Телефон +359 2 9263 152
Имейл e-energy@me.government.bg
Pin София, ул. „Триадица“ 8

Зам.-министър Ива Петрова: Гражданското общество е сред най-важните фактори за устойчив преход към зелена индустрия

свали снимката

Без активното и равностойно участие на гражданското общество са невъзможни справедливият преход, индустриалната модернизация и устойчивото възстановяване на България от кризата. Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова на кръглата маса "Участие на организираното гражданско общество в разработването и изпълнението на Националния план за възстановяване и устойчивост – как можем да го подобрим?". Форумът бе организиран от групата "Европейски семестър" на Европейския икономически и социален комитет.

Изцяло подкрепяме резолюцията на комитета от февруарската му сесия, че организациите на гражданското общество играят съществена роля и могат да дадат много ценен принос за осъществяването на националните планове за възстановяване и устойчивост, подчерта зам.-министър Петрова. Тя припомни, че Механизмът за възстановяване е част от програмата "Следващо поколение ЕС" и цели да направи европейските икономики по-добре подготвени за зеления и цифровия преход. За да се възползва от финансовите ресурси по механизма, които за България са над 6,2 млрд. евро грантове и над 4,5 млрд. евро заеми, страната ни трябва да подаде своя национален план максимално бързо.

Зеленият преход заема водещо място в документа, като концентрира 38.1% от общите предвидени разходи. Усилията са в подкрепа на проекти за използване на енергия от възобновяеми източници, заместващи мощности за производство на енергия и развитие на водородната икономика, дигитализация в енергийния сектор. Зам.-министър Петрова акцентира, че съвременната ситуация на енергийните пазари и тяхната волатилност изтъкват необходимостта от добре управляван енергиен преход и подкрепа за най-засегнатите.

Стълб "Зелена България" от националния план е с фокус върху устойчивото използване на природните ресурси, така че да се задоволят нуждите на икономиката и обществото при запазване на екологичния баланс. България е преизпълнила целта си за 2020 г. по отношение дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия и е с по-добри показатели от европейските, но стремежът за климатична неутралност до 2050 г. предполага още много допълнителни усилия на цялото общество.

Създава се организационна структура, която да актуализира енергийната стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050-а, съобщи зам.-министър Петрова. В плана за възстановяване са предвидени създаване на Национален фонд за декарбонизация, разработване на дефиниция на "енергийна бедност", Механизъм за финансиране на проекти за енергийна ефективност и енергия от ВЕИ, пътна карта за развитие на водородните технологии, пълна либерализация на пазара на електрическа енергия и др. Осъществяването на тези проекти е немислимо без широко обществено обсъждане и ясна позиция на гражданското представителство, категорична бе зам.-министър Петрова. 

Полагаме усилия да активизираме подготовката на териториалните планове и за адекватни оценки на икономическите и социалните аспекти на заетостта в засегнатите от декарбонизацията региони. Отчитаме, че въглищните региони в България, и особено "Марица изток", притежават огромен потенциал. Искаме той да се развива с нови индустрии, които генерират по-голяма добавена стойност и по-високи доходи на хората, стана ясно от думите й.

Министерството на енергетиката поддържа активно партньорство с широк кръг заинтересовани страни, водейки се от принципа, че справедливият преход е колективно усилие на местните структури и широката общественост, за да се гарантира трайна перспектива за регионите. Той трябва да се реализира без сътресения и да е максимално съобразен с конкретните специфики, обобщи зам.-министър Ива Петрова.

 
отпечатай тази страница