- Г-жо Ганчева, минната индустрия изглежда спокойна и устойчива, отново произведе продукция за 4,3 млрд. лв. през 2025 г., но се разработват големи и стари находища. Как стои въпросът с търсенето и проучването на нови полезни изкопаеми? 

– В момента казвате, че секторът е спокоен, но дълги години имаше силна вяра, особено в Европейския съюз, че иновациите и новите технологии ще донесат икономическия растеж на Европа, включително и на България, а добивната индустрия се оценяваше  като “на изживяване”. При предишните енергийни кризи и при променящата се геоикономическа ситуация обаче се видя, че без гръбнака на икономиката, суровините, и Европа, и България, губят сигурност и суверенитет. Моето лично убеждение е, че минната индустрия е  един от стълбовете на националната икономика и оттам - на икономическия растеж. Затова има нужда от много по-цялостна визия за нея. Трябва ясно да се каже, че един от приоритетите на държавата е развитието на добивния отрасъл и на всички природни ресурси – както традиционните, така и новите, включително критичните суровини и материали.

- Има като че ли зацикляне при разрешенията за  търсене и проучване на подземни богатства. Защо?

-  Това, което предприехме през първите 100 дни от работата ни, беше да направим оценка на състоянието на процеса по управление на концесионната дейност в министерството и да идентифицираме местата, където могат да бъдат направени бързи и ефективни подобрения. Имаше забавяния - това е безспорен факт. Голяма част - по обективни причини. 

Първата ни стъпка беше да идентифицираме най-големите и критични забавяния и да започнем да “отпушваме” процеса на работа. Към момента няма необработено заявление в министерството. Това не означава, че всички заявления са изцяло приключени, но можем да се похвалим, че няма постъпило запитване за концесия или за стартиране на процеса за тази дейност, по което инвеститорът да не е получил навременна обратна връзка. Това може да не звучи като грандиозен успех, но за период от два-три месеца е малка стъпка напред и показва, че възнамеряваме сериозно да работим по темата.

- Какви са следващите стъпки?

- В управленската програма на правителството, която беше приета миналата сряда, е записано развитието на добивния отрасъл да e един от основните приоритети. Като ресорен зам.-министър лично настоявах това да бъде ясно заложено като основна цел, за да се даде увереност на инвеститорите, че държавата възнамерява да работи в тази посока.

Започнахме с най-краткосрочните мерки, които могат да бъдат реализирани почти веднага, като паралелно разработваме цялостна програма и стратегия.

- Предвиждате дигитализация на Националния геоложки фонд.

- Да. Още от есента започваме. В XXI в. звучи малко странно да кажеш, че възнамеряваме да дигитализираме даден фонд, но това са фундаментите, без които не можеш да направиш следващите стратегически стъпки. Самата дигитализация може да се случи в рамките на няколко месеца и до голяма степен ще отпуши процеса, защото в момента информацията е основно на хартия и нейната обработка и обмен се забавят значително. Успоредно ще направим дигитализация на процеса по заявяване за търсене и проучване и за концесии. Това е различно от дигиталния геоложки фонд. Нашата идея е при подаване на заявление инвеститорът да получава потребителско име и парола и във всеки момент да може да вижда на коя стъпка се намира процесът. Съзнавам, че през 2026 г. може би звучи несериозно все още да не е налична тази функционалност, но това са важни фундаментални краткосрочни и средносрочни стъпки, които наистина могат значително да променят процеса и да са в основата на една по-голяма реформа.

- А какво предвиждате по отношение на критичните суровини?

- Успоредно с разработването на енергийната стратегия ще има отделна програма за развитие на природните ресурси, включително за критично важните суровини. Там ще бъдат разписани различните приоритети и начините, по които може не просто да се стартира, а да се ускори процесът по тяхното проучване и разработване.

- Бизнесът отдавна настоява за бърза писта при търсенето и проучването. 

- Да, разбираемо е бизнесът да бъде притеснен от забавянето, защото постепенно изтича времето на големите находища, а новите не са достатъчно или се забавя работата по тях. Затова още през юни инициирахме разговори с най-големите браншови организации. От юли, въпреки летния сезон, експертите на министерството работят съвместно с организациите на минно-добивната индустрия. Вече се разработват конкретни предложения за промяна на Закона за подземните богатства - за ускоряване и улесняване на административните процеси и отстраняване  на съществуващите спънки. Законът е променян многократно и вече не е напълно актуален спрямо ситуацията, в която се намираме. Предвиждаме цялостната му реформа, а не само малка промяна. Целта е, от една страна да се улесни процесът, а от друга - държавата  да засили контрола и прозрачността при отчитането и изпълнението на концесионната дейност.

- Как ще се намери балансът между интереса на държавата и този на инвеститорите?

-  Нормално е по отношение на концесионните такси например да има различни позиции. Но трябва да се намери средата, така че да не се обезкуражават инвеститорите и да се запази националният интерес. 

- Реакциите на местните общности често блокират подобни проекти. Как ще помогнете?

- Според мен голяма част от напрежението е политически мотивирано или се дължи на липса на информация и насаждане на страхове. Политическите причини не можем да неутрализираме изцяло.  Но когато хората са информирани, вярвам, че нагласите ще се променят. Следя темата от години и виждам, че на много места из цялата страна има напрежение. В същото време, ако погледнем зоните, в които има големи енергийни инфраструктури или големи концесионни договори, там са най-високите заплати, най-голямата заетост и най-сериозните социални пакети. Има изключения, но като цяло там стандартът на живот е добър. И не може да се твърди, че екологичните показатели на тези населени места задължително са по-лоши. Така или иначе, разговор по тази тема липсва, ние ще стартираме този диалог.

- Вносът на суровини е нараснал с 11%. Това също е индикация.

- Възможно е причината за това да е във факта, че на други места, например в Африка или Азия, добивната дейност е субсидирана от държавата или разходите са значително по-ниски, съответно и суровината е по-евтина. Българската държава няма как рязко и директно да подпомогне сектора, но вярвам, че ако ускорим процеса по издаване на разрешителни, улесним концесионната дейност и създадем прогнозируемост и стабилност, секторът може да стане още по-атрактивен за инвеститорите.

- Може ли да очертаете основните реформи в сектора като заместник-министър, който отговаря за това направление?

