На церемония в Министерството на енергетиката Трайков очерта основните посоки в работата на екипа през последните месеци: „Опитахме се да подредим енергийния отрасъл, в който отдавна интересите са взели водещи позиции пред държавните приоритети“. По неговите думи, днес в развитието на енергетиката са заложени перспективи, които редовният кабинет може да реализира и надгражда.

От своя страна, министър Петрова благодари на своя предшественик за съвместната работа и подчерта, че усилията на екипа в бъдеще ще бъдат насочени към развитие на стабилен, устойчив и конкурентен енергиен отрасъл в полза на българските граждани и бизнес.  „Решенията за ядрената енергия, ВЕИ и въглищните мощности, системите за съхранение, както и газовата и електроенергийната инфраструктура имат своята ключова роля за гарантиране на енергийната сигурност и независимост“, подчерта Петрова. Тя акцентира, че утвърждаването на ефективни защитни механизми за потребителите в период на сериозна волатилност на енергийните цени има водещо значение за запазването на достъпността на енергийните доставки. „Ще продължим последователните си усилия и в тази посока“, заключи Петрова.

„Енергетиката не дава време за грешки, защото ефектите са върху цените, индустрията и хората“. Това подчерта служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков при отчитане на свършеното през изминалите два месеца – време, в което секторът трябваше едновременно да избегне риск и да навакса изоставане. „В тази среда основната задача беше проста като формулировка и сложна като изпълнение - системата да работи спокойно днес и да има посока утре“, допълни той, като открои важните резултати: предотвратена криза, осигурено финансиране за страната и сектора, ускорено придвижване на проекти, определящи позицията на България в региона.

Сигурност в момент на риск

Най-неотложният въпрос беше свързан с дерогацията за дружествата на „Лукойл“. Решението дойде 16 дни преди крайния срок с удължаване за шест месеца – до 30 октомври. Това запази работата на рафинерията, доставките на горива и нормалния ритъм на икономиката. Предотвратена бе криза от безпрецедентен мащаб, особено в контекста на напрежението около Ормузкия проток. Бяха проведени срещи и разработена концепция за подобряване на дейността и повишаване на правната сигурност в работата на особения управител.

Паралелно с това България ускори работата по Вертикалния газов коридор. Проектът вече се структурира като реален маршрут за пренос на до 10 млрд. куб. м газ годишно, с достъп до втечнен природен газ и връзка между Южна и Централна Европа. Страната ни инициира обща позиция на държавите по проекта пред Европейската комисия с искане за механизъм за подкрепа на инфраструктурата - ключов ход за ограничаване на сериозните негативни ефекти, по-специално за „Булгартрансгаз“ и Ай Си Джи Би, от прилагането на REPowerEU и забраната за пренос на руски газ от 2027 г. Само за „Булгартрансгаз“ калкулираните импликации се изчисляват на около 3.8 млрд. евро за подкрепа в инфраструктура.

Предадохме на Европейската комисия и Националния план за диверсификация на доставките на природен газ, изготвен в съответствие с новия европейски регламент за постепенно прекратяване на вноса на руски газ. Документът представя цялостната стратегия на страната за гарантиране на сигурни, устойчиви и конкурентни доставки, основана на алтернативни източници, нови маршрути и модернизирана инфраструктура.

„Имаме исторически шанс да бъдем стратегически транзитен и търговски хъб, с достъп до LNG и алтернативни доставки и не бива да го пропускаме. Дългосрочният ефект е диверсификация, по-ниски цени и приходи от транзит за страната“, категоричен бе Трайков.

Преговори и ресурси, които имат значение за цените

Започна работа по една от най-тежките теми - договорът с „Боташ“. Подготвен е икономически анализ и рамка за предоговаряне, която да оптимизира договора в работещо споразумение и да спре загубите, които страната ни продължава да трупа. Предложенията са изпратени на турската страна.

Поставен беше и въпросът за пълното използване неоползотворените количества природен газ в началния етап от действието на договора с Азербайджан, които могат да влязат у нас допълнително, извън регулярните количества, на едни от най-ниските цени в Европа.

