Заместник-министър Темелков подчерта ключовата роля на науката и инженерните кадри за развитието на енергетиката и индустрията в условията на бърза технологична трансформация.„Как ще произвеждаме чиста енергия, как ще я съхраняваме, как ще използваме водорода, как ще управляваме отпадъците, как ще удължаваме живота на материалите, как ще намаляваме въглеродния отпечатък – това са все въпроси, които изискват химия, инженерна мисъл, нови материали и научни решения. Точно тук е голямата сила на ХТМУ“, заяви той.

„Българската индустрия има нужда от вашите знания, но повече се нуждае от вашите идеи“, подчерта заместник-министърът. Към студентите той отправи и конкретен призив: „Не учете само за изпита. Учете, за да можете повече. Търсете връзките между различните науки, влизайте в лабораториите, работете по реални задачи. И когато видите проблем, не се питайте „как да го избегнем?“, а „как да го решим по-добре?“

По думите му енергетиката се променя пред очите ни – все по-активно навлизат нови технологии, ядрената енергетика се развива, а индустрията търси възможности да произвежда повече с по-малко ресурси и по-нисък въглероден отпечатък. „Тази трансформация има нужда от хора, които могат да свържат науката с реалния процес, да видят не само проблема, но и технологията, с която той може да бъде решен“, посочи заместник-министър Темелков.

Той акцентира и върху променящата се роля на инженерите в съвременната индустрия. Специалистите по опазване на околната среда вече участват още при проектирането на производствените процеси и избора на технологии, а развитието на батериите, електрохимичните технологии и водорода изисква съчетаване на знания за материали, химични процеси и инженерни решения. В ядрената енергетика необходимостта от висококвалифицирани специалисти, научни изследвания и технологична експертиза също ще продължава да нараства.

В заключение заместник-министър Темелков благодари на преподавателите за усилията им да дават на младите хора не само знания, но и способност да мислят, да изследват и да създават. На студентите той пожела смелост да задават трудните въпроси и увереност да превръщат наученото в реални решения.

По време на церемонията заместник-министър Темелков връчи на ректора на ХТМУ проф. д-р инж. Николай Карев поздравителен адрес от министъра на енергетиката Ива Петрова по повод началото на новата академична година.

„Ядрената енергетика е основа за стабилен икономически растеж, тъй като осигурява надеждно производство на електроенергия и създава предпоставки за дългосрочна ценова предвидимост, подчерта д-р Ганчева. По думите ѝ сред непосредствените задачи  на екипа на Министерство на енергетиката е създаването на ясна и устойчива рамка за продължаване на работата по проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, която да осигури необходимите предпоставки за подготовката и вземането на окончателно инвестиционно решение. В тази посока продължават преговорите между компаниите, ангажирани с реализацията на проекта, за договаряне на търговските условия и уточняване на неговата структура.

Д-р Ганчева представи и напредъка по подготовката на новата енергийна стратегия на България. „Работим по професионален начин, който се основава на моделиране на различни сценарии за развитието на енергийния микс. Ще преустановим работата на парче при големите енергийни проекти“, категорична бе тя. Министерството на енергетиката ще представи до края на годината за обществена дискусия със заинтересованите страни проект на стратегия с хоризонт до 2050 г. и пътна карта до 2035 г. Документът ще разгледа развитието на енергийния сектор в контекста на бъдещите потребности на икономиката, необходимостта от достатъчен и надежден производствен капацитет и осигуряването на предвидима среда за дългосрочни инвестиции.

По време на дискусията бяха засегнати и теми, свързани със стратегическото енергийно партньорство със САЩ, възможностите за доставка и транзит на втечнен природен газ към Централна и Източна Европа и развитието на зелени енергийни коридори. Обсъдени бяха също диверсификацията и сигурността на доставките, модернизацията и дигитализацията на електропреносната мрежа, интеграцията на новите ядрени мощности, развитието на системите за съхранение на енергия и ролята на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) за осигуряване на гъвкавост и балансиране на електроенергийната система.

В заключение стратегическото географско положение на България, индустриалният и технологичният ѝ потенциал, както и квалифицираният човешки капитал бяха откроени като водещи предпоставки за устойчив икономически растеж  и утвърждаване на България като регионален енергиен лидер.

