Програма ВЕЕЕЕС отчита висока добавена стойност в обмена на добри практики за трансформация на енергетиката
Нови идеи и добри практики, свързани с Програма "Възобновяема енергия, енергийна ефективност, енергийна сигурност" (ВЕЕЕЕС), бяха обсъдени на международна среща в София. В трите панела на дискусията участваха различни заинтересовани страни – администрация, местни власти, консултантски и технологични компании, неправителствени организации, представители на академичните среди, международни финансови институции и др. Основните коментирани теми бяха енергийните спестявания, използването на геотермалната енергия, енергийният мениджмънт.
Събитието бе част от двудневната конференция "Енергия за зелено бъдеще", организирана от Министерството на енергетиката на 25 и 26 април 2023 г. Ведомството е Програмен оператор по Програма ВЕЕЕЕС по силата на Меморандума за разбирателство по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 между Република България и Кралство Норвегия, Кралство Исландия и Княжество Лихтенщайн. Партньори по програмата са Дирекцията за енергийни и водни ресурси на Норвегия - NVE и Националният енергиен орган на Исландия. Специално за събитието гостува Кирстен Вестгаард, представител на NVE.
Общата стойност на програмата е близо 33 млн. евро, от които 28 млн. евро безвъзмездна финансова помощ за намаляване на въглеродната интензивност и повишаване сигурността на доставките, посочи при откриването на срещата зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова, ръководител на програмния оператор по Програма ВЕЕЕЕС.
Към момента в изпълнение са проекти по четири процедури. По процедурата за енергийна ефективност и модернизация на уличното осветление се финансират 24 проекта, повечето от които са успешно приключили, стана ясно от думите й. 16 проекта за енергийна ефективност в общински сгради и превръщането им в сгради с близко до нулевото потребление на енергия са в процес на изпълнение. По оползотворяване потенциала от геотермална енергия за отопление и охлаждане на сгради се изпълняват 6 проекта за обновяване на отоплителната система в общински сгради, съобщи още зам.-министърът. Тя допълни, че по най-новата процедура на министерството за енергийна ефективност в индустрията в момента се сключват договори за финансиране на 17 проекта - за купуване на енергийно ефективни машини в предприятията. Изпълнението на всички проекти по програмата ще приключи до края на април 2024 г.
Програмата подкрепя и двустранните сътрудничества чрез фонд, който дава възможност за непосредствен обмен на опит между заинтересованите страни и държавите донори Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. Вече близо 20 общини и компании са се възползвали от нея. Програма ВЕЕЕЕС има изключително високо ниво на партньорство на ниво проект - над 90 на сто от финансираните проекти се изпълняват в такова сътрудничество. Така се формира голяма добавена стойност в обмена на добри практики, важни за прехода и трансформацията на енергетиката към новите изисквания, обобщи Ива Петрова. Те са изяло в духа на основните цели на програмата - намаляване на въглеродната интензивност и повишаване сигурността на енергийните доставки чрез насърчаване на енергията от възобновяеми източници, подобряване на енергийната ефективност в сградите, индустрията и общините и не на последно място – издигане качеството на експертния капацитет.
В рамките на дискусията представители на местната власт в София, Шабла, Малко Търново, Варна, Бургас и Велинград, както и редица водещи консултантски компании демонстрираха презентации за успешните си проекти за чиста енергия и енергийна ефективност.
В първия панел "Енергийни спестявания", който бе модериран от изпълнителния директор на АУЕР Ивайло Алексиев, бе обърнато внимание върху нужното финансиране като съществена предпоставка за успешна реализация на проектите. Представителят на Световната банка Иван Крофак препоръча да се създадат навреме такива условия, при които крайните бенефициенти да намират по-лесно пътя за реализация на средствата, и изтъкна значението на обучението на експертите. Опитът на общините Варна и София в модернизацията на уличното осветление по проекти, финансирани от ФМ на ЕИП, бе представен съответно от Станчо Станев и зам.-кмета на столицата Дончо Барбалов. И двамата акцентираха не само върху постигнатите спестявания на енергия, вредни емисии и разходи, но и върху по-доброто качество на осветеност, повишаване на стандарта на живот и намаляване на криминогенните прояви. Александър Доу от Българския съвет за устойчиво развитие представи енергийната ефективност в управлението на сградите от гледната точка на архитекта. Зам.-кметът на община Шабла Цветелин Йорданов и Деян Йотов от община Малко Търново споделиха подробности за успешното превръщане на общински сгради в сгради с близко до нулевото потребление на енергия.
Фокусът във втория панел "Използване на геотермална енергия" с модератор Мариано Гонзалес от Световната банка бе поставен върху големия и все още недостатъчно разработен потенциал на България за този вид ресурси. Беше обърнато внимание на пропуските в нормативната уредба, приложима към този вид инвестиции, и необходимостта от доразвиването й. Зам.-кметът на Бургас Йорданка Ананиева презентира иновативна технология за отопление с геотермална инсталация, използваща топлината на земята, в детска ясла в града, а зам.-кметът на Велинград Светла Томова запозна присъстващите с процеса по обновяване на отоплителната система в местна детска градина чрез използване на наличния ресурс от минерална вода. Директорът за индустриално развитие на зона ЦИЕ и зам.-директор на Веолия за България Мариана Итева показа нагледно плюсовете на френския опит в оползотворяването на геотермалната енергия в топлофикационните мрежи. Подробности за геотермалната характеристика и потенциала на България и връзката с енергийната ефективност коментира в презентацията си председателят на Българската асоциация Геотермална енергия Никола Сечкарьов.
В заключителния панел "Енергиен мениджмънт" с модератор Венцеслава Янчовска от Innovation Norway бяха демонстрирани добри практики и иновативни перспективи от дейността на компаниите Веолия, Cyber grid, Baringa, coBuilder, Kongsberg Gruppen.
Участниците се обединиха категорично около становището, че само с общи усилия на всички заинтересовани страни са възможни реалният преход и трансформацията на енергетиката за зелено бъдеще в полза на хората, икономиката и природата.
Още снимки от събитието: https://nc.me.government.bg/nextcloud/index.php/s/cqrnw7GyyrRfR9p