Това съобщи заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков след приключването на четиристранна среща в Истанбул. Тя се състоя в рамките на форума INRES 2026. Тази година Втората среща на върха за природните ресурси се проведе под мотото „Енергията и природните ресурси в основата на променящия се свят“ под патронажа на Министерството на енергетиката и природните ресурси на Република Турция и с участието на президента Реджеп Тайип Ердоган.

В Истанбул заместник-министърът на енергетиката участва и в панелна дискусия, посветена на предизвикателствата и възможностите пред енергийния преход.

„Говорейки за сигурност на доставките: ключови фактори за постигането ѝ са свързаността и диверсификацията. Не по-малко важни са достъпността на енергията и декарбонизацията на сектора“, посочи Темелков в изказването си.

По думите му, балансираният подход изисква използването на едновременно надеждни и екологични решения.

„Прецизно и аргументирано трябва да се комбинират различни енергийни източници – ядрена енергия, газ, водна енергия, вятърна и слънчева енергия. Формулирайки нашата обща цел – сигурност, надеждни доставки и достъпни цени – трябва много ясно да кажем, че мрежовата свързаност е водещ фактор за постигането ѝ. Тя трябва да бъде така проектирана, че позволява на всяка една държава да оползотворява достъпните си енергийните ресурси по най-прагматичния и ефикасен за нея начин, като свързаността между държавите ще спомогне да я споделяме ефективно и да постигнем социално-икономически предимства за обществата ни“, посочи още Кирил Темелков.  

Проектът „CARMEN: Интелигентни мрежи, увеличаващи ВЕИ и взаимосвързаността в района на Югоизточна Европа“ се изпълнява от Електроенергийния системен оператор на България, оператора на електроразпределителна мрежа в Румъния  - Делгаз и румънския електропреносен оператор Транселектрика. Общият бюджет на проекта е близо 208 млн. евро, от които 50 на сто е безвъзмездната помощ.

Споразумението за отпускане на безвъзмездното финансиране беше подписано на 22 май 2026 г. в столицата на Дания - град Копенхаген, на официална церемония в рамките на годишния Форум за енергийна инфраструктура, председателстван от еврокомисаря по енергетика и жилищно планиране г-н Дан Йоргенсен.

По проекта на българска територия се предвижда до края на 2032 година реконструкция, разширяване и въвеждане на системи за автоматизирано управление в подстанциите „Добруджа“, „Варна“, „Горна Оряховица“, „Мизия“ и „Балкан“, изграждане на пасивни оптични пръстени за телекомуникационна мрежа на въздушни линии с обща дължина над 1100 км, включително на две от междусистемните връзки с Румъния - ВЛ 400 kV „Дружба“ и ВЛ 400 kV „Съединение“, както и изграждане на активни оптични телекомуникационни пръстени на всички подстанции, управлявани от ЕСО.

Реализацията на инвестициите по проекта на българска територия целят модернизация на електропреносната мрежа и увеличаване на нейния капацитет в Североизточна България за оползотворяване потенциала за производство на зелена електроенергия, разгръщане на технологиите за производство на зелен водород и обезпечаване преноса на възобновяемата електроенергия по приоритетния коридор Север-Юг. 

Проектът „CARMEN: Интелигентни мрежи, увеличаващи ВЕИ и взаимосвързаността в района на Югоизточна Европа“ е част от Проект от общ интерес CARMEN, който в края на 2025 г. беше включен във втория списък на ЕК с приоритетни европейски проекти за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура.

По думите на зам. министър Ганчева България е запазила своето стратегическо предимство в устойчивия добив на метали по съвременен начин и това предимство трябва да бъде съхранено и развито. Тази необходимост е още по-силна в условията на глобална конкуренция от страна на пазари извън ЕС и риск от загуба на позиции.

България е сред лидерите в производството на стратегически суровини като мед, олово, цинк и преработката на алуминий; производството на стомана обаче намалява с 50% през последните години, стана ясно по време на форума. Тези реалности илюстрират по нов начин въпросите за индустриалното лидерство и енергийния преход, които се нуждаят от устойчив добив на ресурси. Като преобладаващо мнение сред участниците във форума се наложи необходимостта европейските приоритети за чиста индустрия трябва да бъдат съобразени с реалностите на геополитическа несигурност и глобална конкуренция.   

През тази година форумът се провежда под мотото „Енергията и природните ресурси в основата на променящия се свят“.

Събитието се провежда днес под патронажа на Министерството на енергетиката и природните ресурси на Турция и в него участва и президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган.

От страна на България във форума участват министър Ива Петрова и заместник-министър Кирил Темелков.