- На първо място е дигитализация на Националния геоложки фонд, след това онлайн управлението на процеса по концесионната дейност. Успоредно предвиждаме програма за оценка на потенциала на критичните суровини като част от по-голямата енергийна стратегия за развитие на българската енергетика с хоризонт до 2050 г. Това е амбициозен хоризонт, но в енергетиката трябва да мислим дългосрочно. 

- Знаем ли какво има в България от критичните и стратегическите суровини и от т.нар. редкоземни елементи?

- Най-големият информационен ресурс е от 80-те години на миналия век. През последните години той бива актуализиран и се търсят различни възможности. Има проект на Българския енергиен холдинг, който още е в процес на изпълнение, за проверка на потенциала на въглищата на Маришкия басейн откъм редкоземни минерали.  Вече са направени три сондажа и има първични резултати. Ще бъдат направени още 12 сондажа. До края на годината ще приключи отчитането на пробите от тях и през пролетта на следващата година ще може категорично да се каже дали има смисъл да се продължи. Резултатите не са прекалено оптимистични, но дават възможност да се търси работещ икономически бизнес модел. Проектът е съвместен с Университета на Северна Дакота. Нашите въглища са със съвсем различна структура от техните, но се добиват по открит способ, което прави разходите по-ниски. Въпреки че процентното съдържание не е чак толкова добро, е напълно реалистично дейността да бъде икономически оправдана. А и минната индустрия поначало е доказала, че може да намира технологични решения и за по-бедни находища.

- Какво имаме в нашата земя от гледна точка на много модерните, нужни елементи, без които няма да можем да живеем?

- Имаме находища на волфрам и манган.  Волфрамът може да се използва и в отбранителната индустрия, и в микроелектрониката. Манганово находище е важно за стоманодобива и производството на батерии, имаме богати традиции в добива на мед, злато, олово и цинк в Средногорието и Родопите. А в българските руди се откриват германий, антимон, кадмий, телур, селен, бисмут, галий и индий, които се използват и в технологиите, и в авиацията, и в отбранителната индустрия. Възнамеряваме при промяната на закона да им обърнем специфично внимание, защото до момента не са били на фокус за разлика от другите основни природни ресурси, които се извличат.

18.08.2026 г.

в. "24 часа"

Критичните суровини вече са част от голямата геополитическа конкуренция за достъп до ресурси, от които зависят индустрията, технологиите и зеленият преход. България дълго време стоеше встрани от този разговор. Стотици заявления за проучване на нови терени за редки метали отлежаваха в Министерството на енергетиката, а държавата не даваше особен знак, че вижда в добивната индустрия нещо повече от източник на концесионни приходи.

Все пак се оказва, че нещо е свършено в последно време и темата с редките минерали вече е влязла в радара на държавата. Оказва се, че с 1.5 млн. лева от приетата през 2024 г. Националната научна програма "Критични и стратегически суровини за зелен преход и устойчиво развитие" за нови изследвания от екипи на БАН и различните университети, е купено оборудване и са проведени първоначални проучвания на нови находища на критични суровини.

Какво крият българските недра

Изследвано е било Зидаровското рудно поле за наличие на критични суровини – открито е наличие на мед, кобалт, антимон, калай, телур, ванадий и платиноиди. Проучено е и наличието на естествени находища на водород в Софийското поле. Правени са и опити за извличане на критични суровини от пепелината, получена след изгаряне на въглища в български ТЕЦ, посочват от Министерството на енергетиката пред Mediapool.

Разгледано е в детайли находище на барит "Кашана" като потенциален проект за разработване и добив на барит. Изследван е потенциалът за добив на титан и ванадий в богатите на желязо-магнезий скали от Манастирските възвишения в Югоизточна България. Предварителните резултати сочат, че след флотационно обогатяване, последвано от използване на нискоинтензивно магнитно поле, се получава магнетитов концентрат (съдържащ 40%–65% желязо, 3%–5% титан и 0,4%–0,59% ванадий), допълват от ведомството.

Проучено е и извличането на антимон от промишлени отпадъци, както и влиянието на интегрирани биосензори за мониторинг в реално време на замърсени с тежки метали води, сочи още справката.

Не всичко се оказва икономически перспективно

Отделно от това миналата година "Българският енергиен холдинг", като собственик на мини "Марица Изток", подписа споразумение с Университета в Северна Дакота, който да оцени възможно ли е да се извлекат редкоземни елементи от лигнитните въглища. В мини "Марица Изток" вече са направени 400 проби от три от общо планирани десет сондажа. От тях са анализирани 120, при останалите лабораторните изследвания ще приключат до края на 2026 г.

Откритите стойности на търсените германий и галий, както и модерни въглеродни продукти (торове, синтетичен графит и графен), обаче са под средните стойности за лигнитни въглища в световен мащаб. Така към момента самостоятелен добив, базиран единствено на редки земни елементи, изглежда по-скоро не много рентабилен, обяснява пред Mediapool Станислав Станков, директор на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" в Министерството на енергетиката.

Предстоят още 12 сондажа, чакат се резултатите и от тях, за да се прецени дали има икономически потенциал за извличането на важните суровини. "Защото пък нашите въглища имат много други плюсове. Те не са толкова дълбоко под земята и процесът на екстракция е по-лесен, както и обработката им. Ще се анализира още дали това, че съдържанието на важните елементи е по-малко няма се компенсира от други фактори и все пак да добивът им да бъде икономически обоснован", коментира зам.-министърът на енергетиката д-р Любомира Ганчева.

Дигитализация на националния геофонд

Ведомството обаче смята, че държавата не може да е водещата в търсенето и проучването на стратегически и редкоземни елементи. Нейна работа е да очертае политиките си в тази сфера и да облекчи инвеститорите като им предостави дигитализирани всички данни за извършените още от 1950-те години геоложки изследвания, посочи перспектива за развитие на тяхната дейност и създаде условия за работата им.

Така всеки ще може да види на картата на страната какво се добива, проучва, къде има индикации за потенциални находища и какво е изследвано досега.

"Несериозно е в ХХI век Националният геоложки фонд да е на хартия. Без дигитализация няма как да говорим за оптимизация на документооборота и ускоряване на процедурите за разрешителни", казва зам.-министърът.