Това е пряко свързано с подобряване на ценовия микс и намаляване на разходите за енергия на бизнеса и домакинствата. Мярката повишава конкурентоспособността на индустрията и създава условия за по-ниска регулирана цена на газовия микс у нас.

Инвестиции, които влизат в системата

Голяма част от работата беше насочена към това да не загубим вече осигурени средства и реални проекти. Навреме бяха договорени и подписани близо 140 допълнителни споразумения за удължаване на срока по договорите за финансиране. Така бяха спасени повече от 240 млн. евро безвъзмездна помощ, значителен капацитет - хиляди мегаватчаса на съоръжения за съхранение на енергия (изградените и въведени в експлоатация самостоятелни съоръжения и инсталираните локални съоръжения) и над 1300 MW нови ВЕИ мощности.

Програмата за улично осветление беше заварена със сериозно изоставане. Проектите бяха започнати, но реалното изпълнение не съответстваше на заложените срокове. В рамките на мандата процесът беше ускорен - по двете покани вече се изпълняват 76 договора. По Покана 1 са извършени плащания в размер на 21 977 725 евро, или 86.06% от общата стойност, а по Покана 2 - 21 503 641 евро, представляващи 59.80 % от общата стойност Монтирани са повече от 160 000 нови LED осветителни тела, което води до спестяване на над 70 000 MWh електроенергия годишно. Това означава по-ниски разходи за десетки общини.

По Плана за възстановяване и устойчивост беше наваксано забавяне по ключови мерки. Приключи изпълнението на програмата за подкрепа на домакинствата за възобновяема енергия, като около 10% от средствата бяха разплатени за по-малко от месец. Паралелно с това бе преодоляно закъснението в реформата за създаване на Националния фонд за декарбонизация – приети са оперативните правила и е стартирана процедурата за избор на първи управител.

Въпреки отказа за съдействие от отишлото си Народно събрание, договорихме с Европейската комисия текстове, които позволиха внасяне на искането за 4-то плащане по ПВУ без съществени финансови корекции.

Подкрепа за бизнеса и индустрията

Въведен е нов модел за компенсации за небитовите потребители с ежемесечно изплащане до 2027 г. Това дава предвидимост и намалява риска от прехвърляне на по-високи разходи към крайните цени.

България получи одобрение от Европейската комисия и е първата в ЕС, която въведе държавна помощ за енергоемките предприятия - инструмент, който цели да запази конкурентоспособността на производствата и работни места.

Задвижен е и проектът за трансформация на „Мини Марица-изток“ на стойност 207 млн. евро, с възможност за безвъзмездно финансиране от Програма „Развитие на регионите“. Това осигурява перспектива за нови индустриални дейности и запазване на заетостта в региона. Бяха предприети действия и по концесионно споразумение на „Мини Марица-изток“, които да дадат перспектива за безпроблемна работа.

Беше предвидена възможност за привличане на допълнителен ресурс за ускоряване на проучванията за природен газ в блок „Хан Тервел“, чрез привличане на OMW към проекта.

Придвижихме голям брой концесионни преписки с неколкократно повишаване на размера на концесионните такси. Поради продължителния период на действието им обаче, решенията следва да бъдат взети от редовно правителство.

Система, която започва да наваксва

В електроенергетиката беше възстановена част от капацитета на ПАВЕЦ „Чаира“, като централата вече работи с половината от мощността си. В края на февруари беше поет ангажимент хидроагрегат 3 да бъде пуснат в началото на април и това беше изпълнено. След успешно приключване на ремонтните дейности, от 7 април агрегатът е в ход. Функциониращ е и втори хидроагрегат, който се включва в помпен режим при ниски и отрицателни цени.

За първи път успешно в провежданите изпитвания на съоръжението бе проведен и тестът „черен старт“. Чрез него е захранен енергиен коридор до подстанция Червена могила, който директно свързва ПАВЕЦ „Чаира“ с АЕЦ „Козлодуй“. Тази възможност гарантира, че при евентуален срив в системата атомната ни централа ще може да продължи да работи с автономно захранване.

Помпено-акумулиращите водноелектрически централи са технологията, която стои в основата на гъвкавостта на системата. Това бе причината да бъде поискан анализ, в резултат на който са идентифицирани локации за изграждането на нови ПАВЕЦ, включително „Чаира 2“, Доспат, Батак, Яденица.