Д-р Любомира Ганчева и Кирил Темелков са двамата заместник-министри на енергетиката, а Десислава Николова се присъединява към екипа като началник на политическия кабинет.

Да се установи пълната и обективна картина на завареното състояние в отрасъла – това бе първата задача на новия екип в министерството, след чието изпълнение е установено съществено забавяне по критични реформи, административни затруднения при изпълнение на инвестициите, необходимост от ускоряване на нормативни промени и други.

„Разплащането на инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост в сектор Енергетика изостава значително, а изключително кратките срокове за приключване на дейностите (м. август 2026 г.) поставят под риск изпълнението на проектите“, изтъкна министър Петрова. Така например, по инвестицията за подкрепа на ВЕИ и съхранение на енергия са разплатени приблизително 1% от безвъзмездните средства, по RESTORE – около 6%, а по RESTORE 2 няма извършени плащания.

„Изключително притеснително е, че нищо не е направено по отношение на ефективното усвояване на средствата по Модернизационния фонд. Съществено изоставане има и при подготовката на финансирането, осигурено в рамките на Европейското икономическо пространство (т.нар. Норвежка програма)“.

Въпреки, че това е основна тема в сектора през последните години, липсва съществен напредък по разработване и изпълнение на цялостна стратегическа визия за комплекса „Марица-изток“ – ключово условие за гарантиране сигурността, адекватността и баланса на електроенергийната система. Част от тази визия е и реформата, свързана с подобряване на корпоративното управление на БЕХ, включена в ПВУ. В резултат на цялостното забавяне, към момента под критичен риск са над 1 млрд. евро от Механизма за възстановяване и устойчивост и Териториалните планове за справедлив преход.

Министър Петрова съобщи и за установени в БЕХ ЕАД притеснителни управленски практики, които изискват пълна проверка и обективна оценка. Сред тях: сериозни признаци за влошаване на ремонтната готовност в част от дружествата от групата, критично изоставане при подготовката и изпълнението на ремонтни и инвестиционни програми, тенденция за увеличаване на задлъжнялостта, влошаваща се ликвидност, непредоставяне на средства към операторите за приоритетни проекти (Вертикален газов коридор, ПАВЕЦ, IGB), въпреки отпуснатия ресурс чрез увеличаване на капитала на БЕХ ЕАД.

„Аз и моят екип няма да толерираме подобен управленски подход, който поставя под риск развитието на структуроопределящ отрасъл като енергетиката“, категорична бе министър Петрова. Тя съобщи, че са възложени детайлни одити в ключови дружества, които ще започнат с БЕХ, АЕЦ „Козлодуй – Нови мощности“ и „Мини Марица-изток“ – като най-важните в системата. Работи се и по законодателни промени в законите за енергетиката, за енергийната ефективност и за енергията от възобновяеми източници, предприети са и действия за оптимизация на процеса по мониторинг и верификация на плащанията по ПВУ за своевременно изпълнение на инвестициите.

Като първа стъпка към подобряване на корпоративното управление в сектора министър Петрова анонсира смяна на Съвета на директорите на БЕХ ЕАД: „Въвеждам нов управленски екип с безспорни качества и секторна експертност за повишаване на прозрачността, ефективността и финансовата дисциплина“, изтъкна тя. Новите членове на ръководството на холдинга са Андрей Живков, Илза Чинкова, Иво Тодоров, Петър Ангелов и Васил Василев.

В рамките на брифинга в Министерството на енергетиката се включи и министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова-Благова, която съобщи, че заради множество и системни сигнали за нарушения в ТЕЦ „Бобов дол“ е издадена заповед за затваряне на Котел 2 в централата.

Това няма да възпрепятства гарантирането на енергийната сигурност, тъй като останалите съоръжения в централата продължават да работят, категорични бяха министрите на енергетиката и на околната среда и водите.

„Засиленото регионално сътрудничество е водещ фактор за енергийната сигурност в Югоизточна Европа. То има потенциал да подпомогне координацията на държавните политики, улеснявайки по този начин проектите и решенията за разширяване на електроенергийната и газовата инфраструктура за диверсификация и сигурност на доставките.“

Това каза заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков, който участва в среща на енергийните министри на Гърция, България, Сърбия и Северна Македония, която се провежда в Атина.

„Като активен участник в общите усилия за регионална свързаност България има водеща роля в реализацията на проекта Изток-Запад, който има ключово значение за увеличаване на междусистемната свързаност и възможностите за свободен пренос на електроенергия между Балканския полуостров и Апенините“, изтъкна Темелков.  

По думите му, проектът е един от водещите фактори за енергийна сигурност и осигуряване на конкурентни доставки на електроенергия за потребителите в региона.