По думите ѝ дигитализацията на геофонда и цялата процедура по заявяване и разглеждане на разрешителите ще помогне също така и в съгласувателните процедури и отстраняване на несъответствия в наличната информация. Дава пример как "човек, като отиде да си направи кръвни изследвания, с юзър и парола влиза и има достъп до информацията". С дигитализиране на концесионната дейност заявителят, като получи входящ номер, ще има достъп до нещо като собствен мини портал, в който ще вижда на коя стъпка от целия процес се намира – има ли нужда от допълнителни документи и какво предстои, вместо да се пращат писма и документи на хартиен носител и да се губи време.

Отпушване на стотици забавени заявления

Станков посочва, че доскоро са били стотици необработените заявления за търсене на подземни богатства. Някои са отлежавали с години, но вече тяхното администриране е започнало и се съгласуват поисканите за проучване площи с редица ведомства за нужда от екооценка, засягат ли се пътна инфраструктура, археологически находки, елементи на отбраната. Думата имат и кметовете, които може би създават най-големи проблеми заради местните обществени нагласи. На тях постоянно се изпращат напомнителни писма, за да се отпуши затлаченият процес по изпращане на документацията за търсене и проучване за одобрение в Министерския съвет.

Вече обаче са задвижени всички внесени заявления, но кога ще има решения за тях не е ясно, понеже има голяма специфика за всеки отделен проект.

Шефът на дирекция "Природни ресурси, концесии и контрол" във ведомството коментира, че определеният в европейския регламент за критичните суровини краен срок от 27 месеца за предоставяне на концесия за редкоземни суровини е кратък. Често става въпрос за метали и там се изискват преценки дали да се прави екологична оценка, а ако теренът е над 250 дка тя е задължителна и изготвянето и одобрението ѝ отнема време. Ако се засягат подземни води, трябва корекция на границите. Ако пък площта обхваща повече общини, трябва обществено обсъждане във всички тях на инвестиционното намерение, допълва той и признава, че често това е повод за напрежение сред местните и за протести.

Готвят се промени в Закона за подземните богатства

Енергийното министерство се надява да помогне за промяната на обществените нагласи към добивната индустрия и в момента идентифицира с компаниите от отрасъла основните опасения на заинтересованите страни. Целта на политическия кабинет на министерство на енергетиката е до края на септември да се внесат за обсъждане корекции в Закона за подземните богатства.

"Досега концесионерите не са били част от процеса на законодателни изменения – практиката е било документът се публикува за обществено обсъждане и едва тогава да се събират мнения. И се започва една размяна на становища. Нашата идея е да се облекчи на практика работата на добивната индустрия, защото тя е в основата на зеления преход, тя е във всички структуроопределящи отрасли, гръбнакът е на икономиката и националния суверенитет", коментира Ганчева.

Тя допълва, че в дискутираните редакции в Закона за подземните богатства се предвижда също така да се повиши контролът върху добивната индустрия и очакванията са това да донесе повече прозрачност за дейността на концесионерите и така да са свали общественото и политическото напрежение около това каква продукция отчитат и какви концесионни възнаграждения плащат.

"Със сигурност инвеститорите винаги ще се сърдят, че плащат прекалено много. Държавните институции ще твърдят, че може да е повече. В икономическата логика няма справедлива или несправедлива цена, а постигната цена – където са се срещнали интересите на двете страни", казва Ганчева.

Скъпи колеги и приятели,

За мен е чест да Ви поздравя от все сърце с Вашия празник – Деня на миньора!

От името на Министерството на енергетиката Ви желая здраве, благополучие, много лични и професионални успехи!

На първо място Ви благодаря за всеотдайността към общата кауза – енергетиката на България. Вие знаете какво означава да носиш отговорност за нещо голямо.

В сектора на добивната промишленост в България към момента работят над 20 000 души, а над 120 000 – в свързаните дейности. Вие имате честта да продължавате една от най-старите и трудни професии в човешката история, потомствена за хиляди българи и техните семейства.

Благодарение на Вас България е сред държавите в ЕС с много добри традиции и дълъг опит в развитието на добивните дейности. Неоспорими са забележителните постижения на страната ни в търсенето, разработването и пазарната реализация на важни суровини като мед, олово, цинк, злато, инертни материали.

Днес миннодобивната промишленост има качествено нова роля и високи отговорности в духа на съвременните енергийни цели. И тук е още по-важно да си кажем, че изпълнението и успехът им изцяло зависят от професионализма, който остава най-ценният ни капитал.

За едно устойчиво бъдеще на сектора, особено на въглищните райони, са мобилизирани всичките ни общи усилия! Целта е съхраняване жизнеспособността на отрасъла, трайни инвестиции и създаване на нови икономически дейности с добавена стойност, подобряване условията на труд и справедлив преход.

Убедена съм, че заедно можем да надградим Вашите постижения. 

Честит празник, скъпи колеги! Нека вашият закрилник свети Иван Рилски Ви дава много здраве и сили в изпълнението на отговорната Ви мисия!

Сформираната работна група в АЕЦ „Козлодуй“ разглежда всички възможни варианти за обезпечаване на работата на централата със специално внимание върху съоръженията на бреговата помпена станция, разработва непрекъснато технически решения за оптимизиране на работата на бреговите помпи, охлаждащите системи на енергоблоковете, хранилището за отработено гориво и целия хидротехнически комплекс, както и извършва непрекъснато наблюдение и контрол на работата на съоръженията.  

Ведомственият щаб в Министерството на енергетиката подпомага работата на екипите на АЕЦ „Козлодуй“ и предприема съответни действия по междуведомствена координация. Изследват се възможностите и се подготвя своевременно предприемане на допълнителни мерки за осигуряване на необходимите водни количества.

Към днешна дата АЕЦ „Козлодуй“ работи съгласно графика за електропроизводство. АЕЦ „Козлодуй“ е най-големият производител на електрическа енергия в Република България и е от съществено значение за поддържане на адекватността на електроенергийните системи на страните от Балканския регион.

Министерството на енергетиката е в постоянна комуникация както с българските, така и с министрите от региона и европейските институции, относно необходимостта от предприемане на координирани и последващи действия.

По време на срещата представителите на синдикалните организации изразиха притеснения във връзка с предприетите през последните години реформи, свързани с преструктуриране на въглищната енергетика и на предприятия и произтичащото от това освобождаване на работници.

Министър-председателят Румен Радев подчерта решимостта на българското правителство да работи за устойчиво и равномерно развитие на българските региони и открои предприетите от правителството действия  за съхраняване на заетостта в Стара Загора и региона.