„Ядрената енергетика е основа за стабилен икономически растеж, тъй като осигурява надеждно производство на електроенергия и създава предпоставки за дългосрочна ценова предвидимост, подчерта д-р Ганчева. По думите ѝ сред непосредствените задачи  на екипа на Министерство на енергетиката е създаването на ясна и устойчива рамка за продължаване на работата по проекта за 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, която да осигури необходимите предпоставки за подготовката и вземането на окончателно инвестиционно решение. В тази посока продължават преговорите между компаниите, ангажирани с реализацията на проекта, за договаряне на търговските условия и уточняване на неговата структура.

Д-р Ганчева представи и напредъка по подготовката на новата енергийна стратегия на България. „Работим по професионален начин, който се основава на моделиране на различни сценарии за развитието на енергийния микс. Ще преустановим работата на парче при големите енергийни проекти“, категорична бе тя. Министерството на енергетиката ще представи до края на годината за обществена дискусия със заинтересованите страни проект на стратегия с хоризонт до 2050 г. и пътна карта до 2035 г. Документът ще разгледа развитието на енергийния сектор в контекста на бъдещите потребности на икономиката, необходимостта от достатъчен и надежден производствен капацитет и осигуряването на предвидима среда за дългосрочни инвестиции.

По време на дискусията бяха засегнати и теми, свързани със стратегическото енергийно партньорство със САЩ, възможностите за доставка и транзит на втечнен природен газ към Централна и Източна Европа и развитието на зелени енергийни коридори. Обсъдени бяха също диверсификацията и сигурността на доставките, модернизацията и дигитализацията на електропреносната мрежа, интеграцията на новите ядрени мощности, развитието на системите за съхранение на енергия и ролята на помпено-акумулиращите водноелектрически централи (ПАВЕЦ) за осигуряване на гъвкавост и балансиране на електроенергийната система.

В заключение стратегическото географско положение на България, индустриалният и технологичният ѝ потенциал, както и квалифицираният човешки капитал бяха откроени като водещи предпоставки за устойчив икономически растеж  и утвърждаване на България като регионален енергиен лидер.

Пленарната сесия беше открита от генералния секретар на ОИСР Матиас Корман, министъра на енергетиката на САЩ Крис Райт чрез видеообръщение, заместник-министъра на енергетиката на САЩ Джеймс Данли и генералния директор на NEA Уилям Магууд IV.

В рамките на министерската дискусия „Сигурност на доставките на ядрено гориво“ (Security of Nuclear Fuel Supply) д-р Ганчева представи практическия опит на България и отбеляза необходимостта от дългосрочно планиране и международно сътрудничество за гарантиране на сигурността на доставките.

„Диверсификацията на ядреното гориво е много повече от подписването на договор с нов доставчик. Това е дългосрочен процес, който изисква ясна цел, силни партньорства и последователна работа, като безопасността винаги трябва да бъде на първо място“, подчерта заместник-министърът.

Тя акцентира върху необходимостта развитието на ядрената енергетика да бъде съпроводено от инвестиции във веригата за доставки на ядрено гориво, предвидими политики и дългосрочни партньорства между държавите и индустрията.

„Сигурността на ядреното гориво не е само въпрос на управление на рисковете. Тя създава възможности за инвестиции, развитие на индустрията и по-силно международно сътрудничество“, заяви д-р Ганчева.

Конференцията „Roadmaps to New Nuclear“ се утвърждава като водеща международна платформа за диалог между представители на правителствата, инвеститорите и ядрената индустрия в преодоляване на предизвикателствата пред изграждането на нови ядрени мощности. Участието на България предоставя възможност за споделяне на практически опит и задълбочаване на международното сътрудничество по ключови въпроси като сигурността на горивните доставки, финансирането, регулаторната готовност и развитието на веригите за доставки – ключови за реализацията на нови ядрени проекти.

Програмата предвижда прилагане на автоматизиран компенсационен механизъм в условията на волатилност на цените на електрическата енергия в региона на Югоизточна Европа и има съществено значение за конкурентоспособността на българската икономика.

Компенсацията ще се изчислява на база разликата между средната цена на базовия сегмент „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса за периода 1 септември 2026 г. - 30 юни 2027 г. и базовата стойност от 122,71 евро/MWh, без ДДС. Максималният размер на компенсацията е до 80 на сто от разликата. Конкретният процент ще бъде определен от Министерския съвет след приключване на 10-месечния период, съобразно наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.