„В газовата област Вертикалният газов коридор е стратегическа инициатива, която ще осигури допълнителни количества природен газ и LNG от различни надеждни източници за пазарите в Източна, Югоизточна и Централна Европа“, отбеляза Темелков.

Той акцентира на значимостта на сътрудничеството между операторите в рамките на инициативата за задълбочаването на пазарната интеграция и постигането на високо ниво на диверсификация и сигурност на доставките.

„България пое инициативата за активни консултации както между държавите, участващи в проекта, така и с Европейската комисия. Тези консултации целят въвеждането на интегрирани продукти и конкурентни транзитни тарифи, осигуряващи допълнителна привлекателност за маршрута, привличайки нови доставчици за целия регион. Разработването и предлагането на пазара на интегрирани капацитетни продукти ще оптимизира свободните дългосрочни капацитети на мрежите, така че да бъдат конкурентни на алтернативните маршрути за доставки“, подчерта Темелков.

Очаква се проектът на територията на България да бъде въведен в експлоатация до края на тази година, поетапно, като първият етап ще приключи още следващия месец.   

В рамките на форума България покани Северна Македония и Сърбия да се присъединят към инициативата за Вертикалния газов коридор чрез инфраструктурата на тяхна територия.

         В Атина енергийните министри  на Гърция, България, Сърбия и Северна Македония потвърдиха, че енергийната сигурност, достъпността и устойчивостта вече не са единствено национални приоритети, а споделени европейски и регионални отговорности. Те подчертаха стратегическото значение на регионалното сътрудничество като катализатор за напредък в инфраструктурната свързаност, интеграцията на пазарите, гъвкавостта на системата и сигурността на доставките.

         Министрите на енергетиката се обединиха и около тезата, че Югоизточна Европа трябва да играе по-активна роля в оформянето на бъдещата архитектура на европейската енергийна система.

         Тема на дискусиите бе и въздействието на войната в Украйна и продължаващата нестабилност в Близкия изток върху международните енергийни пазари. В този контекст значението на координираните действия и засилената регионална взаимосвързаност са водещ фактор за енергийна сигурност, ценова стабилност и конкурентоспособност.  

По време на срещата бяха обсъдени актуални въпроси, свързани със стабилността и устойчивото развитие на енергийния сектор, регулаторната рамка и предизвикателствата пред електроенергийната система в условията на динамична пазарна среда и ускорено развитие на нови енергийни мощности.

Специално внимание бе отделено на подготовката за новия ценови период в сектор „Електроенергетика“, който се утвърждава ежегодно с решение на КЕВР и влиза в сила от 1 юли 2026 г., с фокус върху предвидимостта за участниците на пазара и защитата на битовите потребители.

Дискутирани бяха и възможностите за подобряване на взаимодействието между Министерството на енергетиката и КЕВР при изпълнение на стратегическите приоритети в сектора, включително развитието на електропреносната инфраструктура, интеграцията на възобновяеми енергийни източници и дългосрочната енергийна сигурност на страната.

„Поддържането на устойчив и предвидим енергиен сектор изисква активен диалог и добро институционално взаимодействие. Общата ни цел е гарантиране на сигурността на доставките и защита интересите на потребителите“, заяви министър Петрова.

От своя Пламен Младеновски подчерта значението на стабилната регулаторна рамка и координирания подход при управлението на процесите в енергийния сектор, особено в контекста на подготовката на решенията на КЕВР за новия ценови период.

Страните се обединиха около необходимостта от последователни действия за повишаване устойчивостта и конкурентоспособността на българската енергетика в дългосрочен план.

На церемония в Министерството на енергетиката Трайков очерта основните посоки в работата на екипа през последните месеци: „Опитахме се да подредим енергийния отрасъл, в който отдавна интересите са взели водещи позиции пред държавните приоритети“. По неговите думи, днес в развитието на енергетиката са заложени перспективи, които редовният кабинет може да реализира и надгражда.

От своя страна, министър Петрова благодари на своя предшественик за съвместната работа и подчерта, че усилията на екипа в бъдеще ще бъдат насочени към развитие на стабилен, устойчив и конкурентен енергиен отрасъл в полза на българските граждани и бизнес.  „Решенията за ядрената енергия, ВЕИ и въглищните мощности, системите за съхранение, както и газовата и електроенергийната инфраструктура имат своята ключова роля за гарантиране на енергийната сигурност и независимост“, подчерта Петрова. Тя акцентира, че утвърждаването на ефективни защитни механизми за потребителите в период на сериозна волатилност на енергийните цени има водещо значение за запазването на достъпността на енергийните доставки. „Ще продължим последователните си усилия и в тази посока“, заключи Петрова.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)