Премиерът отбеляза, че договорената отсрочка за закриване на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн до 2038 г. не решава проблема с тяхната икономическа рентабилност през този период, предвид европейските климатични цели и високите цени на емисионните квоти. По тази причина българското правителство, заедно с други държави членки на ЕС, работи за преосмисляне на Схемата за търговия с емисии, както и за признаване на значимостта на въглищната енергетика като суверенна базова мощност, особено в условията на днешната енергийна криза.

По време на срещата бяха обсъдени също така подходи за социалната закрила на работниците и съхраняване на заетостта в Маришкия басейн чрез рекултивация, трансформация на производствата и създаването на условия за нови технологични мощности и придобиването на нови професии, наред с  привличането на инвестиции в региона на Стара Загора.

Междувременно продължават ежеседмичните заседания на място на работната група за комплекса „Марица-изток“ по инициатива на министъра на енергетиката Ива Петрова. Експертите от Министерството на енергетиката, БЕХ, „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ Марица Изток 2“ работят пета поред седмица върху бизнес и инвестиционен план, които да осигурят перспектива и устойчиво развитие за комплекса и заетите в него.

Удължаването е резултат от активния диалог на правителствено ниво, под егидата на премиера Радев, в синхрон между Министерството на енергетиката, Министерството на икономиката, иновациите и индустрията и Министерството на външните работи, с британските партньори и е важна стъпка за осигуряване на необходимата стабилност и предвидимост за дейността на дружествата в страната.

С лиценза британската страна продължава да разрешава извършването на бизнес операции с „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл Бункер България“ ЕООД.

Удължаването до 29 октомври тази година е по желание на българската страна с цел синхронизиране на сроковете с лиценза от американската страна.

Ежеседмичните срещи на място по инициатива на министър Ива Петрова целят максимално прозрачен и достъпен процес по изготвянето на бизнес и инвестиционен план за комплекса „Марица-изток“.

Стъпките, отлагани с години, целят намирането на устойчиво решение, което да отчита както социалните ефекти, така и отражението върху енергийната сигурност, регионалната икономика и българския национален интерес. Активното участие на всички страни е ключово за постигането му: конструктивните предложения и градивната критика са жизненоважни за всеки работен процес.

„Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица изток 2“ са част от критичната инфраструктура и имат безспорно място в гарантиране на енергийната сигурност на България.

Екипите на атомната централа работят денонощно за осигуряване на безопасната експлоатация на съоръженията.

Предприети са всички технически и организационни мерки, в рамките на възможностите, за обезпечаване работата на бреговете помпени станции, осигуряващи необходимите водни количества към циркулационните помпени станции, както и към системите за техническа вода за охлаждане.

Независимо от предприетите действия, към днешна дата обстоятелствата продължават да изискват повишено внимание и постоянен мониторинг на техническите възможности на съоръженията.

За да се осигури оптимално количество на постъпващата вода, се извършва почистване на каналите от река Дунав към бреговата помпена станция. Следи се работата на бреговите помпи, като дебитът се регулира чрез промяна на ъгъла на работните лопатки. При необходимост се изработват решения за подобряване и оптимизиране на работата на помпите.

Подържа се максимално ниво на всички резервоари с водни разтвори, обезпечаващи нормалната работа на блоковете и съоръженията. Превантивно се почистват всички топлообменници, работещи с дунавска вода, с цел поддържане на пълната им ефективност.

Към настоящия момент прогнозата за тенденцията на нивото на Дунав за следващите няколко дни е към застой.

Министерство на енергетиката е в постоянна координация с АЕЦ „Козлодуй“, Националната електрическа компания и Електроенергийния системен оператор и предприема всички необходими действия за гарантиране на сигурността на доставките и безпроблемното функциониране на електроенергийната система.

https://www.moew.government.bg/bg/vajno-obyava-za-provejdane-na-obstestveno-obsujdane-na-doklad-za-ekologichna-ocenka-na-proekta-na-integriran-plan-v-oblastta-na-energetikata-i-klimata-na-republika-bulgariya-2021-2030-g-aktualizaciya-2024-g/

Публичният достъп до документацията е осигурен до 30.08.2026 г. включително.

Писмени становища, мнения и предложения по нея могат да бъдат представяни в посочения срок:

• по електронен път на адрес: edno_gishe@moew.government.bg;
• чрез деловодството на МОСВ на адрес: гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 22;
• по пощата на адреса на министерството.

На 31 август 2026 г. от 11 часа в сградата на Българската академия на науките на ул. „15 ноември“ №1 в София ще се проведе среща за общественото обсъждане на Доклада.

Проектът на Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България 2021-2030 г. – актуализация 2024 г., е разработен на основание чл. 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Документът отразява по-високите цели, поставени с Европейската зелена сделка и Европейския закон за климата, Пакета „Готови за 55“, Плана RЕPowerEU, както и последния доклад за България в рамките на Европейския семестър.

Общественото обсъждане ще бъде ръководено от възложителя – дирекция „Политика по изменение на климата“ в Министерството на околната среда и водите. В него ще участват представители на изпълнителя, ръководителя на екипа и независимите експерти, изготвили Доклада за екологична оценка.

Българската електроенергийна система разполага с мощности – термични централи, фотоволтаици, батерии и вода, които биха могли да покрият пиковите потребления при неблагоприятен развой и намаляване или спиране на работата на ядрените блокове. В този смисъл министър Петрова подчерта ролята на Електроенергийния системен оператор, който дава увереност, че страната може да се справи. „Разполагаемите мощности в системата ни дават доза спокойствие. Износът на електроенергия към момента е на рекордни нива, това се дължи на факта, че българската електроенергийна система притежава една от най-добрите междусистемни свързаности. Така имаме възможност в тази ситуация да подкрепим региона“, посочи министърът.

Петрова открои и ролята на батерийните системи за съхранение, които в сутрешния пик, когато има евтина енергия, зареждат и помагат във вечерния пик на потребление, вкарвайки енергия в мрежата: „Имаме уникална система от мощности за съхранение, което също ни дава спокойствие. България излезе напред с въвеждане на над 6 GW в системата в системата за по-малко от година - резултат от добри пазарни стимули и финансиране по ПВУ“.