Подкрепата ще се предоставя чрез търговците на електрическа енергия, доставчиците от последна инстанция, производителите, които продават електрическа енергия директно на небитови крайни клиенти, както и оператора на организирания пазар на електрическа енергия - чрез доставчика, с който съответният клиент има договор за доставка.

Програмата обхваща и операторите на електропреносната и електроразпределителните мрежи по отношение на разходите за закупуване на количествата електрическа енергия, потребена за технологични разходи. Компенсирането на тези разходи ограничава необходимостта от увеличение на цените на мрежовите услуги за всички крайни клиенти, включително домакинствата.

Индикативният бюджет на програмата е до 140 млн. евро за електрическата енергия, потребена през периода на подпомагане. Компенсациите ще се изплащат еднократно след изтичането на 10-месечния период и до изчерпване на предвидения бюджет или на наличните средства във Фонд „Сигурност на електроенергийната система” - което от условията настъпи първо.

По програмата няма да бъдат подпомагани небитови крайни клиенти, получаващи компенсации по други приети от Министерския съвет програми с припокриващ се период.

Със законопроекта не се облекчават екологичните процедури, не се променя и режимът за промяна на предназначението и категоризацията на земеделските земи

Народното събрание прие на първо четене днес Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. С промените се транспонират част от изискванията на Директива (ЕС) 2023/2413 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Законопроектът предвижда нови цели за увеличаване използването на енергия от възобновяемо източници в индустрията и в сградите, наред с изискванията за нарастване използването на възобновяеми източници в секторите електрическа енергия, топлинната енергия и енергия за охлаждане и транспорта. Предвиждат се конкретни цели и мерки за тяхното постигане, включително въвеждането на технически правила и норми в областта на проектирането и строителството на сградите и мерки за подпомагане на бизнеса.

Предвиждат се и мерки за насърчаване на производството на топлинна енергия от възобновяеми източници, както и механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в транспорта.

Със законопроекта не се променят екологични изисквания и процедури, определени със Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, в т.ч. преценката за извършването на екологична оценка на инвестиционните предложения. При определянето на приоритетните зони за производство на електрическа енергия от вятърна енергия се изключват защитени зони и защитени територии от Националната екологична мрежа, установените миграционни маршрути на птици, горски и трайно затревени територии и др. Запазват се правилата по отношение на изграждането, реконструкцията и въвеждането в експлоатация на енергийни обекти за производство на енергия от възобновяеми източници. 

С приетите на първо четене законодателни промени не се извършват промени в Закона за опазване на земеделските земи, съответно не се променя режимът за промяна и ограничения, свързани с промяна на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и тяхната категоризация.

Предвидените със законопроекта облекчени административни процедури се отнасят единствено за приоритетните зони, като тяхното предварително определяне с Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия създава защитен механизъм и гарантира, че в тези зони няма да има отрицателно въздействие върху околната среда, човешкото здраве и продоволствената сигурност.

„Ядрената енергетика е стратегически сектор и за България, и за Чехия - както за гарантиране на енергийната сигурност, така и за постигане на европейските климатични цели. Вярвам, че можем да разширим практическото сътрудничество чрез обмен на експертен опит“, подчерта Ива Петрова.

Българският енергиен министър представи напредъка на страната по изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“. Обсъдени бяха възможностите за обмен на добри практики, включително с оглед опита на Чехия в управлението на проекти за нови ядрени мощности.

Страните разгледаха потенциала за задълбочаване на експертното сътрудничество по отношение на малките модулни реактори. България проучва възможностите за внедряване на нововъзникващата технология, като решенията ще бъдат съобразени с нуждите на индустрията. В този контекст чешката страна заяви готовност да сподели практически опит. Министрите се съгласиха, че моментът е подходящ и за следваща стъпка в съвместната работа - започване на диалог между „Булгаргаз“ и чешката държавна компания за сътрудничество в газовия сектор.

„Чешките компании вече имат утвърдено присъствие в българската енергетика. Виждаме добри възможности това партньорство да се развива и чрез нови съвместни проекти в ключови за двете страни направления“, отбеляза министър Петрова.

България разполага с една от най-добре свързаните електроенергийни мрежи в Югоизточна Европа и продължава активно да развива междусистемните си връзки. Значителна промяна в енергийната система е и бързото навлизане на системите за съхранение – за година и половина в страната са въведени около 6 GW батерийни мощности. Те се превръщат във важен компонент на електроенергийната система и създават допълнителни възможности България да подкрепя сигурността и гъвкавостта на регионалния пазар.