В ядрения сектор беше въведен първият етап от Националното хранилище за радиоактивни отпадъци - уникално съоръжение с хоризонт от 300 години за съхранение на ниско- и средноактивни отпадъци по устойчив и безопасен за околната среда и хората начин.

Осигурени бяха и 10 дерогации за ремонти в АЕЦ „Козлодуй“. Шести блок работи безпроблемно на пълна мощност след последния ремонт на мембрана. Чрез структуриране на проекта и удължаване на договора за инженерни услуги между „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД и консорциума от HDEC и Уестингхаус бе усилена работата по подготовката за изграждане на 7 и 8 блок на атомната ни електроцентрала.

С оглед на актуалните тенденции за развитие на икономиката и на енергийните системи, бяха положени усилия за привличане на партньори за развитието на центрове за данни и изчисления. Бяха проведени срещи с водещите компании от Силициевата долина в областта на изкуствения интелект и съпътстващата инфраструктура, и бяха набелязани възможности за сътрудничество.

Правила, прозрачност и по-добро управление

Проведохме процедура за обществено обсъждане и вече е обнародвана в Държавен вестник нова Наредба за топлоснабдяване - с ясни правила и повече прозрачност при разпределението на сметките.

След 15 години разговори, МЕ и МТСП изготвиха и Министерският съвет прие и Наредбата за енергийна бедност, която създава ясен механизъм за идентифициране и подкрепа на уязвимите домакинства. 

България поиска и временни промени в европейската схема за търговия с емисии. Това е сериозна възможност за страната да намали цените на електроенергията и зависимостта от внос в период на пазарна волатилност и ценови шокове.

Министерството отвори данни за енергийния пазар – цени, потребление и производство. Публикува и инструменти за оценка на потенциала на геотермалната енергия и за развитие на енергийните общности.

Като следваща стъпка е предвиден отворен достъп до данните на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и за целта беше прието решение на Министерския съвет. Чрез сайта на фонда ще бъде публична информацията за всички небитови крайни клиенти, получили компенсации за високите цени на електроенергията, включително размерът на предоставените средства чрез доставчиците, при спазване на изискванията за защита на търговската тайна.

„Мярката е част от по-широката политика, която започнахме за свободен достъп до данни в сектора. Целта е повече прозрачност, по-добра отчетност и ясна основа за оценка на ефекта от прилаганите механизми“, изтъкна министър Трайков.

Резултат и посока

Периодът съвпадна с напрежение на международните пазари и ограничения в доставките. „В тази среда основната цел беше да няма сътресения нито за бизнеса, нито за хората“, бе категоричен Трайков.

По думите му резултатът е комбинация от краткосрочна стабилност и решения с по-дълъг хоризонт: „Работихме бързо, но не хаотично. В енергетиката всяко действие има ефект напред във времето. Направихме стъпка страната ни да се окаже регионален енергиен фактор и вярвам, че политиката ни ще намери продължение в един редовен български кабинет. Защото резките движения в сектор с дълъг инерционен фактор, носят сътресение и нестабилност на икономиката“.

Министерският съвет разреши на днешното си заседание частичното прехвърляне на правата и задълженията за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-26 Хан Тервел“. Територията е разположена в изключителната икономическа зона на Република България в дълбоководната част на Черно море.

С това решение компанията „Шел Експлорейшън енд Продъкшън (96) Б.В.“ прехвърля 25% от своя дял на румънската „ОМВ Петром Е&П България СРЛ“. След промяната Shell запазва мажоритарен дял от 75%, а OMV влиза като партньор с 25% участие.

Промяната е изцяло съобразена с българското законодателство и е регламентирана в Закона за подземните богатства.

Договорът за проучване на блок „Хан Тервел“ е в сила от декември 2025 г. Участието на две от водещите енергийни компании в сектора е важна стъпка за успешно продължаване на проучвателните дейности, коментира министърът на енергетиката Трайчо Трайков. България води целенасочена политика за осигуряване на местни енергийни ресурси и разчита на тях за гарантиране на енергийната сигурност и независимост.

Правителството оправомощи министъра на енергетиката в едномесечен срок да сключи официално допълнително споразумение с двете компании за финализиране на процедурата.