Задълженията на Топлофикация - София към „Булгаргаз“ надхвърлят 1,2 млрд. евро и продължават да растат

Казусът с Топлофикация - София, чиито задължения към „Булгаргаз“ надхвърлят 1,2 млрд. евро и продължават да растат и блокират работата на дружеството, енергийният министър определи като големия проблем, който води обществения доставчик на природен газ към фалит. „Собственикът, Столична община, следва да влезе в активна позиция. Необходимо е стратегическо решение, защото казусът не може да продължава да стои по този начин. Трябва да има финансово оздравяване и изчистване на задълженията на Топлофикация – София“, категорична бе Петрова. Тя сподели виждането, че регулаторът трябва да бъде включен в този процес с регулаторни решения, които биха могли да дадат известна доза комфорт и за двете дружества, например по-силен контрол върху ремонтните програми и изпълнението на задълженията във връзка с качеството на топлофикационната услуга. Министерството на енергетиката също извършва проверки във връзка със своевременно приключване на ремонтните програми, така че да се гарантира готовността на Топлофикация - София за качествено топлоснабдяване през предстоящия отоплителен сезон.

Протоколът между „Булгаргаз“ и „Боташ“ – възможност за използване на пълния потенциал на договора

Подписаният между двете дружества протокол води до замразяване на основния договор за 15 месеца. В този период компаниите следва да стигнат до решение, което ще им даде възможност да използват пълния потенциал на договора. Натрупаните задължения на „Булгаргаз“ също е сред въпросите, по които има ангажимент за намиране на механизъм за уреждане.

Проучвателните дейности в българската акватория на Черно море

Дейностите са на етап търсене и проучване, което означава, че на база предоставеното на Shell разрешение за период от 5 години ще бъдат извършени проучвания, които ще верифицират дали е възможен добив на нефт и газ.

В този контекст министър Петрова призова да не се спекулира с темата предвид санкцията, дадена за проучванията за нефт и газ в „Блок 1-26 Хан Тервел“ в Черно море и обясни: „Дадените права означават разрешение за търсене и проучване, те са предоставени през 2024 г. на Shell, като договорът е сключен следващата, 2025 година. Правителството няма отношение към корпоративните разговори на Shell с OMV и с турската компания, а само регистрира тези търговски договорености“.

Одитите на дружествата в групата на БЕХ извадиха на светло притеснителни практики

„Предприемаме управленски смени във всички дружества, за да формираме силни екипи с подходяща експертност, които да отговорят на предизвикателствата. Към Съвета на директорите на „Булгартрансгаз“ се присъедини професионалист, който е изключително ангажиран с темата за сондиране. Това отговаря на фокуса, който трябва да поставим върху разширението на ПГХ „Чирен“ - критичен актив за българската газопреносна система“, каза министър на енергетиката и съобщи, че с нейна заповед е възложен одит и на „Булгартрансгаз“.

В резултат на извършените до момента одити на „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“, „Мини Марица-изток“ и БЕХ излизат доста притеснителни данни. „Покрай одита на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ излезе пълно безобразие с оценките на терени - 1 кв.м гола ливада е оценена на повече от 1600 евро. Шокира ме размерът на това безобразие“, заяви министър Петрова.

По думите ѝ парите са вървели по две направления и поясни: едната подготвяна сделка е за частен имот по тези цени. За да се случи тя, са оценени по същата фрапираща стойности и терени на АЕЦ „Козлодуй“, които са апортирани в капитала „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“. Историята започва през юли 2025 г. с искането на проектната компания да придобие имот от 68 дка по тези оценки за целите на новите ядрени мощности. Минават санкции на тогавашния изпълнителен директор на БЕХ и на министъра на енергетиката, дори са преведени пари по сметки на дружеството, за да се реализира тази сделка. Другите терени, които са на АЕЦ „Козлодуй“, оценени на същата стойност, са апортирани в капитала на дружеството, което означава „кух“ капитал и съответно проблеми със заверка на отчета на дружеството.

„Подала съм сигнал до компетентните органи, вярвам, че ще си свършат работата и ще стигна до дъното на тази далавера с дългосрочни последици за около половин милиард евро“, информира енергийният министър.

1.  Длъжност, административна структура: 1 щатна бройка за длъжността „експерт по мрежова и информационна сигурност I степен“ в Звено: „Сигурност на информацията“.

2. Описание на длъжността съгласно утвърдената длъжностна характеристика:

• Изпълнява функциите на национален компетентен орган по защита на мрежовата и информационната сигурност за сектор "Енергетика".
• Осъществява дейностите по прилагане на мерки за мрежова и информационна сигурност на всички структури, програми, дейности и процеси в министерството.
• Организира дейностите, свързани с постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност, и целите, заложени в политиката на МЕ.
• Участва в изготвянето на политиките и документираната информация.
• Следи за спазването на вътрешните правила и прилагането на законите, подзаконовите нормативни актове, стандартите, политиките и правилата за мрежовата и информационната сигурност.
• Консултира ръководството на МЕ във връзка с информационната сигурност.
• Ръководи периодичните оценки на рисковете за мрежовата и информационната сигурност.
• Периодично (не по-малко от веднъж в годината) изготвя доклади за състоянието на мрежовата и информационната сигурност в министерството и ги представя на ръководителя.
• Координира обученията, свързани с мрежовата и информационната сигурност.
• Организира проверки за актуалността на плановете за справяне с инцидентите и плановете за действия в случай на аварии, природни бедствия или други форсмажорни обстоятелства. Анализира резултатите от тях и организира изменение на плановете, ако е необходимо.
• Поддържа връзки с други администрации, организации и експерти, работещи в областта на информационната сигурност.
• Отговаря за акуратното водене на регистъра на инцидентите.
• Уведомява за инциденти съответния секторен екип за реагиране на инциденти с компютърната сигурност в съответствие с изискването на чл. 31, ал. 1 (уведомяване за инциденти) от НМИМИС.
• Организира анализ на инцидентите с мрежовата и информационната сигурност за откриване на причините за тях и предприемане на мерки за отстраняването им с цел намаляване на еднотипните инциденти и намаляване на загубите от тях.
• Следи за актуализиране на използвания софтуер и фърмуер и дава препоръки.
• Следи за появата на нови киберзаплахи (вируси, зловреден код, спам, атаки и др.) и предлага адекватни мерки за противодействието им.
• Организира тестове за откриване на уязвимости в информационните и комуникационните системи и предлага мерки за отстраняването им.
• Организира и сътрудничи при провеждането на одити, проверки и анкети и при изпращането на резултатите от тях на съответния национален компетентен орган.
• Предлага санкции за лицата, нарушили мерките за мрежовата и информационната сигурност.
• Следи за избора и внедряването на специализиран приложен софтуер за нуждите на министерството.
• Подпомага работата на отдел „Информационно и комуникационно обслужване“ към дирекция „Човешки ресурси, административно и информационно обслужване“ за постигане на високо ниво на мрежова и информационна сигурност.
• Служителят е длъжен да докладва за административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами или нередности, както и конфликт на интереси незабавно на прекия си ръководител и/или на по-висшестоящ служител.
• Отговаря за опазване на информацията, станала му известна при или по повод изпълнение на служебните му задължения.
• Познава и спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, Етичния кодекс за поведение на служителите в Министерство на енергетиката и Хартата на клиента в МЕ.
• Отговаря и следи за цялостното планиране, управление и контрол на изпълнение на дейностите по проект „Развитие на капацитета на Националния компетентен орган в сектор „Енергетика“ и секторния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност към него“. Ръководи и контролира работата на екипа. Участва в подготовката на техническите спецификации, оценяване на офертите и приемане на доставките, осъществява комуникация с всички администрации/ организации с оглед изпълнение на проекта. Приема работата на членовете на екипа. Отговаря за финансовото управление на проекта.
• Работа с автоматизирана информационна система (АИС) „Eventis”;
• Изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, уреждащи изискванията към мерките за информационна и мрежова сигурност.

