласничката Антония Лазова от Старопрестолната професионална гимназия по икономика. Водени от интереса си към дипломацията и стратегическите партньорства в енергетиката, те заеха за ден позициите началник и служител на отдел „Международно сътрудничество“ в Министерството на енергетиката.

Министър Ива Петрова посрещна младежите сърдечно и с усмивка отстъпи кабинета си на Деян. На тримата тя обеща изпълнен с интересни задачи и нови знания ден, който да ги мотивира в бъдещото им професионално развитие.

Още в началото младите участници получиха конкретна задача - да се включат в подготовката на необходимата кореспонденция за участието на България в конференцията по глобалната инициатива за климата COP31, която ще се проведе през ноември 2026 г. в Анталия, Турция. Така те имаха възможност да се докоснат до реалната работа по международните ангажименти на страната в областта на климата и енергетиката.

Работният ден на министър Кюпелийски включваше и участие в заседание на Министерския съвет заедно с министър Петрова. На него беше представен проект на решение за резултатите от участието на България в неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по транспорт, телекомуникации и енергетика в частта за енергетиката, проведено през септември в Дъблин, Ирландия. Деян се срещна и с министър-председателя Румен Радев.

Програмата на тримата младежи продължи с посещение в Народното събрание. Те влязоха в пленарната зала и заеха места в президиума, а заместник-председателят на Народното събрание Иван Ангелов ги запозна с основните направления в законодателната дейност.

Младежите се запознаха и с дейността на пресцентъра на Министерството на енергетиката, където научиха повече за спецификите на институционалната комуникация и за начина, по който важната информация достига до хората.

В края на деня участниците отчетоха изпълнението на възложените им задачи и получиха от министър Петрова сертификати за участието си в инициативата. На церемонията присъства изпълнителният директор на „Джуниър Ачийвмънт България“ Мила Ненова.

В Министерството на енергетиката Деян, Йоана и Антония се запознаха с председателя на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов, председателя на Комисията по енергетика в Народното събрание Румяна Петрова и изпълнителните директори на Българския енергиен холдинг и „Булгаргаз“ – Андрей Живков и Георги Татарски.

Деян придружи министър Петрова и на приема по повод Националния празник на Австрия в посолството на страната в София. Така денят му събра на едно място работата на изпълнителната власт, международните отношения и институционалната комуникация и показа колко разнообразни са задачите, които стоят пред един министър на енергетиката.

За тримата младежи инициативата беше възможност да видят отблизо как функционират държавните институции, да поемат реални задачи и да се срещнат с хора, които участват във вземането на решения. А натовареният график им даде и още един ценен урок: зад всяка отговорна позиция стоят много работа, добра организация и умението да подреждаш приоритетите си.

Енергийният министър присъства заедно с министър-председателя на първата копка на Батериен парк - Твърдица

Стратегическите инвестиции и партньорствата с водещи технологични компании са сред ключовите предпоставки за развитието на конкурентоспособна, сигурна и модерна енергетика - подчерта министърът на енергетиката Ива Петрова. Заедно с министър-председателя Румен Радев тя присъства на първата копка на Батериен парк - Твърдица. Сред гостите бяха също Мария Гвоздейкова-Златева – кмет на Община Твърдица, министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев, областният управител на Сливенска област Михаил Кашеров, народни представители.

Министър Петрова акцентира върху ролята на батериите за гъвкавостта и сигурността на електроенергийната система при нарастващ дял на възобновяемите енергийни източници. България вече разполага със значителен опит в тази област – за по-малко от година и половина в страната са въведени над 6 GW системи за съхранение. Това развитие допринесе за осигуряването на електроенергия както за вътрешното потребление, така и за подкрепата на съседни държави през критичния летен период.

„Ще положим всички усилия да запазим стратегическото си предимство чрез адекватна регулаторна рамка, която подкрепя инвестициите в съхранение, батерии, ПАВЕЦ и нови енергийни мощности“, подчерта министърът. Тя отбеляза, че последователната политика за развитие на тези технологии е важна както за сигурността на енергийните доставки, така и за утвърждаването на България като привлекателна дестинация за инвестиции, стратегически партньорства и технологични иновации.

След церемонията министър-председателят Румен Радев, министърът на енергетиката Ива Петрова и министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев проведоха среща с представители на Tesla, на която бяха обсъдени потенциални инвестиции в България.

Батериен парк - Твърдица е първият от три проекта, които ще бъдат реализирани в партньорство между „Асарел Трейд“, Power Profit и Tesla. Петчасовата система за съхранение на електрическа енергия, базирана на технологията Tesla Megapack 2XL, ще бъде с капацитет 300 MWh. Проектът предвижда инсталирането на 80 батерийни единици, както и двадесет 4.4 мегаволтампера трансформатори Tesla. Трите проекта са част от инвестиционна програма на стойност над 350 млн. евро, с общ капацитет за съхранение над 2300 MWh.