Планът поставя силен акцент върху развитието на Вертикалния газов коридор, разширяването на междусистемните връзки, увеличаването на капацитета на ПГХ „Чирен“ и достъпа до международни LNG пазари.

С изготвянето на плана демонстрирахме проактивна позиция, допринасяйки за изпълнение на общата европейска цел за енергийна независимост и устойчивост, изтъкна по този повод министърът на енергетиката Трайчо Трайков. По неговите думи документът затвърждава лидерската роля на страната при гарантиране на енергийната сигурност за икономиките и гражданите на Стария континент.

Европейската комисия беше информирана, че страната вече изпълнява ключови мерки, включително инфраструктурни проекти, оптимизация на системната гъвкавост и механизми за координация между институциите и операторите. Планът подчертава, че предприетите действия са напълно съобразени с принципите на солидарност и свободно движение на газ в рамките на ЕС.

С този стратегически документ България показва, че действа навременно, последователно и в пълно съответствие с европейските цели, като превръща диверсификацията в реална, измерима и устойчива политика, каза още министър Трайков. Страната демонстрира, че разполага с конкретни проекти, ясни срокове и стабилна визия за бъдещето на енергийната система.

Предаването на плана подчертава ролята на България като надежден партньор в регионалната енергийна архитектура и активен участник в изграждането на модерна, свързана и конкурентна инфраструктура. Документът изпраща ясен сигнал, че страната работи последователно за намаляване на зависимостите, повишаване на сигурността на доставките и укрепване на устойчивостта на европейския енергиен пазар.

С представянето на Националния план България затвърждава своя ангажимент към общите европейски цели и доказва, че превръща политическите приоритети в конкретни действия, които имат реален ефект за страната и региона.

Чрез официалната интернет страница на фонда ще се осигури свободен достъп до данни за всички небитови крайни клиенти, получили подкрепа по програмите за компенсиране на резките ценови колебания на електроенергията. Публикуваната информация ще обхваща размера на предоставените средства чрез доставчиците, като ще бъдат спазени изискванията за защита на търговската тайна.

Мярката е част от по-широка политика на Министерството на енергетиката за разширяване на отворения достъп до данни в сектора. Тя цели да осигури по-висока степен на прозрачност и отчетност при управлението на публичните ресурси, като същевременно създаде надеждна аналитична основа за оценка на ефективността на прилаганите механизми.

Екипи на Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ извършиха пълно обследване на терена с полеви уреди за идентификация на изотопи. Резултатите бяха докладвани на министъра, директора на Националния център по радиобиология и радиационна защита проф. д-р Жана Джунова, зам.-министър Красимир Ненов и други длъжностни лица.

„В отделни точки са отчетени стойности между 10 и 70 пъти над естествения фон“, съобщи Трайков. По думите му измереното излъчване е регистрирано на височина около 10 см над почвата и не представлява риск за хората и околната среда, при спазване на ограниченията за достъп.

Министърът призова гражданите да не преминават зад огражденията, но подчерта, че държавата трябва да вземе мерки за възстановяване на терена. „Този казус се влачи с десетилетия. Недопустимо е подобен проблем да остава нерешен в жилищен квартал на София“, заяви той. „Възложих на ДПРАО да изготви доклад с оценка на необходимите средства, който да бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет“, посочи министър Трайков.

Закритата база на Централното изотопно хранилище е разположена върху терен – публична държавна собственост, който към момента принадлежи на Българския червен кръст. Сградите и съоръженията са възложени за управление на Националния център по радиобиология и радиационна защита към Министерството на здравеопазването. Съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия, възстановяването на замърсени с радиоактивни вещества терени се извършва при разрешителен режим, като лицата, в резултат на чиято дейност се генерират отпадъците, носят отговорност и поемат разходите за тяхното безопасно управление.

„Преминаването към изчисляване на месечна база осигурява по-добра предвидимост за бизнеса. Компаниите ще могат да планират по-точно своите разходи и няма да прилагат превантивно вдигане на цените на стоките и услугите, които предлагат“, обясни енергийният министър.

Мярката е насочена именно към ограничаване на прехвърлянето на тежестта от по-високите енергийни разходи върху крайните потребители. Така потребителите ще получат предвидими и по-ниски цени, а икономиката - повече стабилност в период на несигурност, подчерта Трайков.