3. Минимални изисквания съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията:

- образователна степен: бакалавър;

- професионален опит: 4 години или II младши ранг.

4. Българските граждани, които са преминали срочна служба в доброволния резерв по чл. 59, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, се ползват с предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация при постигнати равни крайни резултати от проведената процедура.
5. Допълнителни умения и квалификации съгласно длъжностната характеристика, носещи предимство на кандидатите:

- област на висше образование: Природни науки, математика и информатика; Технически науки;

- Отлични компютърни умения, знания и опит в областта на поддържане на съвременни комуникационни и мрежови технологии, бази от данни, информационна сигурност.

- Проектиране и администриране на информационни системи и автоматизирана информационна инфраструктура.

- Владеене/ползване на английски език.

- Познания за нормативните актове в областта на информационните технологии и държавната администрация.

6. Брой работни места, за които е обявен конкурса: 1.
7. Размер на основната месечна заплата за заемане на длъжността: от 620,20 евро.

* Основният размер на заплатата за длъжността се определя в зависимост от професионалния опит на спечелилия конкурса кандидат, съгласно нормативните актове, определящи формирането на възнаграждението.

8. Начин на провеждане на конкурса:

- решаване на тест за познания от професионалната област на длъжността и относно администрацията, в която е конкурсната длъжност;

- интервю.

9. Необходими документи, които кандидатите следва да представят за участие в конкурса:

- писмено заявление за участие в конкурс /Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДСл)/;

- декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл;

- копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността; ако дипломата на кандидата за придобито в Република България образование е вписана в Регистъра на завършилите студенти и докторанти, в заявлението се посочват номер, дата и издател на дипломата, а ако документът за признаване на придобитото в чужбина образование е вписан в регистрите за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер, дата и издател на документа за признаване, като копие на диплома не се прилага;

- копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина);

- копие от документи, удостоверяващи придобития ранг като държавен служител, ако има такъв.

10. Място и срок за подаване на документите:

Документите следва да бъдат представени лично от кандидата или чрез пълномощник всеки работен ден от 09:00 до 12:00 и от 13:00 до 17:00 часа в деловодството на Министерството на енергетиката на адрес: гр. София, ул. „Триадица” № 8, в срок от 10 дни от публикуването на обявлението, телефон за контакти: 02/9263115.

Документите може да се подават и по електронен път чрез посочената в обявлението електронна поща e-energy@me.government.bg, като в този случай заявлението за участие в конкурса и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл следва да бъдат подписани от кандидата с електронен подпис.

С входящ номер и дата се регистрират само заявленията, към които са представени всички посочени в тях документи.

11. Списъците и всички други съобщения във връзка с конкурса ще се обявяват на интернет страницата на Министерството на енергетиката – www.me.government.bg. Списъците са публични до приключване на конкурсната процедура.

1. Длъжност, административна структура: 1 щатна бройка за длъжността „главен вътрешен одитор“ в дирекция „Вътрешен одит“.

2. Описание на длъжността съгласно утвърдената длъжностна характеристика:

- Участва при изготвянето на базата на оценка на риска на 3-годишен стратегически план и годишен план за дейността на дирекцията;

- Участва в осъществяването на одитни ангажименти, свързани с дейността на структурните звена в министерството и средствата от ЕС, второстепенния разпоредител с бюджет към министъра, търговските дружества с над 50 на сто държавно участие в капитала и търговските дружества, чийто капитал е собственост на тези  дружества и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, в които министърът на енергетиката упражнява правата на собственост на държавата;

- Изготвя одитен план за всеки одитен ангажимент, в който участва, съдържащ обхват, цели, времетраене и разпределение на ресурсите за изпълнение на ангажимента и го представя за одобрение на директора на дирекция „Вътрешен одит”;

- Идентифицира, анализира, документира и оценява необходимата информация за изразяване на мнение по отношение на поставените цели в одитните ангажименти;

- Проверява и оценява: съответствието на дейностите със законите, подзаконовите и вътрешните актове и договори; надеждността и всеобхватността на финансовата и оперативната информация; създадената организация по опазване на активите и информацията; ефективността, ефикасността и икономичността на дейностите, изпълнението на задачите, договорите, поетите ангажименти и постигането на целите;

- При идентифициране на индикатори за измама, незабавно докладва на директора на дирекция „Вътрешен одит”;

- Дава независима и обективна оценка за функционирането на одитираната система за финансово управление и контрол;

- Представя и обсъжда с директора на дирекция „Вътрешен одит” и с ръководителите на структурите, чиято дейност е одитирана, резултатите от всеки извършен одитен ангажимент, изготвя и представя одитен доклад;

- Дава препоръки в одитните доклади за подобряване на адекватността и ефективността на системите за финансово управление и контрол в одитираните единици, подпомага отговорните длъжностни лица при изготвянето на план за действие и проследява изпълнението на препоръките;