На Глобалната среща на върха за иновации 2026 енергийният министър открои ресурсите и инфраструктурата като новия стратегически императив, от който зависи развитието на държавите

„Способността да осигурим ресурсите и инфраструктурата, от които зависи нашето развитие, е новият стратегически императив пред нас. Регионалното сътрудничество е решаващо за постигането на тези цели. Общите действия ще помогнат на страните да отговорят по-ефективно на съвременните предизвикателства“. Това заяви министърът на енергетиката Ива Петрова на Глобалната среща на върха за иновации 2026 (Global Innovation Summit 2026) в София.

Форумът се провежда под мотото „Повишаване на конкурентоспособността: енергетика, инфраструктура и дигитални иновации за икономическа трансформация“ и събра представители на институциите, бизнеса и експертната общност, за да обсъдят основните фактори, които променят глобалната конкурентоспособност.

Министър Петрова подчерта въздействието на геополитическото напрежение, прекъсванията във веригите за доставки, ценовите колебания и ускорената технологична трансформация върху икономическа конкурентоспособност. „В тази среда надеждният достъп до енергия и стратегически ресурси, както и наличието на модерна инфраструктура, имат все по-голямо значение за националната сигурност, инвестициите и индустриалното развитие“, категорична бе тя.

България укрепва позициите си в европейската енергийна система чрез активно участие в регионални инициативи с общоевропейско значение. Сред тях са Вертикалният газов коридор, електроенергийните коридори „Изток-Запад“ и „Север-Юг“, както и развитието на зелени енергийни маршрути от Каспийския регион към Европа. Тези усилия разширяват възможностите за свързаност, диверсификация и сътрудничество между пазарите и създават предпоставки за по-устойчива икономическа среда.

По думите на енергийния министър Европа има възможност да изгради икономика, основана на собствен технологичен капацитет, сигурен достъп до стратегически ресурси и индустрии, които създават висока добавена стойност. „За да превърнем този потенциал в реалност, трябва да погледнем отвъд краткосрочните цикли, да преодолеем пропастта между научните открития и промишленото производство и да трансформираме сътрудничеството между държавите в реален капацитет за колективни действия“, посочи Петрова.

В панела, посветен на енергийната сигурност и независимост, заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева представи новия подход на България към енергийното планиране, основан на дългосрочна стратегия, комплексно моделиране и регионално партньорство: „България въвежда нов подход към енергийното планиране – решенията да не се вземат на парче, а в рамките на дългосрочна енергийна стратегия, подкрепена от комплексно моделиране на цялата енергийна система при различни сценарии. Така ще можем да оценяваме едновременно сигурността на доставките, достъпността на енергията, конкурентоспособността и целите за декарбонизация. Националното планиране обаче трябва да бъде свързано с инфраструктурата, ресурсите и развитието на съседните държави, защото регионалното партньорство е ключово условие за енергийна сигурност и устойчивост“.

Помпено-акумулиращите ВЕЦ са изключително важни за енергийната система и в частност – за успешното интегриране на нарастващото производство от възобновяеми източници в страната. В отговор на тези предизвикателства България има изключително амбициозни планове за изграждане на нови ПАВЕЦ. Това каза министърът на енергетиката Ива Петрова, която разговаря с мениджмънта на австрийската компания Voith Hydro. Компанията участва активно във възстановяването на ПАВЕЦ "Чаира" – хидроагрегати 2 и 3 са въведени успешно в експлоатация  след ремонт от страна на Voith Hydro в консорциум с ABB AG. В срещата в Министерството на енергетиката участваха и изпълнителният директор на НЕК ЕАД Георги Добрев и главният технически директор на компанията Ивайло Иванов. В рамките на разговора представителите на Voith Hydro изразиха своя интерес да участват и в бъдещи подобни проекти в региона.

По думите на министър Петрова, пълното възстановяване на ПАВЕЦ "Чаира", както и изграждането на втория му изравнител - язовир "Яденица", са водещи проекти в това амбициозно портфолио. В средносрочен план ще търсим възможности чрез публично-частно партньорство за поне още една ПАВЕЦ, поясни енергийният министър. Зелените енергийни коридори в региона обосновават още по-сериозно необходимостта от тази инфраструктура.

Четирите агрегата на ПАВЕЦ "Чаира" са с обща мощност 864 мегавата – съпоставима с един блок на АЕЦ „Козлодуй“. Работата на централата е от критично значение за балансирането и сигурността на енергийната система, коментира в заключение енергийният министър.  

Ива Петрова разговаря със словашкия вицепремиер Дениса Сакова в рамките на 19-ия Европейски форум за ядрена енергетика в Прага. Акцент бе поставен върху перспективите за задълбочаване на двустранното партньорство в ядрената енергетика. Разгледани бяха възможностите за обмен на практически опит в изграждането на нови мощности, както и въпроси, свързани с диверсификацията на ядреното гориво и извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения.

Двете страни, които работят активно в рамките на инициативата за Вертикалния газов коридор, обсъдиха и потенциала за развитие на търговското сътрудничество между „Булгаргаз“ и словашката компания SPP в контекста на достъпа до LNG инфраструктура, съхранението на природен газ и трансграничните маршрути за доставка.