В писмо до еврокомисаря по енергетиката Дан Йоргенсен страните акцентират върху две ключови мерки за конкурентоспособността на проекта - ускорено развитие на инфраструктурата и регулаторна подкрепа, която да позволи по-ефективно използване на маршрута юг - север.

Първата мярка предвижда България да удвои капацитета на Вертикалния газов коридор - проактивно и в отговор на променящата се геополитическа среда. Българското правителство потвърди, че проектът ще се реализира в ускорен график, с цел гарантиране на устойчиви доставки и осигуряване на реална алтернатива на руския газ в съответствие с целите на REPowerEU.

Партньорите по коридора подкрепят предложението на България Европейската комисия да създаде специален механизъм за инфраструктурно финансиране, който да подпомогне държавите, поемащи най-голямата тежест от променящите се газови потоци и новите регулаторни изисквания.

Втората стъпка е въвеждането на т.нар. бъндълирани (superbundled) продукти за резервиране на капацитет, които ще осигурят предвидимост за дългосрочни договори за втечнен природен газ (LNG), като позволяват интегриране на големи количества LNG от диверсифицирани източници, включително САЩ, конкурентоспособност на маршрута и превръщането му в стабилна платформа за значителни LNG потоци в периода на ускорено намаляване на руския газ.

„Трябва да намираме иновативни начини и да адаптираме регулациите в полза на сигурността и конкурентоспособността. Вертикалният газов коридор е стратегическа инфраструктура с европейско значение, позволяваща реална диверсификация на доставките и интеграция на LNG енергийните системи на Югоизточна и Централна Европа“, подчерта заместник-министър Теодора Георгиева.

В рамките на форума в Дубровник, зам.-министър Георгиева се включи в енергийната дискусия „Развитие на енергийните коридори в региона на Трите морета“, с участието на генералния директор на ГД „Енергетика“ в ЕК Дите Йоргенсен, секретаря по енергетика на САЩ Крис Райт и специалния пратеник на САЩ за глобална енергийна интеграция към Департамента по енергетика Джошуа Волц.

„Церемонията е ясен знак, че в държавата ни се случват добри неща и е важно те да бъдат показвани. Високотехнологичните решения на Интуитив Сърджикал България преди години изглеждаха като научна фантастика. Днес разчитаме да продължи развитието им в полза на хората“, заяви министър Трайков при връчването на наградата в категория „Инвестиция на зелено“.

Отличената компания изгради в Първомай високотехнологична производствена база за роботизирана хирургия. Проектът съчетава инженерна експертиза и иновативно производство с пряко отражение върху качеството на живот на пациентите и е силен знак за доверието към България като локация за високотехнологични инвестиции с глобално значение.

Енергоемки потребители на електрическа енергия, които извършват икономически дейности в сектори, изложени на значителен риск от загуба на конкурентоспособност поради продължаващата волатилност на цените на електроенергията (посочени в Приложение № 1 към Насоките на ЕК относно държавната помощ в областта на климата, опазването на околната среда и енергетиката от 2022 г.), ще получат компенсации в размер до 50% от цената на използваната електроенергия. Условието е половината от получената помощ да бъде инвестирана в мерки за декарбонизация за намаляване разходите на електроенергийната система, в това число – и в проекти за гъвкава електрификация. Допустимата инвестиционна дейност трябва да започне да функционира до 48 месеца след предоставянето на помощта. Изплатените помощи не трябва да водят до намаляване на цената под 63.91 евро/MWh, предвижда още програмата.

Средствата за нейното изпълнение се осигуряват от приходите във фонда „Сигурност на електроенергийната система“. При липса на достатъчно средства във фонда, Министерският съвет може да спре прилагането на програмата или да промени определени параметри в нея. Предоставянето на помощта ще се извършва ежемесечно чрез доставчика под формата на намаление на дължимата сума за плащане по съответната фактура.

Коментари, мнения и препоръки може да се изпращат в 14-дневен срок на следния имейл адрес: CISAF@me.government.bg.

Частична предварителна оценка

Становище на администрацията на Министерски съвет

Доклад

Постановление

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)