- Участва при консултиране на ръководството на Министерството на енергетиката по негово искане, като дава съвети, мнение, обучение и др. с цел да се подобрят процесите на управление на риска и контрола, без да поема управленска отговорност за това;

- Участва в изготвянето на периодични и годишен доклад за дейността по вътрешен одит;

- Докладва за установени административни пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, измами или нередности, както и конфликт на интереси, незабавно на прекия си ръководител и/или на по-висшестоящ служител;

- Изготвя становища, докладни записки и служебни бележки във връзка с осъществяване на комуникации с външни и вътрешни структури;

3. Минимални изисквания съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията:

- образователна степен: бакалавър;

- професионален опит: 3 години или III младши ранг;

4. Българските граждани, които са преминали срочна служба в доброволния резерв по чл. 59, ал. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, се ползват с предимство при кандидатстване за работа в държавната администрация при постигнати равни крайни резултати от проведената процедура.
5. Допълнителни умения и квалификации съгласно длъжностната характеристика, носещи предимство на кандидатите:

- област на висше образование: „Социални, стопански и правни науки” с професионално направление „Право”, „Икономика” или „Администрация и управление”;

- притежаване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор”, издаден от министъра на финансите или валиден международно признат сертификат за вътрешен одитор.

6. Брой работни места, за които е обявен конкурса: 1.
7. Размер на основната месечна заплата за заемане на длъжността: от 620,20 евро

* Основният размер на заплатата за длъжността се определя в зависимост от професионалния опит на спечелилия конкурса кандидат, съгласно нормативните актове, определящи формирането на възнаграждението.

8. Начин на провеждане на конкурса:

- решаване на тест за познания от професионалната област на длъжността и относно администрацията, в която е конкурсната длъжност;

- интервю.

9. Необходими документи, които кандидатите следва да представят за участие в конкурса:

- писмено заявление за участие в конкурс /Приложение № 3 към чл. 17, ал. 2 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДСл)/;

- декларация по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл;

- копия от документи за придобитата образователно-квалификационна степен, допълнителна квалификация и правоспособност, които се изискват за длъжността; ако дипломата на кандидата за придобито в Република България образование е вписана в Регистъра на завършилите студенти и докторанти, в заявлението се посочват номер, дата и издател на дипломата, а ако документът за признаване на придобитото в чужбина образование е вписан в регистрите за академично признаване на Националния център за информация и документация, в заявлението се посочват номер, дата и издател на документа за признаване, като копие на диплома не се прилага;

- копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина);

- копие от сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор”, издаден от министъра на финансите или валиден  международно признат сертификат за вътрешен одитор.

- копие от документи, удостоверяващи придобития ранг като държавен служител, ако има такъв.

10. Място и срок за подаване на документите:

Документите следва да бъдат представени лично от кандидата или чрез пълномощник всеки работен ден от 09:00 до 12:00 и от 13:00 до 17:00 часа в деловодството на Министерството на енергетиката на адрес: гр. София, ул. „Триадица” № 8, в срок от 14 дни от публикуването на обявлението, телефон за контакти: 02/9263117.

Документите може да се подават и по електронен път чрез посочената в обявлението електронна поща e-energy@me.government.bg, като в този случай заявлението за участие в конкурса и декларацията по чл. 17, ал. 3, т. 1 от НПКПМДСл следва да бъдат подписани от кандидата с електронен подпис.

С входящ номер и дата се регистрират само заявленията, към които са представени всички посочени в тях документи.

11. Списъците и всички други съобщения във връзка с конкурса ще се обявяват на интернет страницата на Министерството на енергетиката – www.me.government.bg. Списъците са публични до приключване на конкурсната процедура.

ПРИЛОЖЕНИЯ: 
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация относно обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 от Закона за публичните предприятия и чл. 84, ал. 3 от Закона за безопасно използване на ядрената енергия (приложение № 2); 
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)

I. УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСТИМОСТ НА КАНДИДАТИТЕ
В конкурсната процедура може да участва и да бъде назначен за член на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ ЕАД (БЕХ) лице, което е български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария и което:
1. има завършено висше образование;
2. има най-малко 5 години професионален опит;
3. не е поставено под запрещение;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема съответната длъжност;
6. не е обявено в несъстоятелност като едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник в търговско дружество, обявено в несъстоятелност, ако са останали неудовлетворени кредитори;
7. не е било член на управителен или контролен орган на дружество, съответно кооперация, прекратени поради несъстоятелност през последните две години преди назначаването, ако са останали неудовлетворени кредитори;
8. не е съпруг/съпруга или лице във фактическо съжителство, роднина по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, и по сватовство - до втора степен включително, на член на Съвета на директорите на същото публично предприятие;
9. не заема публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 1 – 35 и т. 38 и 39 от Закона за противодействие на корупцията, не е член на политически кабинет и секретар на община.
10. не извършва търговски сделки от свое или от чуждо име, когато се извършва дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
11. не е съдружник в събирателни, в командитни дружества и в дружества с ограничена отговорност, които извършват дейност, сходна с дейността на публичното предприятие;
12. не е управител или член на изпълнителен или контролен орган на друго публично предприятие;
13. отговаря на други изисквания, предвидени в устава на публичното предприятие (ако е приложимо);
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 1-8 и по т. 13 се извършва при проверката за допустимост на кандидата.
Проверката за наличието на обстоятелствата по т. 9-12 се извършва преди назначаването на избрания кандидат от министъра на енергетиката.

II. КРИТЕРИИ ЗА ПОДБОР НА КАНДИДАТИТЕ
С посочените по-долу критерии за подбор се определят минималните изисквания за допустимост по отношение на кандидатите в процедурата, с цел установяване на възможността им за заемане на съответната позиция.
Критериите за подбор са:
1. Висше образование, образователно-квалификационна степен „магистър“ в професионални области „Социални, стопански и правни науки“ или „Технически науки“ съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, утвърден с ПМС № 125 от 24.06.2002 г., с професионално направление – „Право“ или „Администрация и управление“ или „Икономика“ или „Електротехника, електроника и автоматика“ или „Енергетика“ или „Машинно инженерство“ или „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“;
2. Професионален опит: не по-малко от пет години професионален опит по съответната специалност/специалности от професионално направление по т. 1 или не по-малко от пет години на ръководна позиция или като член на орган за управление или контрол на публично предприятие или търговско дружество;
3. Добра репутация по смисъла на чл. 34, ал. 5 от Правилника за прилагане на закона за публичните предприятия;
4. Умения и компетенции в областта на стратегическото планиране или в областта на финансовия мениджмънт или в управлението на риска.