„България и Словакия имат натрупана енергийна експертиза и сходни стратегически приоритети. Тясното ни сътрудничество има реална практическа стойност за гарантиране на енергийната сигурност в Централна и Югоизточна Европа, плавното постигане на климатичните цели и справянето с високите енергийни цени в ЕС“, заяви министър Петрова.

„Ядрената енергетика изисква да мислим отвъд политическите цикли и рамките на отделните проекти. Тя е дългосрочен ангажимент, който предполага предвидими политики, обществено доверие, подготвени кадри и устойчиво финансиране“, подчерта министър Петрова.

България стъпва на повече от 50 години опит в експлоатацията на ядрени мощности, силна професионална общност и утвърден институционален и регулаторен капацитет. Страната вече прилага стратегия за диверсификация, започнала с доставките на ядрено гориво и обхващаща постепенно и останалите дейности по веригата, включително поддръжката на съществуващото оборудване. Паралелно с това се работи по проекта за изграждането на нови ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“ и се извършва оценка на потенциалната роля на малките модулни реактори. Сред ключовите условия за реализацията на тези проекти са предвидимата инвестиционна среда, ясното разпределение на рисковете и отговорностите и подготовката на следващото поколение специалисти.

Министър Петрова открои общественото доверие и развитието на човешкия капитал като взаимно свързани задачи. Тя даде пример с организираните от българската атомна централа дни на отворените врати, които позволяват на гражданите да се запознаят с работата и мерките за безопасност. В подготовката на кадри за бъдещите ядрени проекти участват и университетите, включително чрез рамковите споразумения за сътрудничество с четири български висши учебни заведения.

„За да се възползва Европа от потенциала на малките модулни реактори, трябва да създадем условия за стандартизация, многократно прилагане на утвърдени проектни решения и изграждане на конкурентоспособна индустриална екосистема“, заяви Ива Петрова. Според нея европейското сътрудничество може да ускори развитието на индустриалния капацитет, компетентностите и финансирането, като същевременно се отчита пълният принос на ядрената енергетика за енергийната сигурност, декарбонизацията и конкурентоспособността на Европа.

„Вертикалният газов коридор не е просто инфраструктура, той е отличен пример за партньорство между държавите от региона с ключова роля за енергийната сигурност, което осигурява стратегическо предимство и политическо лидерство на региона в контекста на диверсификацията на доставките“, изтъкна още Петрова. По нейните думи силното регионално партньорство ще бъде гръбнакът за сигурността в цяла Югоизточна Европа.

Тя посочи, че България винаги е била активна и всъщност е движеща сила за развитието на Вертикалния газов коридор. „Инвестициите в нашия участък от коридора са почти завършени. Участъкът към Гърция е въведен в експлоатация. Има малка част от инвестициите, които ще бъдат завършени в началото на следващата година и които ще увеличат още повече входния капацитет от Гърция и изходния към Северна Македония. Участъкът към Румъния трябва да бъде въведен в експлоатация до края на годината. ICGB работи и по разширяването на капацитета си. Считам, че в момента изграждаме цялата необходима инфраструктура и е изключително важно да я завършим навреме, тъй като навлизаме в последната година от плана REPowerEU.“

Министър Петрова посочи още, че нашият регион разполага с всички предимства, за да се превърне във входна точка за алтернативни доставки на газ от надеждни доставчици.

Тя постави акцент и на електроенергийния коридор „Изток-Запад“ – инициатива, обединяваща държавите по трасето, преминаващо през Турция, България, Гърция и Западните Балкани до Италия. „Проектът има потенциал да промени начина, по който регионът използва енергията от възобновяеми източници. Той ще надгради капацитета за трансграничен обмен на зелена електроенергия с нови 2000 мегавата“, изтъкна енергийният министър.

Министър Петрова посочи и проекта за водороден интерконектор между Гърция и България, приоритетен и за двете държави, като един от ключовите примери за регионално партньорство. Благодарение на координираните усилия на „Булгартрансгаз“ и DESFA, както българският, така и гръцкият участък бяха включени в първия списък на проекти от общ интерес и проекти от взаимен интерес на Европейския съюз, а през миналата година този статут бе потвърден отново от Европейската комисия.

По думите на енергийния министър планираната инфраструктура ще стимулира процеса на мащабно внедряване на водородни технологии в региона и ще създаде условия за значително намаляване на емисиите парникови газове и за подкрепа на енергийния преход, повишавайки енергийната сигурност и допринасяйки за декарбонизацията на икономиката и енергийния сектор.

„Проектите за улавяне и съхранение на въглерод са мащабни и изискват сериозни инвестиции. Те са важна част от усилията за декарбонизация на индустрията, особено в сектори, за които няма друга опция – химическата и циментовата индустрия, металургията. Затова трябва да бъдем креативни и да намерим подходящи опции за финансирането им“, посочи Петрова и даде пример с публично-частните партньорства като подходящ модел за реализацията им. 

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)