По време на Българо-чешкия бизнес форум представители на АЕЦ „Козлодуй“, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“, Българския енергиен холдинг, ЕСО, НЕК, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ обсъдиха с чешките си партньори широк спектър от възможности за стратегическо сътрудничество в областта на междурегионалната свързаност, модернизацията, диверсификацията, инженеринга и перспективите в сферата на ядрената индустрия.

Форумът, който се провежда от 14 до 18 септември, събира световни лидери, министри, високопоставени представители на държавите членки на МААЕ, ръководители на международни организации, както и водещи компании от ядрената индустрия. Той предоставя платформа за стратегически диалог относно бъдещето на ядрената енергетика, ядрената безопасност и сигурност, развитието на ядрените технологии и ролята им за гарантиране на енергийната сигурност и устойчивото развитие.

Генералната конференция е един от основните органи за вземане на решения в МААЕ. В рамките на ежегодната ѝ сесия държавите членки обсъждат и приемат решения по ключови въпроси, свързани с дейността и бюджета на Агенцията. Програмата включва и съпътстващи събития, посветени на ядрената енергетика, безопасността и сигурността, иновациите и мирното приложение на ядрените технологии, включително в медицината.

Във фокуса на българското участие са развитието на ядрената енергетика, ядрената безопасност, енергийната сигурност, новите ядрени мощности и възможностите за задълбочаване на международното сътрудничество.

Българската делегация е ръководена от председателя на Агенцията за ядрено регулиране Цанко Бачийски, който в рамките на пленарната сесия направи изказване от името на Република България. В речта си той подчерта значението на ядрената безопасност и сигурност за развитието на ядрената енергетика и ангажимента на България към стриктното прилагане на международно признатите стандарти при експлоатацията на блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“. Той представи и плановете на страната за развитие на нови ядрени мощности чрез изграждането на два реактора AP1000 на площадката на атомната електроцентрала, както и интереса към новите ядрени технологии, включително малките модулни реактори.

В рамките на конференцията българската делегация проведе работна среща с държавния секретар по енергетика на САЩ Крис Райт. Обсъдени бяха плановете на България за развитие на ядрената енергетика, възможностите за разширяване на двустранното сътрудничеството, както и конкретни съвместни проекти.

Заместник-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева, заедно с представители на български държавни компании от ядрения сектор, проведе работни срещи с представители на Министерството на природните ресурси на Канада и с водещи френски компании в ядрената индустрия. Във фокуса на разговорите бяха възможностите за разширяване на сътрудничеството и установяване на нови партньорства в областта на ядрената енергетика.

В състава на българската делегация са още представители на Агенцията за ядрено регулиране,„АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД и Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“. В работата на делегацията участва и посланик Иван Господинов, постоянен представител на Република България към ООН, ОССЕ и други международни организации във Виена, заедно с представители на дипломатическата мисия и Министерството на външните работи.

„Не бързайте просто да завършите. Използвайте тези години, за да станете добри в нещо, което ви е интересно. Защото когато човек разбира как работи една система и има смелостта да я направи по-добра, вече има много повече от професия – има възможност да променя света около себе си“, каза Ива Петрова. Тя благодари на учителите за ролята им в подготовката на младите хора и за подкрепата да открият собствена посока и да повярват във възможностите си.

Сред гостите на официалното откриване на учебната година бяха също заместник-министърът на енергетиката Кирил Темелков, изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД инж. Илия Илиев и изпълнителният директор на „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД инж. Румен Янков.

Сътрудничеството между Професионалната гимназия „Св. Иван Рилски“ и „Мини Марица-изток“ датира от създаването на училището преди 64 години, а важен етап в партньорството е въвеждането на дуалната форма на обучение през 2016 г., която свързва обучението на учениците с реалната професионална среда в мините и ТЕЦ.

Ден по-рано министър Петрова бе гост на откриването на академичната 2026/2027 година в Университета по архитектура, строителство и геодезия. „Бъдещето на България ще зависи от знанията, идеите и професионалната отговорност на младите специалисти. Мислете мащабно. Вашето предимство ще бъде способността да намирате решения там, където другите виждат само сложност“, бе нейното послание към студентите.

При повишаване на речните нива ще започне и поетапно повишение на мощността на блока.

6 блок на АЕЦ „Козлодуй” продължава да работи съгласно графика за електропроизводство.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)