IІІ. НАЧИН НА ПРОВЕЖДАНЕ НА КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
Конкурсната процедура ще се проведе на три етапа:
Първи етап – проверка и оценка на допустимостта на кандидатите въз основа на представените документи и критериите за подбор;
Втори етап - писмена част, включваща представяне на концепция за развитие на предприятието. Концепцията следва да обхваща 5 годишен период на управление и в ясен, точен и систематизиран вид (до 10 страници) да представя виждането на кандидата за приоритетите за бъдещо развитие на предприятието, стратегията по отношение управлението на ресурсите и приноса на кандидата към неговото управление;
Трети етап - устна част (интервю) с допуснатите кандидати. На допуснатите до този етап кандидати, ще бъдат поставени въпроси свързани с представената концепция, познаване на нормативната уредба, касаеща дейността на публичното предприятие и спецификата на сектора, в т.ч. стратегическите документи на Европейски съюз в контекста на поставените цели за климатична неутралност до 2050 г. и други относими.

ІV. МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА – КРИТЕРИИ, СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ И ТЕЖЕСТ В ОБЩАТА ОЦЕНКА

Писмена част
Методиката за оценка на писмената част включва следните критерии:
1. Степен на съответствие на предлаганата концепция с мисията, визията, предмета на дейност на предприятието и приетите стратегически документи в съответния отрасъл;
2. Степен на познаване от кандидата на тенденциите в съответния отрасъл на национално и международно ниво;
3. Степента, в която въз основа на представената информация за предприятието и публично достъпни източници, кандидатът е анализирал основните проблеми и предизвикателства пред предприятието;
4. Умение на кандидата за формулиране на ясни краткосрочни и дългосрочни цели на предприятието;
5. Предложен подход от кандидата по отношение управлението на човешките ресурси и критериите за постигане или непостигане на целите на предприятието от членовете на екипа;
Концепцията се оценява по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от критериите, с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията.

Общата оценка на всеки кандидат по писмената част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, чиито концепции са оценени с оценка не по-ниска от „3.5“ се допускат до участие в устната част.

Устна част
С допуснатите до участие в устната част от конкурсната процедура кандидати се провежда интервю. Комисията преценява качествата на кандидата въз основа на неговите отговори, които оценява по следните критерии:
1. Познаване на нормативната уредба и спецификата на сектора, в т.ч. структура на холдинга, сфери на дейност, правомощия и отговорности на органите на управление на публичното предприятие;
2. Стратегическа и управленска компетентност, както и ориентация към резултати, в контекста на представените в концепцията приоритети за бъдещо развитие на предприятието;
3. Умение за аргументирано и убедително представяне на отговорите на поставените въпроси.

Оценката се извършва по 5-степенна скала. Всеки член на Комисията оценява показаните от кандидатите резултати по всеки един от определените критерии с една от следните оценки:
5 - напълно отговаря на изискванията
4 - в голяма степен отговаря на изискванията
3 - в средна степен отговаря на изискванията
2 - в малка степен отговаря на изискванията
1 - не отговаря на изискванията    

Общата оценка на всеки кандидат по устната част се получава като средноаритметична величина от сбора на оценките на всички членове на Комисията.
Кандидати, получили оценка на интервюто по-ниска от „4“ не подлежат на класиране в конкурсната процедура.

Крайна оценка
Крайната оценка на кандидатите се получава като сума от оценките им по писмената част с тегло 40% и по устната част (интервюто) с тегло 60% по формулата:
Крайна оценка = (оценка от писмената част) х 0,4 + (оценка от устната част) х 0,6

V. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ, КОИТО КАНДИДАТИТЕ СЛЕДВА ДА ПРЕДСТАВЯТ ЗА УЧАСТИЕ В КОНКУРСНАТА ПРОЦЕДУРА
1. Писмено заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Към заявлението се прилагат:
2.1. автобиография;
2.2. копие от диплома за придобита образователно-квалификационна степен – „магистър“ по съответната специалност, както и копие от удостоверение за правоспособност (когато е приложимо);
2.3. копие от документи, удостоверяващи продължителността и областта на професионалния опит (професионален опит се доказва с официални документи за трудов стаж, служебен стаж, осигурителен стаж и извършване на дейност в чужбина и др.);
2.4. декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
2.5. копия на референции, свидетелства, сертификати, удостоверения и на други документи, с които кандидатът би могъл да докаже, че притежава уменията и компетенциите по т. 4 от раздел II от настоящата покана.

VI. МЯСТО И СРОК ЗА ПОДАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИТЕ
1. Заявлението, ведно с приложенията към него за участие в конкурса, както и концепцията следва да се подават в запечатан, непрозрачен плик с посочване на публичното предприятие, за което се кандидатства и името на кандидата, в Министерството на енергетиката, лично от всеки кандидат или чрез пълномощник или чрез куриерска служба на адрес: гр. София, п.к. 1000, ул. „Триадица“ № 8. Заявлението, ведно с приложенията към него, се подава в срок от 7 (седем) календарни дни от публикуване на поканата. Ще се разглеждат само документи, постъпили в деловодството на министерството до изтичането на посочения по-горе срок;
2. Кандидатите, които са допуснати до писмената част на конкурса, ще получат покана, в която ще бъде посочен срокът на изпращането на концепцията Министерството на енергетиката;
3. Устната част на конкурса ще се проведе в Министерството на енергетиката, гр. София, ул. „Триадица“ № 8, като допуснатите кандидати до нея ще получат писмена покана, в която ще се посочи денят и часът на провеждането на интервюто;
4. Начин на комуникация с комисията на електронен адрес: konkursi.zpp@me.government.bg

ПРИЛОЖЕНИЯ:
1. Заявление за участие в конкурсната процедура от кандидата съгласно образец (приложение № 1).
2. Декларация по образец относно наличието или липсата на обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т.т. 3-8 и т. 13 от ЗПП (приложение № 2);
3. Информация за публичното предприятие (приложение 3)